Бузлуджа – пътешествие до храма на обречените

21.09.2015

20131107-PEYITLNWTMH-1383838554

Изкачваме се по стръмна пътека, в края на която сме прилично задъхани. Едно време входовете на параклисите и посветените на различни светци чешми по селата са изграждани на ниско, за да може човек ще не ще да се поклони. Изкачването до паметника на Бузлуджа ми напомня на този подход – сякаш изтощените физически хора са по-податливи на въздействието на гигантски сгради, предназначени да всяват респект.

В подножието на сградата вече се сблъскваме с реалността. От внушителното по размери здание шумно се стича вода, събрала се от последния дъжд благодарение на множеството дупки в тавана и отичаща се сега през същото количество дупки в пода. От площада и стълбището са изкъртени плочки, а самите те са осеяни със сравнително пресни конски фъшкии, чието количество съответства на цяло стадо мустанги с тежка диария. Официалните входове на сградата са или бетонирани, или залостени с дебели железа, но скоро откриваме страничната „врата“ и част от групата ни се промушва вътре. За краткото време, през което чакам, виждам как в сградата влизат и излизат поне десетина души, половината от които – чужденци. Отвън сградата е порутена, с изпочупени стъкла, ръждиви железа и осеяна с графити, едни идейни, други откровено просташки, но всички еднакво не в тон с вида и идеята ѝ. „Рубинената“ петолъчка, украсяващата кулата на сградата, отдавна е изпотрошена от алчни за парченца червено стъкло вандали.

IMG_20150913_133130

Без значение от чувствата към режима преди 89-а – били те умиление, безразличие или ненавист, трудно е при посещение на Бузлуджа човек да не долови поне частица от витаещата около сградата меланхолия, типична за изоставените детски играчки и образите на старите куртизанки. Когато бях дете, имах книжка за одушевена коледна елха, която едно семейство купува и украсява, а след края на празничния сезон оставя да изсъхне и най-сетне изгаря и докато пътуваме обратно, не мога да не сравня паметника на Бузлуджа с нещастната елха от приказката. Сграда, в която са вложени огромни количества пари, труд, идеи и творчество, пък макар и идеологически обусловено, може би дори и известна доза любов, доколкото реализирането на каквото и да е начинание изисква такава. Сграда, облечена в сенките на отдавна изгубили смисъла си лозунги и разкрасена с нови такива, продукт на омразата на следкомунистическото поколение, което, лишено от възможността да се бори с комунизма, е избрало да руши неговите творения, сякаш те самите носят някаква вина за произхода си. Сграда, която би могла да бъде музей, ако ще и ироничен, в който да бъдат събрани символите на един период, който, дори да разрушим всяка материална следа от него, ще продължи да сьществува като част от историята на страната, колкото и да ни се иска да е другояче.

IMG_20150913_133002

Ако сградите имаха душа, Бузлуджа би била изнасилена от всички стара мома, чакаща напразно завръщането на своя лъжлив и неверен любовник – комунизма.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновЛюбо Попйорданов и Дните на предизвикателствата24.03.2022

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика