Клетва на пътника (или как да направим лятото в градския транспорт по-поносимо)

full-bus
Аз,

пътуващият в софийския градски транспорт,

в името на доброто настроение и безпроблемното пътуване,

тържествено се заклевам:

1. Да не влизам в автобуса, ако не съм се къпал от няколко дни
Нека да сме честни, ако не сте се къпали от няколко дни през лятото, вероятно така или иначе нямате пари да си платите билета и нямате никаква работа в градския транспорт. Ако сте обаче от онези хора, които предпочитат да се качват в автобуса мариновани в собствения си солен сос – за  бога, недейте. Вие може и да сте привикнали с естествения аромат на тялото си, но за страничен човек това е като да стоварят чук в онази част от мозъка му, която обработва миризмите. Да, потта ви съдържа феромони, но недостатъчно, че да спасят положението, когато смърдите на забравена на плажа скумрия.

2. Да не внасям кафенца и цапащи манджи

Аз лично предпочитам чай, но разбирам напълно хората, които влизат с кафе в градския. Рано е, току-що сме станали, време е за първата доза легални стимуланти за деня, опа, автобусът идва, е, нека се кача с кафето. Ако забраната за внасяне на храни и напитки не е достатъчна мотивация срещу подобни гъзарийки, здравият разум би трябвало да е. Сутрин автобусите са препълнени, клатушкат се, каква чудесна идея ще бъде да влезем вътре с горещо кафе в отворена чаша. Ако някой някога ме полее с кафе в градския транспорт, ще го набия. Ако е жена, ще й се разкрещя, пък дори да има циците на Скарлет Йохансон и задника на Никол Кидман. Същото важи и за всякакви манджи, от които капе мазнина, кетчуп, сирене и т.н.

3. Да не говоря по телефона

Автобусите са малки и тесни затворени пространства, в които хората са разположени като онези нещастни кокошки, чиито яйца са двойно по-евтини от тези на свободно отглежданите. Не сипвайте още в горчивата чаша на останалите пътуващи, тя е достатъчно пълна и без да стават неволни заложници на вашите разговори. Особено имайки предвид, че българите традиционно говорят по-силно по мобилния, отколкото е нужно.

4. Да не заемам повече място, отколкото е нужно

Хората съществуваме във всички форми и размери, това е ясно. Когато сте големи и дебели обаче, ще си прибирате телесата, поне докато сте седнали, вместо да ги оставяте свободно да се стелят около вас и върху хората, стоящи до вас. Иначе ще се таксувате двойно. Същото важи и за тези с нормални габарити, които просто смятат, че е ок да направят шпагат на седалката – градският транспорт не е място нито за спортна гимнастика, нито за сексуални покани. Тук задникът на Никол Кидман може и да ви извини.

5. Да си разположа багажа с капчица разум

Същото като с телесата. Има изискване да се таксува багаж, който надвишава определени размери – не го спазват нито пътници, нито контрольори, което е окей, защото понякога наистина е безумно. Това не значи обаче, че трябва да си разхвърляме чантите без грам мисъл, просто щото е безплатно. Нито пък, че трябва да превръщаме градския транспорт в номадски керван, прекарващ цялата ни покъщнина. За това си има цигански каруци.

6. Да се качвам културно

А не като пенсионер на разпродажба в Kaufland. Общ вселенски принцип е, че когато нещо е пълно, трябва да се изпразни, за да може да поеме нови работи. Колкото и да е невероятно, това важи и за автобусите. Оставяйте хората да слизат, не стойте на вратите, не се бутайте вътре, преди всички да са излезли – автобусът няма да тръгне без вас (освен ако не е 280). Когато влезете, не стойте на вратата, дори да слизате на следващата спирка – зад вас има още хора, не им пречете.

Заклех се.
Ако  наруша клетвата си, цял живот да се возя в Икаруси, пълни с потни сумисти.

Амин.

 

Константин Николов
е 22, студент по “Право” в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to