Четенето на книги е избор на личността

Четенето на книги е избор на личността. То не може да бъде вменено у човек, както това да си мием зъбите всяка вечер преди лягане.

Натрапването на идеята, че, четейки, обогатяваш общата си култура и едва ли не това трябва да се прави на всяка цена от всеки един от нас, доста често води до обратния ефект. Колко всъщност четем? И дали любовта на едно дете към книгата е възможно да се възпита? Делим ли се на четящи и книгомразци? Въпроси, чиито отговори се търсят от изследвания, направени сред обществото ни. И въпреки това резултатите от тези емпирични анализи колкото ни стряскат, толкова и не могат да ни накарат да направим противоположното. Защо?

Според проучване, направено от „Галъп интернешънъл” по повод 24 май, 68% от българите не са си купували книга през последната една година. Част от изследователската програма на агенцията, която е независима от външно финансиране, са 819 пълнолетни българи. Проучването е направено между 4 и 11 май. На пръв поглед, дори и на втори такъв, 68% е стряскащо число, което показва, че една огромна част от нас не е пожелала или по-скоро (склонни сме да вярваме) е нямала финансовата възможност да закупи една книга през последната година. Този процент обаче не включва предполагаемия вариант, че голяма част от хората вече разменят помежду си опит чрез обмяна на книги. Това всъщност се случва доста често днес, след като просто коментирайки актуални четива със свой приятел, разменяте впечатления. Като се замислим може би този начин е най-зарибяващият да накараш някой да прочете нещо. Тук вероятността да запалиш някой по твоята любима книга е голяма, защото всичко се опира до доверието у човека отсреща, че ти реално няма „да загубиш времето си”, ако прочетеш това и това. Разбира се, че гаранция няма.

Различни хора, различни идеали за книги.

Електронният вариант на четивата е съвременен начин за докосването до различни истории. Няма база за сравнение с хартиения носител, но хората, четящи така, все пак спадат към любителите на книги, а не към книгомразците.

Парадоксално е друг вид изследване. Според Националния статистически институт регистрираните читатели в библиотеката са се увеличили до 239 хиляди общо, или с 1,8% повече от изминалата година. Звучи оптимистично. Все пак не сме се отказали от четенето. Просто сме заменили паричната стойност на книга с ходенето до градската библиотека. Хубаво е да видиш един такъв дом на книги отново жив. Тършуването сред хилядните книги и откритието на тази точната за теб, доставя съвсем различно удоволствие.

Същественият въпрос е дали любовта към книгата би могла да се възпита у младите в ранна детска възраст. Дали големият брой книги от списъка за лятната ваканция и читателският дневник стресират детското съзнание, което автоматично отказва да възприеме съдържанието? Дали децата четат насила, защото в противен случай класната ще им се скара в началото на учебната година? А кой има желание да започне така годината си… Ако това е начинът, по който на едно дете трябва да му се наложи да чете литература, то със сигурност е неефективен. Безспорен е фактът, че „Под игото” и други подобни шедьоври на българската литература трябва да се прочетат от всеки един от нас. Докато се стигне обаче до тази осъзнатост на важността на такъв вид романи, е нужно да се разкрие друг път към черните букви върху белия лист.

Защото четенето на книга е като наркотик за любящите я. Един път започнеш ли, след това трудно би могъл да спреш. Като нов живот е. И само изнемощялостта има силата да те спре да продължиш своето пътешествие през страниците ѝ.