Да си спомним за Джон Ленън

15.10.2013

Да си творец не е лесно. А неразбиране дебне отвсякъде. „People say I’m crazy doing what I’m doing. Well they give me all kinds of warnings to save me from ruin.” Добре, че Джон не е послушал „хората”. Пуснете си Watching The Wheels и пианото ще ви напомни за Imagine. Странен по най-очарователния начин, Ленън предизвиква много неодобрение през целия си живот. Бунтар още от малък, често се кара с леля Мими, по-късно американските имиграционни власти отказват да му издадат зелена карта, феновете на „Бийтълс” обвиняват брака му с Йоко Оно за разпадането на групата. Джон се справя с този боклук по своя начин – с усмивка и още музика: „I tell them there’s no hurry, I’m just sitting here doing time.”

Освен музиката, сборниците с разкази In His Own Write и Spaniard in the Works, Ленън пръсва по пътя цял куп писма, картички и бележки, които Хънтър Дейвис (автор на официалната биография на „Бийтълс”) събира в самостоятелния сборник „Джон Ленън – писма”. Някои от посланията са забавни, гневни и обидни, а други са трогателни с доза цинизъм.  Голяма част са илюстрирани с негови авторски рисунки, драскулки и закачки – хаотични, безсмислени, фантастични. „Обичам те, Син Пауъл, и така ми се иска да вървях към апартамента ти с неделните вестници, с шоколадчета и надървен. О, да! Забравих да ти кажа, имам си велурено яке GEAR с колан, така че сега изглеждам точно като тебе! Пол ми скача по главата (той спи на горното легло точно над мен и хърка!). Едвам си намирам поза, в която да пиша, ужасна теснотия е под стълбището, капитане. Млъквай, Маккартни! Грух-грух.” (писмо до първата му съпруга Синтия, 1962 г.).



Докато всички пушат, но никой не е напушен, докато всички летят, но никога не докосват небето, Джон достига до елементарната истина:  „Life is what happens to you while you’re busy making other plans.” И я запечатва за своето красиво момче Шон в Beautiful Boy (Darling Boy). Джон посвещава редица песни на семейството си. И най-вече на нея – жената, единствената, Йоко: „Even after all these years I miss you when you’re not here.” (Dear Yoko). „Тя е интелигентна като мен – приемете го както искате! – най-интелигентната жена, която съм виждал. Освен това е красива – каквото и да пишат по вестниците – прилича на кръстоска между мен и майка ми – и има същото чувство за хумор!“ Йоко е постоянно в ума му (Oh Yoko!) и въпреки проблемите, изневярата и временната раздяла, остават заедно. До 8 декември 1980 г. „Здрав съм като бик… правя йога (почти) всеки ден. От години внимавам какво ям… голям специалист съм по съживяването на побъркано от наркотици тяло!… На бас, че ще доживея до дълбока старост, сигурен съм!“

Картата обаче не свършва тук. Няма да говорим за трагедията, загубата и т.н. Ще продължим да говорим за специалиста по писане с два пръста на пишеща машина. Онзи с кръглите очила, бунтарят с плътния глас, който не можеш да сбъркаш. Картата ни се простира по целия свят, навсякъде, където има негова плоча, писмо, автограф, книга. Дори в Прага, където има цяла стена на обич и признателност. Легендите се случват, просто си го представeте. „Сега вече разбирам как станаха нещата, мамка ви мръсна, втори път няма да ме хванете; е – това искам да кажа.”

Честит рожден ден, Джон.

 

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър РахталиевВечните джаз стандарти - от Едит Пиаф до Нора Джоунс30.09.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика