Американските комикси по време на война

Наскоро прочетохме страхотната книга Невероятните приключения на Кавалиър и Клейна Майкъл Шейбон, за която сме ви говорили не един или два пъти. Романът, носител на „Пулицър“, се определя като знаков за новата американска литература. Действието му се развива предимно през Втората световна война, разказвайки приключенията на двама младежи, създатели на комикси. Книгата е препълнена с попкултура и политика, а един от основните й акценти е именно ролята на комиксите в оформянето на мнението на американската общност за Хитлер, Германия и най-големият военен конфликт в историята.

През онези години именно комиксът е причината милиони хора, най-вече юноши, да се заинтригуват от случващото се на фронтовете в Европа. Знанието винаги се възприема по-лесно, когато е поднесено по забавен, а защо не и интерактивен начин? Научихме повече за Втората световна война от поредицата Call of Duty, отколкото от учебниците в училище.

Следователно и комиксът, в цялото му шарено великолепие, би могъл да бъде отлично средство за представяне на факти или идеи. Или пък пропаганда. Особено във времена, когато всеки информационен канал е бил оптимизиран в името на държавните нужди. Каквито са били годините около гореспоменатата война.

Картинки по време на война

Излишно е да изреждаме безспорните ужаси, с които Втората световна война запълва страниците на историята. Вместо това ще се фокусираме върху неочакваните ѝ позитивни ефекти върху комикс индустрията.

След включването на САЩ във войната позиционираните отвъд океана войски се чувстват по-изолирани от дома, отколкото съюзниците им на фронта. Нуждата от връзка с родината намира множество отдушници, един от които са доставяните с провизиите четива. Близо 30% от тях са под формата на комикси. Важни в случая били не толкова историите в тях, колкото връзката с дома и временното откъсване от действителността.

Разбира се, нуждата от модели за подражание също не е за пренебрегване. Войната става свидетел на раждането на двама от най-популярните супергерои в попкултурата – Капитан Америка и Капитан Марвел. Въплъщение на героизма, самоотвержеността и американския идеал, Капитаните бързо се превръщат в любимци на войниците, като на моменти задминават по популярност дори Супермен. Факт, който не убягва на издателствата… и на сценаристите.

Въплъщаване на идеала

Любопитно е, че голяма част от авторите на комикси по това време са с еврейски произход. Още преди САЩ да се включи официално във войната, те чувствали като свой дълг да запознаят американските читатели с опасността, която представлявала политиката на Хитлер в Европа. Усилията им били посрещнати противоречиво. Джо Симън и Джак Кърби, работещи по това време към „Марвел“, дори получили гневни писма от фенове заради едно от изданията на „Капитан Америка“, в което супергероят забива кроше в лицето на фюрера.

„Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ са силно вдъхновени от този реален исторически елемент. Самите Кавалиър и Клей са евреи и създатели на героя Ескаписта, илюзионист със свръхсили, който може да се измъкне и избяга от всякъде. Той се бори с нацистите, а още в първия си брой корицата на комикса предизвиква фурор, тъй като на нея е изобразен Ескаписта, удряйки кроше на Хитлер. Тази смелост им носи много неприятности в последствие. 

Събитието, което финално общественото настроение за войната обаче, е атаката над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. Тя полага основа за сътрудничество между американската армия и издателския бизнес, както и за появата на Борда на военните писатели – частна организация, която подпомагала промотирането на правителствената политика чрез всички медийни канали. Историите в картинки не правели изключение.

Последвалият ефект е изключително любопитен (а може би дори и изненадващ) от съвременна гледна точка. Вместо да приемат това като очевиден опит за пропаганда, войниците до такава степен се наслаждавали на приключенията на героите, че очаквали с нетърпение всяко следващо издание на поредиците. Супермен и Капитан Америка продавали собственоръчно по над 1 млн. броя всеки месец от общо 25 млн. за целия пазар. Огромна заслуга за това имат сценаристите, които се постарали да създадат динамични сюжети, максимално близки до живота на фронта. В тях супергероите доставяли припаси, разкривали вражески шпиони и дори изпълнявали тайни мисии. По-младата публика също не била забравена. Чрез комиксите децата научавали как да се грижат по-добре за семействата си в тежките военни времена и как всяко тяхно малко действие би могло да бъде от полза в името на „свободата, справедливостта и американския начин“, както би казал Супермен.

Виж още: 5 събития, оформили американската попкултура

Като заговорихме за него… Човекът от стомана никога не е изобразен като участник във войната. За разлика от Капитан Америка, чиито комикси са поразително агресивни за времето си – мъчения, кървави боеве, застрелване между очите… Светът на Първия Отмъстител определено бил жесток. За сметка на това Капитан Америка винаги се придържал към неписаните правила на войната и побеждавал враговете си честно и почтено. Самите те често се опитвали да си служат с измама и се проваляли.

Подобни послания се оказали точната доза оптимизъм, от която войниците се нуждаели. Резкият контраст между собственото им ежедневие и комиксовата действителност им предоставял безопасен пристан, където да си отдъхнат от куршумите и снарядите. Американските комикси от този период целели да обрисуват врага като аморален, манипулативен и зъл, оправдавайки борбата за справедливост и свобода дори в най-тежките моменти. Налице е пропаганда, която била не просто необходима, но и доброволно търсена от обществото.

Не на последно място, комиксите били идеалното четиво за фронта – евтино, лесно за съхранение и със сравнително семпли диалог и сюжет. История, която не поражда разделение на ниво образование или социален статус. И която носи редовни приходи, разбира се.

В крак с времето

Американските комикс художници и сценаристи през 40-те възприемали включването на военна пропаганда в своите сюжети като изпълнение на патриотичния им дълг. Като труд, чрез който да дадат своя принос за страната си, така както го правят техните сънародници на фронта.

Освен това, придържането към изискванията на правителството било и сигурен начин да останат в бизнеса. През войната хартията била основна суровина при направата на експлозиви, което повишило многократно търсенето ѝ. Така че разбирате колко лесно е било да пренебрегнеш евтина книжка с картинки за сметка на допълнителен снаряд в тила на врага.

Животът в окопите никога не е лесен. Нито пък безопасен. Но е малко по-поносим, когато е споделен с Капитан Америка.

Повече информация и интересни истории за комиксите през миналия век и целият феномен на пропаганда по време на война, можете да откриете из страниците на Невероятните приключения на Кавалиър и Клей.

Александър Кълбов

е на 25, изучава журналистика във ФЖМК към СУ „Св. Климент Охридски“. Съумява да понатрупа известен опит в редакциите на „Труд“, „24 часа“ и „Bulgariautre”, макар тайничко да мечтае някой ден да види името си на страниците на National Geographic и Playboy. В момента работи като редактор и маркетингов експерт.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to