„Червенокосата” на Орхан Памук омайва

12.01.2017

Имало едно време един търговец на пазара в Багдад. Веднъж видял как един непознат се взира в него с недоумение. Веднага разбрал, че това била Смъртта. Блед и треперещ, търговецът избягал и пропътувал хиляди километри до град Самара. Бил сигурен, че смъртта не ще го застигне там. Но когато пристигнал в Самара, мрачната фигура на Смъртта очаквала търговеца.

„Добре, предавам се. Твой съм.”, казал търговецът. „Но защо изглеждаше тъй изненадана да ме видиш в Багдад?”

Смъртта отвърнала:

„Защото имах уговорена среща с теб. Тази вечер в Самара.”

Най-новият роман на нобеловия лауреат Орхан Памук ни отвежда на едно увлекателно пътешествие из модерен Истанбул със спирки из дебрите на античните трагедии „Едип цар” и „Шах-неме”. Една случайна среща с Червенокосата предопределя целия живот на младия Джем. Изоставен от баща си, той търси така необходимата за израстването му патриархална опора.

Намира я в лицето на Уста Махмут – копач на кладенци, когото припознава като свой втори баща. Работата за майстора и разговорите с него му дават това, което самотната му майка не е успяла – любовта и уважението на бащината фигура. И точно тогава на сцената пристъпва Червенокосата с цялата си изкусителност и съблазън. Актриса в пътуващ театър тя знае как да омайва. Макар да е два пъти по-възрастна от Джем той се влюбва страстно и безпаметно в нея. Една нощ прекарана с нея ще бележи живота на момчето и години след това кръгът ще се затвори. Така както в „Едип цар” и „Шах-неме” това ще е един кървав кръг, кървав като къдрите на Червенокосата.

 

„От време на време си представях как аз и тя четем някоя книга, после се целуваме и се любим.”

Нека заглавието на романа не ви навява на мисълта, че се говори само за Червенокосата, тя е бутонът на действието, задвижващият лост, но основната тема си остава отношението син-баща. Грешките сторени от единия ще бъдат платени от другия. Така както Едип не успява да избяга от съдбата си, така и Джем ще падне в плен на най-големите си страхове. Желанието да излъже съдбата само ще забави предопределеното, защото ако Смъртта те е белязала в Самара, ще те настигне и в Багдад.

„Колкото по-силно вярваш в нещастието си, толкова по-често те сполита. Затова и никой не може да избяга от съдбата си.”

Най-новият роман на турския писател Орхан Памук идва до читателя в едно прекрасно издание с твърди корици, благодарение на издателство „Еднорог”. Този път обемът е от скромните за автора 280 страници, но това определено не е за сметка на качеството. Думите на автора се леят и четенето на романа е истинско удоволствие. Преводът е на Мая Караиванова, а идеята за корицата на самия Памук.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина Николова„Странност на ума“ от Орхан Памук – за странността да бъдеш мечтател04.09.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика