Пътешествие до Турция: Градът на забравените мечти и да летиш над тюркоазения бряг

12.09.2013
Varna Buddies 2019 Summer Edition

1
За разлика от характерно градските шумове, в които потънава Айвалък вечер, Кушадасъ звучи като типичния курортен град. Надвесвам се през прозореца и се опитвам да видя звезди и море, но вместо това вниманието ми е привлечено от диви ритми. Звучат ми странно познати и нашенски, явно чалгата доста се е повлияла от турската музика. Изведнъж нещо ми светва – та песента е на български! Та това е Азис!
Друго си е да отидеш  в чужда държава и под терасата ти да пее Азис. Затварям прозореца.
(Линк към част 1 – Тук!)

Дори и да предпочитате плажовете и забавленията в хотела пред разглеждането на забележителности, ви съветвам да посетите Ефес. Размерите и монументалността на града могат да бъдат усетени единствено, ако се разходите из него. Добре е също да си вземете гид, или някоя книжка с карта на Ефес, за да ви е по-лесно да се ориентирате. Ако ли не – следвайте тълпите, а и табелите също вършат добра работа. Ефес е бил един от най-важните гръцки градове и някои от  сградите са толкова добре запазени, сякаш са били използвани едва преди няколко десетилетия.
2
Заливът в Кушадасъ изглежда примамливо – водата е синьо-зелена и бистра, а скалите буквално се врязват в морето, но пък е толкова студено, че една успявам да се потопя и трябва да изляза. На другия ден се отправяме към Фетие и Олудениз. Посрещат ни гледки, които не сме си и представяли. Природата се променя пред очите ни – портокаловите дръвчета изникват зад хълмовете, появяват се палми, а фикусите не са къщните растения, които си гледаме по саксии в България, тук те са огромни дървета. Морето е лазурно, а в него като големи костенурки с черупки, покрити с растителност, са се настанили малки островчета, които правят пейзажа безумно красив.
5
Фетие се оказва малко, но приказно градче – улиците са чисти и спретнати, озеленяването е безупречно, а крайбрежната алея е наскоро ремонтирана и по нея има не само интересни заведения, но и беседки в японски стил. Съвсем близо до морето е и центърът на града, пълен с малки магазинчета и тесни претрупани улички. В самия град се намират и Ликийските гробници, които са издълбани в скалите. Древните не са пестили труд и въображение, за да създадат място, където да почиват мъртвите им. Специфично за ликийците е, че са строили гробниците си вътре в самите градове, а не извън тях.
4
От Фетие продължаваме към Каякьой – призрачен град, превърнал се в туристическа забележителност. До 1923г. градът се обитава от гръцко православно население, но след войната между Турция и Гърция то е изселено. Днес Каякьой е мълчалив и пуст, като изключим търговците на сувенири и туристите. Градът е голям – има поне 1000 къщи, две църкви и много малки параклисчета, разположен е на хълмиста местност и за да стигна до вътрешността се изкачвам по стръмна пътечка, обрасла с бодили. От къщите са останали само каменни стени, всички са сиви и пусти. Изглеждат ми самотни – къщи без хора, като китара без струни, като човек без смисъл и мечти.
IMG_9999
Тук-там се виждат останки от бяла боя около прозорците и от синя по стените. Опитвам се да си представя как е изглеждало селото, когато и животът в него е кипял. Представям си маслини по уличките, представям си как хората са ходили на църква или са посещавали някое от параклисчетата, представям си как младо момче и момиче се влюбват под смокинята. Какво ли е да напуснеш земята на дедите си, да дойде един ден, в който тя вече не ти принадлежи, в който тя стане чужда земя? Сещам се за блестящия роман на Джефри Юдженидис „Мидълсекс” – дори и да ни делят няколко поколения, дори и да сме на хиляди километри от родината, тя винаги остава в нас, както костите на пра-пра-пра бабите и дядовците ни почиват в нея.

IMG_0001
Следващата ни спирка е Олудениз, което буквално преведено означава мъртво море, наречено е така заради спокойните си води. Градчето е малко и туристическо, но приятно. Улиците са отрупани с гиздави цветя – пурпурно, оранжево, червено се изливат от покривите на сградите, увиват се по оргадите, спускат се от терасите като в измислен приказен свят. Плажът в Олудениз е прекрасен, но ви препоръчвам да продължите към някое от заливчетата, защото водата там е по-чиста, отколкото на централната ивица. Едва стъпвам, защото хиляди мъничка камъчета се забиват в краката ми, но нямам търпение да опитам морето. Водата е толкова топла, че влизам за секунди. Гмуркам се, очите ми щипят, усещам соления вкус в устата си, но няма значение. Слагам си очила, шнорхел и плавници и се потапям в подводния свят. Около мен плуват стотици риби и сякаш изобщо не се страхуват от мен! Скоро дълбочината става над 10 метра, но морето е толкова солено, че дори и да се опитвам, ми е трудно да потъна. Отпускам се над водата и съществуването на русалки изведнъж става най-нормалното и естествено нещо.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Вяра Желязкова5 различни места във Виена, които всеки трябва да посети18.09.2018

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино