Мрачният и достоен завършек на „Игрите на глада“ в „Сойка-присмехулка, част втора“

19.11.2015

Датата дойде, моментът настъпи и е време да видим дали поредицата „Игрите на глада“ ще премине с достойнство в историята на комерсиалното кино. Първите две части издигнаха звездата на Дженифър Лоурънс до стратосферични висини и доведоха до появата на доста по-непретенциозни имитатори като поредиците „Дивергенти“ и „Лабиринтът“, в които група тийнейджъри също се борят срещу глобален тоталитарен режим и младежките си хормони. Но третият филм от „Игрите на глада“ попадна под високо поставената летва на непосредствения си предшественик и провокира повече дискусия относно пословичната алчност на Холивуд и ненужното разделяне на финалната част на два отделни филма. По този начин заключението се оказва на границата между грандиозния успех и нещастния провал и в позиция да дефинира историческото възприятие за цялата поредица завинаги.
hunger-games-cover-phot-PodMostaЕ, за щастие на многобройните фенове, финалната част от „Игрите на глада“ успява да премине тънката граница на успеха. Не с огромен отскок, не с гръм и трясък, по-скоро с плаха крачка и леко колебание, но все пак успява. Силните моменти във филма са доста повече от слабите, шокиращите обрати в действието всъщност са отлично обосновани и подготвяни открай време, а сюжетните линии на отделните персонажи достигат логичните си заключения. Художественото пътуване до тези заключения е придружено от много напрежение, зрелищен екшън и дори определни елементи на хорър.
След крайно небалансирания сюжет на третата част от поредицата, тази има съвършена наративна структура. Лесно могат да се обособят трите основни акта от действието, всеки от които е дълъг около 40 минути, както и епилогът, който допълва общото времетраене от 137 минути с няколко последователни завършека, последните от които са точно толкова ненужни, колкото и сцените от третата част на „Властелина на пръстените“ след коронацията на Арагорн, както и финалната сцена от поредицата „Хари Потър“, в която героите са изкуствено и смехотворно състарени. Като изключим това, всеки един от основните три акта на действието изгражда подобаваща атмосфера и завършва с отлично режисирана екшън сцена, като, разбира се, динамиката и напрежението нарастват пропорционално към окончателното заключение на лентата.
Франсис Лоурънс изпълнява режисьорските задължения със същата увереност и компетентност, вече засвидетелствани в предишните две попълнения от поредицата. Ефикасно заснети са вариращите екшън сцени, сред които преследване със зомбита, престрелки с картечници и военновъздушни удари, както и разговорите между познатите ни персонажи. Цялостният визуален тон е в доста мрачна и печална гама в синхрон със случващото се на екрана. Що се отнася до диалога, той е по-драматично написан отвсякога, както подобава на един грандиозен финал, и в няколко сцени заплашва да си стане направо изтъркан. Именно в тези опасни за качеството на филма моменти на помощ се притичат актьорите.
„Игрите на глада“ продължава да доминира над по-евтините си имитатори не само с първенството си в оригиналността на жанра, но и с далеч по-класния актьорски състав, който на този етап вече ни е добре познат. В центъра на вниманието остава Дженифър Лоурънс, която завършва дефинитивната роля на младежкия етап от своята кариера. Катнис Евърдийн си остава най-впечатляващата и реалистично илюстрирана главна героиня на голяма комерсиална филмова поредица (‘blockbuster franchise’). Не е нужно човек да е феминист, за да мечтае за още такива художествени подвизи в сферата на екшън филмите, които определено вече разнообразиха и тепърва могат да разнообразяват жанровете на научната фантастика и фентъзито. Целият поддържащ състав си остава на отлично ниво – имена като Уди Харелсън, покойният Филип Сиймур Хофман и Джулиан Мур говорят сами за себе си. Доналд Съдърланд е самата персонификация на злото в ролята на президента Сноу, а последните две сцени с негово участие са просто великолепни. По-младите кадри като Лиам Хемсуърт, Джена Малоун и най-вече Джош Хътчерсън също записват отлично попъление към нарастващите им филмографии. Хътчерсън лесно изпъква с трудната духовна метаморфоза, която трябва да покаже на екран след деликатната ситуация, в която го остави краят на третата част.
Всичко това не следва да създаде представа за последната част от „Игрите на глада“ като за един перфектен филм. Действието има и своите по-скучни и по-неефективни моменти, като, например, смъртта на един конкретен поддържащ персонаж, за чиято самоличност читателите на книгите вече се досещат, е илюстрирана без потенциалния драматичен ефект. Но лентата съумява да постави на преден план изключителните качества, които превърнаха поредицата в хит още с първия филм – страхотната главна героиня, завършеният измислен свят и най-вече съвършената употреба на актуални теми от реалността като медийните манипулации, терора и несекващата борба за политическа власт. Режисирана, написана и изиграна в по-голямата си част с убедителност и автентична емоционалност, заключителната част, а и цялата поредица „Игрите на глада“ днес преминават в миналото с достойнство и чест.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Мисията невъзможна“ – неповторимата екшън поредица14.08.2018

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика