Кино

„Чернобил“ е смразяващ кръвта шедьовър

31.05.2019


Колко струва човешкият живот?

Трескави, смразяващи кръвта кадри ни правят част от една непозната, невиждана за времето си заплаха. Сериалът ни потапя в обречения град чрез няколко основни сюжетни линии: борбата с ядрения пожар, който продължава да бълва частици в атмосферата; мъчителните последни дни на пожарникарите в болницата в Москва; процесът по ликвидация; борбата на разума с идеологията. Колко струва човешкият живот? Има ли изобщо някакво значение при подобен залог? Какво щеше да се случи без саможертвата на миньорите? Без Баранов, Безпалов и Ананенко? Сериалът не ни спестява нищо.

Всяка сцена е тежка и автентична, зрителят почти усеща радиацията, която изтича от екрана. Ефектите от нея са предадени толкова добре, че сериалът оставя чувство за болнавост, за тежка вода и отровен въздух. Декорите и локациите, на които „Чернобил“ е заснет, са изградени и подбрани до перфекционизъм – историята ни връща в един автентичен провинциален СССР от 1986 г., със старите камиони, с покривчиците за маса, които познаваме, с униформите, дрехите, тапетите по стените, дървената ламперия и цигарения дим, който присъства в почти всяка сцена. Атмосферата е сива, сива и безлична, всяка сцена крещи смърт и отрова, и предава едно всеобхватно чувство на обреченост. Мащабът и обсегът на трагедията е предаден не само благодарение на безупречната актьорска игра, но и чрез операторско майсторство от висша класа, от сцени, които са трудни за преглъщане, но от които не можеш да откъснеш очи.

Саундтракът на Хилдур Гуднадоттир, ефирен и смразяващ, действа на някакво подсъзнателно ниво. Трудно е дори да го определим като музика – мрачен амбиънт, който на моменти изревава и напомня за чудовищните ефекти на радиацията и пушещият гигант, бълващ своята отрова във въздуха. Това усещане става още по-силно и заради подхода на композитора към музиката – голяма част от звуците са записаният „глас“ на действаща атомна електроцентрала в Литва, където са заснети и голяма част от кадрите в сериала.

Продукция – шедьовър

Но може би това, с което „Чернобил“ блести най-ярко, е кастингът, изпълнен отново до съвършенство. В ролята на Борис Щербина, заместник-председател на министерския съвет на СССР и оглавяващ комисията по ликвидиране на аварията, влиза добре познатият ни Стелан Скарсгард. Академик Валери Легасов – химик, гласът на разума и основен консултант на комисията – е страхотният Джаред Харис, когото гледахме в “The Terror” в ролята на капитан Франсис Кроузиър. Интересно е, че единственият персонаж в сериала, който е плод на авторско хрумване, е Уляна Хомюк от Беларуския институт за ядрена енергия, изиграна брилянтно от Емили Уотсън. Хомюк първа засича завишената радиация и започва разследване, за да стигне до причините за експлозията, и играе ролята на свързващ елемент между всички останали сюжетни линии.

Всички актьори, независимо дали в ролята на пожарникари, военни, работници в централата или ликвидатори, са подбрани с усет и уважение, те са автентични и верни на историята. Няма никакво съмнение, въпреки липсата на руски акцент и ясно изразената британска реч на актьорите – намираме се в Припят, тези хора са украинци и руснаци, а годината е 1986 г. Част от историите са взети от феноменалната книга „Чернобилска молитва“ на носителя на Нобелова награда – Светлана Алексиевич.

„Чернобил“ не е просто сериал. Той е монумент към всички онези герои, които са загинали под ударите на радиацията, за да спасят Европа от тотална и необратима ядрена катастрофа. „Чернобил“ е предупреждение, не срещу ядрената енергия, а срещу глупостта, цензурата и идеологическия фанатизъм, заради които умират хора. Предупреждение за онова, което се случва, когато дебелокожи политици пренебрегват науката и фактите. „Чернобил“ е мрачен, автентичен и великолепен. Едновременно ужасяващ и изумителен, досущ като аварията в онази нощ на 26 април, чиято сянка все още виси над Европа.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКак Game of Thrones превърна композитора си в рок звезда?29.03.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика