Пътешествие до Турция: Градът на забравените мечти и да летиш над тюркоазения бряг

12.09.2013

1
За разлика от характерно градските шумове, в които потънава Айвалък вечер, Кушадасъ звучи като типичния курортен град. Надвесвам се през прозореца и се опитвам да видя звезди и море, но вместо това вниманието ми е привлечено от диви ритми. Звучат ми странно познати и нашенски, явно чалгата доста се е повлияла от турската музика. Изведнъж нещо ми светва – та песента е на български! Та това е Азис!
Друго си е да отидеш  в чужда държава и под терасата ти да пее Азис. Затварям прозореца.
(Линк към част 1 – Тук!)

Дори и да предпочитате плажовете и забавленията в хотела пред разглеждането на забележителности, ви съветвам да посетите Ефес. Размерите и монументалността на града могат да бъдат усетени единствено, ако се разходите из него. Добре е също да си вземете гид, или някоя книжка с карта на Ефес, за да ви е по-лесно да се ориентирате. Ако ли не – следвайте тълпите, а и табелите също вършат добра работа. Ефес е бил един от най-важните гръцки градове и някои от  сградите са толкова добре запазени, сякаш са били използвани едва преди няколко десетилетия.
2
Заливът в Кушадасъ изглежда примамливо – водата е синьо-зелена и бистра, а скалите буквално се врязват в морето, но пък е толкова студено, че една успявам да се потопя и трябва да изляза. На другия ден се отправяме към Фетие и Олудениз. Посрещат ни гледки, които не сме си и представяли. Природата се променя пред очите ни – портокаловите дръвчета изникват зад хълмовете, появяват се палми, а фикусите не са къщните растения, които си гледаме по саксии в България, тук те са огромни дървета. Морето е лазурно, а в него като големи костенурки с черупки, покрити с растителност, са се настанили малки островчета, които правят пейзажа безумно красив.
5
Фетие се оказва малко, но приказно градче – улиците са чисти и спретнати, озеленяването е безупречно, а крайбрежната алея е наскоро ремонтирана и по нея има не само интересни заведения, но и беседки в японски стил. Съвсем близо до морето е и центърът на града, пълен с малки магазинчета и тесни претрупани улички. В самия град се намират и Ликийските гробници, които са издълбани в скалите. Древните не са пестили труд и въображение, за да създадат място, където да почиват мъртвите им. Специфично за ликийците е, че са строили гробниците си вътре в самите градове, а не извън тях.
4
От Фетие продължаваме към Каякьой – призрачен град, превърнал се в туристическа забележителност. До 1923г. градът се обитава от гръцко православно население, но след войната между Турция и Гърция то е изселено. Днес Каякьой е мълчалив и пуст, като изключим търговците на сувенири и туристите. Градът е голям – има поне 1000 къщи, две църкви и много малки параклисчета, разположен е на хълмиста местност и за да стигна до вътрешността се изкачвам по стръмна пътечка, обрасла с бодили. От къщите са останали само каменни стени, всички са сиви и пусти. Изглеждат ми самотни – къщи без хора, като китара без струни, като човек без смисъл и мечти.
IMG_9999
Тук-там се виждат останки от бяла боя около прозорците и от синя по стените. Опитвам се да си представя как е изглеждало селото, когато и животът в него е кипял. Представям си маслини по уличките, представям си как хората са ходили на църква или са посещавали някое от параклисчетата, представям си как младо момче и момиче се влюбват под смокинята. Какво ли е да напуснеш земята на дедите си, да дойде един ден, в който тя вече не ти принадлежи, в който тя стане чужда земя? Сещам се за блестящия роман на Джефри Юдженидис „Мидълсекс” – дори и да ни делят няколко поколения, дори и да сме на хиляди километри от родината, тя винаги остава в нас, както костите на пра-пра-пра бабите и дядовците ни почиват в нея.

IMG_0001
Следващата ни спирка е Олудениз, което буквално преведено означава мъртво море, наречено е така заради спокойните си води. Градчето е малко и туристическо, но приятно. Улиците са отрупани с гиздави цветя – пурпурно, оранжево, червено се изливат от покривите на сградите, увиват се по оргадите, спускат се от терасите като в измислен приказен свят. Плажът в Олудениз е прекрасен, но ви препоръчвам да продължите към някое от заливчетата, защото водата там е по-чиста, отколкото на централната ивица. Едва стъпвам, защото хиляди мъничка камъчета се забиват в краката ми, но нямам търпение да опитам морето. Водата е толкова топла, че влизам за секунди. Гмуркам се, очите ми щипят, усещам соления вкус в устата си, но няма значение. Слагам си очила, шнорхел и плавници и се потапям в подводния свят. Около мен плуват стотици риби и сякаш изобщо не се страхуват от мен! Скоро дълбочината става над 10 метра, но морето е толкова солено, че дори и да се опитвам, ми е трудно да потъна. Отпускам се над водата и съществуването на русалки изведнъж става най-нормалното и естествено нещо.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Вяра Желязкова5 различни места във Виена, които всеки трябва да посети18.09.2018

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър