Вторите „Игри на глада” възпламеняват глада ни за още

21.11.2013

12Не съм чел литературната трилогия на Сюзан Колинс, на която е базирана филмовата поредица „Игрите на глада”. Знам само грубата сюжетна линия, по която се развива действието, плюс основните теми и нещата, заради които е обожавана от милиони фенове по цял свят. Изследват се вечните проблеми за емоциите и пламъка на младостта, семейните взаимоотношения и отговорности, поставени в иновативен глобален контекст, изпълнен с политически заряд и социални послания. Първият филм „Игрите на глада”, който си признавам, че изгледах съвсем наскоро, само и единствено за да гледам продължението на спокойствие, отрази личностните казуси от литературния оригинал, но само се плъзна по повърхността на социално-политическата сатира, за която развиващото се действие дава почва. Продължението „Игрите на глада: Възпламеняване” ни дава всичко, което оригиналът не успя, че и отгоре.

Вижте още: Ревюто ни за следващата част от хитовата поредица „Игрите на глада“ – „Сойка-присмехулка, част първа“

„Възпламеняване” е най-добрият блокбъстър за 2013 година, и то с голяма разлика пред филми като „Човек от стомана” и „Върколака”. „Гравитация” на Алфонсо Куарон, който по мое мнение си остава филмът на годината, за мен изобщо не попада в графата „блокбъстъри” поради ред причини – не е адаптация или продължение на утвърден хитов материал от литературата или комиксите, няма бюджет над 100 милиона долара, “Warner Bros.” е само негов разпространител (продуцират го независимите студия “Esperanto Filmoj” и “Heyday Films”) и като цяло няма изключително характерната комерсиална насоченост на типичните блокбъстъри. Големите му приходи го правят своеобразен “спящ хит”, но това е престижен филм със свободно артистично изразяване, насочен към сезона на наградите, далеч като характер от ленти като “G.I. Джо: Ответен удар” или „Самотният рейнджър”, истински мултимилионни блокбъстъри от тази година, от които вторият гръмко се провали. Всичко това оставя „Игрите на глада: Възпламеняване” без реална конкуренция в сферата на типично комерсиалното холивудско кино тази година. И с голямо удоволствие ще се опитам да обясня защо.

ID_D19_08454.dng
Тематичното богатство на филма е по-голямо, отколкото на който и да е друг касов хит през заминаващата си година. Главната героиня Катнис Евърдийн е в средата на не един, а няколко морални конфликта, свързани със собствените й любовни предпочитания, семейните й отговорности, патриотичното й чувство към родния й окръг и собствената й роля в обществото, нараснала неимоверно след спорната й победа в Игрите на глада от предходната година, отразена в първия филм. Отговорността за такава роля е голяма и много тежка. Потръпвам от ужас при мисълта как щяха да бъдат отразени тези личностни проблеми от тийн кралици на Холивуд като Кристен Стюарт или Ванеса Хъдженс. За щастие, цялата поредица „Игрите на глада” удари тотален джакпот, когато взе за главната роля Дженифър Лоурънс, която тук вече уверено и напълно оправдано се подвизва като носителка на „Оскар”.

В първия филм нейната Катнис командваше екрана със студена харизма и твърда решителност. Тук емоционалният й спектър се разширавя паралелно с тематичния спектър на филма. Несигурност, страх, гняв, решителност – дори само лицето на Лоурънс лесно рисува всички тези чувства на екрана пред нас. Със силното си представяне, признато не само от моята „височайша” особа, но и от десетки критици по цял свят, Лоурънс превръща Катнис Евърдийн в един от най-великите символи на женска сила и сексуалност в скорошната филмова история. Героинята й несъмнено ще издържи теста на времето и ще остане пример за подражание за поколения и поколения от момичета.

Вижте още: Ревюто ни за „Американска схема“ с участието на Джеинфър Лоурънс, за което тя беше номинирана за „Оскар“ за поддържаща женска роля

ID_D11_04595.dng

Но достатъчно за носителката на „Оскар”, за нея четохме и предстои да прочетем още много. Доналд Съдърланд е човекът, който също искам да откроя за отличното му представяне във „Възпламеняване”. Възрастният актьор пренася образа на президента Сноу на екран без грешка. Образът е един чудесно написан злодей, а заплашителното му присъствие, пресъздадено от Съдърланд с привкус на нарцисизъм и садизъм, се носи във въздуха, дори когато той не е на екрана, сякаш напомняне за обречеността и безпомощността на главните ни герои срещу системата, против която се изправят. Първата му сцена – разговор лице в лице с Катнис – предизвиква студени тръпки по гръбнака и тихо възхищение от изключителната му властност и увереност. В първия филм дори малкото му минути на екрана загатнаха за потенциала на персонажа. Тук ролята му е разширена и той се превръща в главен злодей, но това не е с цената на много по-чести екранни появи. Достатъчна е съвършената работа на Съдърланд в кратките му сцени, за да се създаде тази заплашителна аура, за която споменах по-горе.

Останалите актьори си вършат работата също толкова добре, колкото и в първата лента от поредицата. Младите Джош Хътчерсън и Лиам Хемсуърт, наред с ветераните Стенли Тучи, Уди Харелсън и Елизабет Банкс, се представят на нужното ефективно ниво, за да не паднат под високата летва, поставена от колегите им, от чудесния сценарий, а и от самите тях, с добрите им представяния в първия филм. Новаците в актьорския състав също са на ниво – Сам Клафлин е точно толкова дразнещ и заплашителен, колкото е чаровен и симпатичен, в ролята на Финик Одеър; от Филип Сиймур Хофман и Джефри Райт пък никой не е очаквал по-малко от обичайните им страхотни представяния, с които са се превърнали в любимци на критиците от години насам.

ID_D47_17954.dng
Сценарият е балансиран като математическо уравнение. В първите си 90 минути той смесва доста черен хумор, ефективни социални коментари и съвсем естествено развитие на вече познатите ни персонажи във всички посоки. В следващите 50 минути педалът на газта бива натиснат по-силно и лената се трансформира в научнофантастичен екшън филм, с доста по-запленяващо действие от първия. За това, разбира се, спомагат безпогрешната режисура и чудесните ефекти.

Социално-политическите теми в лентата ми допаднаха най-много. Изключително добре е разгледана важността на човека като символ и извор на надеждата. Филмът доказва ясно и последователно, че дори примерът само на един човек може да стартира революция срещу система, репресивна като оглавяваната от президента Сноу. Как точно става това, каква голяма стойност имат малките думи и жестове на големите хора, как ги възприемат масите и през каква лична драма минават титаните, само защото обществото ги е превърнало в такива – всичко това намира израз в „Игрите на глада: Възпламеняване” и му дават най-силния политически и социален заряд на блокбъстър след „Черния рицар: Възраждане” миналата година. В някаква минимална  степен всичко това резонира дори с политическите вълнения в нашата страна и според мен е предпоставка филмът да бъде изключително харесан у нас.

ID_D14_05930.dng

В заключение може да се каже само, че нямаме търпение за третата и предпоследна част от поредицата „Игрите на глада”. Как Катнис Евърдийн окончателно ще се превърне в символ на революцията като реални исторически фигури, как Дженифър Лоурънс ще илюстрира това на екран, как ще продължи действието на личните фронтове и в глобалния контекст – тези въпроси и засвидетелстваното високо ниво превръщат „Възпламеняване” в едни истински игри на нашия глад за още.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги ПетровМрачният и достоен завършек на "Игрите на глада" в "Сойка-присмехулка, част втора"19.11.2015

Още от Под Моста

Момчил Русев17 години и 38 издания: Как Seattle Night промени СофияМузика