Бузлуджа – пътешествие до храма на обречените

IMG_20150913_125601Наскоро най-сетне отидох да видя Бузлуджа. Един приятел ми се обади в около девет вечерта и каза, че тръгва на другия ден и има свободно място в колата, та, ако съм искал, можело да отида. Исках. Не от интерес към архитектурата на зданието, нито поради някакви особени симпатии към идеите, които символизира. По-скоро исках да отида като някакъв последен носталгичен жест към 17-годишното ми „аз“, което упорито вярваше в „От всекиго според възможностите, всекиму според нуждите“ и което се подсмихваше арогантно и невярващо на приказката, че ако на 20 не си комунист, нямаш сърце, но ако на 40 все още си, значи нямаш акъл. На следващия ден ставам рано, стягам сак с малко храна, вода и суичър, обличам яркочервена тениска за майтапа и потегляме с около час закъснение от началната ни уговорка. Нищо, неделя е, целият ден е пред нас.

IMG_20150913_132747

Пътят дотам е близо два часа. Минаваме покрай табела с името на село Динк, което в разговорите ни се превръща в райска утопия, където бирата е винаги студена, в ресторанта никога не се налага да чакаш поръчката си повече от 15 минути, а жените имат магическото свойство да изглеждат различно, в зависимост от личните предпочитания на наблюдаващия.

Когато стигаме до село Шипка, слизам от колата и питам за посоки. Задачата се пада на мен, защото в главите си вече смятаме, че сме на вражеска територия и всеки срещнат е човекояден комунист, а аз съм с червена тениска и може би ще ме вземат за един от своите. Упътва ни любезен пенсионер, който строи ограда, облечен в синя работна мантия, вероятно връстница на паметника.

IMG_20150913_134508

Началото на пътя за Бузлуджа е белязано от внушителен триметров паметник на Димитър Благоев, който някак си е успял да избегне безпощадния бич на графити „творците“ и вдъхновените бояджии. Вероятно минаващите оттук вече предчувстват пищното платно за изява, което им предлага виждащата се в далечината Бузлуджа и нямат търпение да изминат последните 17 километра до върха.

В подножието на върха паметникът изглежда измамамно близо. Преди летящата чиния обаче ни посреща друга творба, типично в стила на соц мегаломанията – две ръце, държащи горящи факли. Може би алюзия към огъня на Прометей, може би просто хрумване на автора, този паметник, макар и без да е по какъвто и да е начин наситен с идеология, вече носи следи от ръцете на модерните антикомунисти.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Константин Николов

е 22, студент по “Право” в Софийският университет. Ако пиеше, след две бири или едно уиски бихте го чули да обяснява на всеки, достатъчно търпелив, за да го слуша, че животът и съществуването са в крайна сметка безсмислени и всеки опит да се убедим в противното е просто самозалъгване, необходимо за да оцелеем още един ден.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to