„Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1” – зад кулисите на една революция

21.11.2014
Varna Buddies 2019 Summer Edition

В последните години в Холивуд вече се утвърди практиката финалната част на дадена поредица да бъде разделяна на два филма. Хари Потър получи заглавия с номера 7.1 и 7.2, Здрач се сдоби с 4.1 и 4.2, а от Марвел наскоро обявиха, че и Авенджърс 3 всъщност ще има част 1 и част 2. Естествено, продуцентите от ‘Lionsgate’ решиха да не останат по-назад и да се възползват от възможността да спечелят някоя и друга хилядарка. Остава въпросът – има ли тази бизнес стратегия все пак известно художествено оправдание в настоящия случай?

Вижте още: Ревюто ни за „Игрите на глада: Възпламеняване“

И моят личен отговор е „да”. Режисьорът Франсис Лорънс успява да оползотвори предложеният му шанс и използва допълните два часа екранно време за да създаде лента с плътна и поглъщаща, пък макар и малко депресираща, атмосфера.
headerPRIMERNO
Предишните два филма от поредицата следваха една обща структурна рамка. В първия час – час и половина преобладаваха диалозите, поднасяха се детайли за света, представяха се играчите и залозите. А втората част на филмите беше посветена на екшъна и зрелищата. В същината си „Сойка-присмехулка – част 1” представлява точно това, което бяха първите половини на предишните филми – атмосферично изследване на ситуацията, в която се намира Катнис Евърдийн. Лентата е мрачна и тежка, обстановката е потискаща, вътрешният и външният свят на героинята се разпадат на парченца, екшънът е оскъден, а хуморът е рядък и ненатрапчив. Ако някой все още е изпитвал съмнение относно насочеността на филмите, то „Сойка-присмехулка, част 1” доказва още с въвеждащата си сцена, че това категорично не е поредица за вятърничави тийнейджъри.

Вижте още: ТОП 10 БЛОКБЪСТЪРИ за 2013 година
katniss-rubble-hq
Сюжетът се концентрира около тайния Окръг 13 – скрита от радарите на властта зона, приютяваща бунтовниците, готови да се борят против тоталитарния режим на президент Сноу. Политическата алегория, която винаги е стояла в основата на поредицата, тук се разгръща на нови вина. Жесток тиранин ли е президентът Сноу? Да, несъмнено. Трябва ли да бъде свален от власт, трябва ли системата да бъде променена? Да, категорично. Но кой трябва да управлява вместо него? Кой стои начело на революцията и се опитва да яхне вълната на справедливото народно недоволство? Напълно безкористни ли са ръководителите на бунтовниците? И дали наистина режимът, който те са наложили в „свободния” Окръг 13 е възможно най-добрият социално-обществен строй? Това са въпросите, които поставя лентата. Отговорите обаче не са еднозначни и не са дадени изцяло в рамките на филма. Разделянето на романа на две отделни части се чувства най-силно именно в идейната проблематика, която дори в края на филма остава малко или много незавършена.
HPMJ2
И макар да не е ясно какво точно би означавала новата власт за всички граждани на Панем, все пак лентата показва болезнено реалистично как тази власт гледа на самата Катнис. В предишните филми Катнис беше поставена в редица роли, без да се чувства комфортно в нито една от тях – тя беше принудена да спечелите Игрите на глада, за да оцелее, но нито за миг не изпита удоволствие от това, че ѝ се налага да убива невинните младежи, заставени точно като нея да бъдат играчи в една античовешка игра. После беше набутана в ролята на влюбено момиче, която отново ѝ се наложи да изиграе с нежелание, просто за да хвърли прах в очите на президента Сноу и да спаси живота на близките си. В „Сойка-присмехулка – част 1” Катнис вече е извън властта на Капитола, тя е сред бунтовниците, тоест се предполага, че вече най-после може да бъде свободна. Да, ама не.

Вижте още: Ревюто ни за критическия хит на Дженифър Лоурънс „Американска схема“

Още в първият половин час на филма разбираме, че лидерите на революцията възприемат Катнис точно така, както я възприемаха и лидерите на тоталитарния режим – като обикновена пионка. Тя е там, за да играе роля. В случая – ролята на символа на революцията, ролята на самоотвержената героиня, която вдъхновява хората да се изправят срещу тиранията. Но и тази роля ѝ е чужда, и тази позиция е далечна от собствената ѝ същност, и този път Катнис ще трябва да се преструва на нещо, което не е, за да спаси тези, които обича. Именно в невъзможността на Катнис истински да бъде тази вдъхновяваща персона се крие очарованието на историята. Филмът успява да предаде този елемент изключително добре – в нито един момент зрителят не остава с усещането, че е яко да бъдеш Катнис, в нито един момент не пожелава да бъде на нейно място, да бъде достоен борец като нея.
SS_D5-2003.dng
Всъщност неохтоното лидерство на Катнис в „Сойка-присмехулка – част 1” продължава метакоментара, който поредицата прави относно съвременните филми и герои. Не се сещам за друга поредица, в която главният герой да е насилствено заставян да играе точно тези роли, които иска да види публиката в киносалоните. Предишните филми в известна степен представляваха мета-коментар върху „young adult“ жанра (казано на роден език – историите за млади възрастни) – показваха млада героиня, която е заставена да изживее епична любовна история, без значение дали на нея самата ѝ се занимава с любовни истории, просто защото това искат да видят зрителите. В тази част Катнис е заставена да бъде герой на революцията – да снима пропагандни клипчета, да носи естетически изпипани бунтовнически униформи, да крещи революционни лозунги, да обяснява на тълпите колко е важна борбата и въобще да бъде смелия герой, когото публиката иска да види. Дори пропагандните клипчета, показани вътре във филма, напомнят изключително много на трейлърите на самия филм. Идеята е ясна – революционерите се опитват да „продадат” образа на Катнис така, както продуцентите в големите филмови компании се опитват да продадат билетите за филмите си. Катнис няма избор, героите в съвременните блокбъстъри нямат избор – те не могат да бъдат нищо друго освен това, което публиката иска да види. Защото в противен случай стават непродаваеми и отиват на боклука.
la_ca_1023_hunger_games_080
Актьорската игра е на традиционното за поредицата силно ниво. Всеобщата любимка Дженифър Лорънс предава все по-сложните емоционални състояния на Катнис искрено и безпроблемно. Джос Хътчерсън този път има много по-малко участие, в сравнение с предишните два филма, но именно с неговия персонаж са свързани някои от най-емоционалните сцени от лентата. Джулиан Мур влиза в кожата на президента на бунтовниците Алма Койн – ролята ѝ е трудна, тъй като в първата част не ѝ позволено да разгърне всички страни от персонажа. Затова Мур работи със загатване и успява с любезен глас и хладно изражение да изрази маската на Койн, без да разкрие какво стои зад тази маска. Ветераните Уди Харелсън и Елизабет Банкс се завръщат съответно в ролите на Хеймич и Ефи и успяват качествено да доставят редките забавни моменти във филма. Привлекателният Сам Клафлин отново е Финик – ролята му тук е доста по-ограничена, отколкото във „Възпламеняване”, но едновременно с това е и по-изискваща, тъй като душевното състояние на Финик е не по-добро от това на Катнис. Интерес за зрителите ще представлява и стилното включване и яркото екранно присъствие на Натали Дормър, позната на публиката най-вече с ролята на Ан Болейн в „Династията на Тюдорите” и Марджери Тирел в „Игра на тронове”. Няма как да не отбележа и великолепието в играта на Филип Сиймур Хофман, който произнася въздействащо и най-обикновената реплика.

Макар да страда от това, че е едва първо действие от една цялостна история, „Сойка-присмехулка – част 1” все пак е изключителен филм с въздействаща мрачна атмосфера, сложна проблематика и страхотна актьорска игра. Съветът ми е да не се колебаете и да се отправяте с бърза крачка към киносалоните!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Фаворитката" и тъгата на изобличаващата сатира07.02.2019

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през юли?Музика