Да си спомним за Джон Ленън

618x346
73. Толкова години щеше да навърши Джон Ленън на 9 октомври. Писател, художник, музикант, бийтълс. Или просто Джон. Достатъчно се е изписало за него и за „Бийтълс”, а за мързеливите да четат има доволно количество филми. Затова няма да ви занимаваме с подробно житие и битие, нито с дискографии, а ще ви упътим с една карта. Която води към Джон, разбира се. Всяко пътуване има нужда от подходящ саундтрак. Затова ще ви подсетим както за златните му хитове, така и за някои не толкова известни съкровища. Ще ви проговорим с негови крилати фрази от писма, интервюта, песни. Ще ви напомним със снимки за кръглите му очила и детския поглед зад тях. Просто за да си спомним за него.

Вижте още: 12 страхотни илюстрации на Джон Ленън

Спускаме прозорците и отпрашваме към вечните ягодови полета, някъде из Ливърпул. „Let me take you down, cause I’m going to Strawberry Fields. Идвате ли? Няма как да не започнем с „Бийтълс”. Турнета, слава, дрога, момичета, още концерти и още слава: „Nobody told me there’d be days like these. Strange days indeed.” (Nobody Told Me). Безкрайно може да се пише за четворката от Ливърпул, но само с вечната им музика можем да ги усетим истински. Затова е трудно да изберем само едно тяхно парче, с което да започнем пътешествието. Но текстът на тази ни е любим… а автор е Джон Ленън: „Living is easy with eyes closed, misunderstanding all you see. It’s getting hard to be someone but it all works out, it doesn’t matter much to me.”
the-beatles

По пътя изникват безброй интервюта – демонстративно проведени в брачното ложе, надраскани саркастично по време на полет, сериозни, гневни, изобличителни. Малко помъдрял, малко остарял и с по-дълга коса, през 1970 г. той разказва пред сп. „Ролинг Стоун“ за върховите години на „Бийтълс”, за напрежението, на което са били подложени, за „буржоазните копелета, които седят и коментират работническия ни произход и обноски”. С огорчение Ленън говори за разминаването между очаквания, мечти и реалност: „Ако можех да бъда рибар, щях да бъда рибар. Ако можех да бъда нещо друго, а не това, което съм, бих го направил. Не е много леко да си творец. Разбирате ли, да пишеш, не е удоволствие, а мъчение (…) Винаги съм мечтал да стана рибар. Знам, че е глупаво и че предпочитам да съм богат, отколкото беден и така нататък, но болката… Как ми се ще да съм… Невежеството е блажено състояние, нещо такова. Ако си невеж, не те боли, или на мене така ми се струва.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Габриела Канджева

е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to