„Червеният знак на Храбростта“ – Минимализъм и натурализъм в творбите на Стивън Крейн

09.07.2013

 

A man said to the universe:
“Sir, I exist!”
“However,” replied the universe,
“The fact has not created in me
A sense of obligation.”

Стивън Крейн 1871 - 1900
Стивън Крейн 1871 – 1900

Само този откъс от негово стихотворение накратко обобщава цялото му творчество. Няма Господ или Вселена, към които да се обърнем. Дори да ги има, ние сме нищожни прашинки от които Вселената и Бог не се интересуват. Едно нещо е сигурно,  и това е, че той той е предвестник на модерната епоха и източник на вдъхновение за редица писатели, появили се след него, като Фицджералд и Хемингуей. Реалист, натуралист, психолотик, експресионист или импресионист – той е слабо познат и трудно откриваем за българския читател.  Най-интересните теми, които намирам  в творбите му са за човекът като звяр, борбата на човека с Вселената и човешката солидарност.

За мен обаче Стивън Крейн би бил и перфектният драматург. Шедьовърът му (според мое лично мнение) „Маги, момиче от улицата” (която става популярна, едва след смъртта му, най-големият му роман е „Червеният Знак на Храбростта”) има капацитета да бъде зловеща пиеса, неотстъпваща по качества на драматургията на Ибсен например. Но дори като роман, тя успява да бъде силно въздействаща. Като че ли единствено Стивън Крейн може да опише прочутото „Пето Авеню” в Ню-Йорк като препълнена, кална и мрачна уличка, по която се разхождат пияни докери, леки жени и уморени работници от най-низшите класи на обществото. За да напише „Маги, момиче от улицата”(роман, който Крейн сам издава, но, уви, никой не забелязва, и се налага авторът да използва непродадените копия за подпалки на печката си), Крейн се мести в Бауъри, квартал на нищета и мизерия, откъдето той попива вдъхновение.

Романът е не просто мрачен, той е мракобесен наситен с голяма доза психологизъм. В творбата се разказва за житието на Джими и Маги, като централен образ е този на Маги. Те са деца на улицата, които живеят в ужасни условия при родителите си алкохолици. Без да преразказвам ще кажа, че съдбата е ясна за всеки един от тях. Неспособна да се адаптира заради добротата си и наивният възглед за живота, Маги умира.Както я описва самият Крейн, тя е цвете в калта (типично драматургично се загатва, че цветето в калта ще бъде погазено, но това е тема на друг анализ).  За да оцелее Джими се превръща в грубо животно, което е неспособно да изпитва чуства. Единствените моменти на любов към сестра му са в отговор на накърнената семейна чест, задето тя е тръгнала с приятеля му Пийт. Всъщност минимализмът е типичен похват за Крейн. Характерни примери са моментите, в които  бащата на Маги най-безсрамно открадва бира от старицата, а майка ѝ, като научила от сина си Джими за смъртта на дъщеря си, първо довършва храненето си, избърсва се, измива и чак на края започва да  плаче. Такива елементи най-много се откриват в „Червеният знак на храбростта”, където войниците най-често са описани като разярени зверове, диви котки, ръмжащи в битката.

Стивън Крейн 1871 - 1900
Стивън Крейн 1871 – 1900

Друг подобен пример е творбата му „Майката на Джордж”. В този роман се разказва историята на Джордж, който живее беден, но приличен живот на работник във фабрика. Малко по-малко Джордж започва да се обгръща с „приятели-купонджии”, който в последтвие го изоставят, а майка му умира пренебрегната. В тази книга се наблюдава добре изграден персонаж, който много лесно бива смазан от неблагоприятните условия на големия град. Същият този персонаж се появава за малко в „Маги, момиче от улицата”

В романите си Стивън Крейн портретира   животинското начало у човека.  Той описва как първичното, дивото най-често взима превес над духовното и рационалното. Маркиран е своеобразният закон за джунглата, в които побеждава най-силният, най-хитрият.  Примери могат да бъдат извадени от почти всяко едно негово произведение.

Но в неговите творби има доста повече от мрачен натурализъм. В „Открита Лодка” (от която Хемингуей със сигурност се е вдъхновявал за „Старецът и морето”) четирима души, преодолели корабокрушение (според някои източници тази повест е по истинско преживяване на Крейн) са запратени насред океана в малко лодка. Това е една много добре написана история за сблъсъка на човека с космичното, вселенското. И, най-вече, история за човешката солидарност, която обаче напълно отсъства в „Маги, момиче от улицата” и в „Майката на Джордж”.  С много кратки диалози и изречения Крейн успява да опише всеки един от персонажите в лодката и тяхната стихийна борба за оцеляване. По същия начин, както е описано в „Маги”, умира единствено най-качественият, добър и свестен човек – Координатора.

„Открита Лодка” не е просто роман, а хроника на сблъсък между човек и вселена, в която ние сме незначителни прашинки, незнаещи против какво се борим:

„When it occurs to a man that nature does not regard him as important, and that she feels she would not maim the universe by disposing of him, he at first wishes to throw bricks at the temple, and he hates deeply the fact that there are no bricks and no temples „

red-badge-of-courage
„Червеният знак на храбростта“ е най-забележителната творба на Крейн

В най-големия му роман „Червеният знак на храбростта” проблемът за незначителноста на човека също е сериозно застъпен. И тук идва момента да кажа:

„Червеният знак на храбростта” – голямата творба на Стивън Крейн. Най-великият му роман, който, според мен, бележи своя знак в американската литература. Той е една дисекция на душата на войника, каквато не съм чел в други произведения на американски писатели. В книгата авторът експлоатира най-пълнокръвно темите, на които залага. Имаме на лице мотива за човешката солидарност, страхът, мизерията и болката. За разлика от „Откритата Лодка” и „Маги, момиче от улицата”, „Червеният Знак” е един епичен и подробен разказ за войната, който обаче има щастлив и оптимистичен финал.

Хенри, наричан най-често от автора „Младока” (интересен похват на Крейн е да използва прякори или местоимения наместо истинските имена, в „Открита Лодка” персонажите дори нямат лични имена) напуска майчиният дом, за да се приседини във войната между северните и южните щати. Персонажът още в началото е с романтичен възглед за войната. Хенри си представя древногръцки цикли за древните битки на термопилите, бранещи проходите. След което, запратен с полка си в епицентъра на бойните действия, у Хенри възниква срив. Той побягва позорно. Бягайки, той не чуства срам или позор. По време на перипетиите, които изживява, персонажът търси моралното оправдание за постъпката си. Според него всички, които продължават да се бият, или са луди или лъжат за смелостта си. Като в учебник по драматургия, сблъсквайки се с тълпите на ранените и завърнал се в полка си, който е удържал битката,  Хенри преобръща мирогледа си. Той дълбоко съжалява за постъпката си, в резултат на което се превръща в готово за война животно. В кулминацията най-накрая настъпват очовечаването у него, героизмът и победата. Не по-малко любопитен е фактът, че във финала на „Знака”, Крейн за първи път акцентира върхуу важноста на човека във вселената. Да, ние сме прашинки, но сме част от космоса.Макар и един от най-баталните и действени романи писани някога, книгата на „Крейн“ е една интровертна история. Преди всичко липсва описателният елемент. У него детайлът се състои главно от светлина, цвят и звук. Пред читателя, сякаш, като в галерия изникват картини: „червените криле на войната”, „зеленото чудовище на страха”, „тъмните силуети на войниците сред алените огньове” и тн. Това далеч не е самоцелно, те са образна символика. Да вземем например самото заглавие на романа „Червеният знак на храбростта”. Метафора, която е загатната е бойната рана,  която получава Хенри.

the red badge of courage 2

Романът на Крейн е интровертен. Преди всичко липсва описателният елемент. Детайлът в романа се състои главно от светлина, цвят и звук. Пред читателя, сякаш като в галерия, изникват картини: „червените криле на войната”, „зеленото чудовище на страха”, „тъмните силуети на войниците сред алените огньове”. Тези епитети съвсем не са самоцелни, а са елементи на образна символика. Дори самото заглавие на романа – „Червеният знак на храброста”, е метафора, която откриваме в раната на Хенри.

Творбата на Крейн до последно си остава универсална. „Червеният знак”  не е просто разказ за войната между Севера и Юга. Никъде не се засяга конфликтът в нея, никъде не се говори за свободата на чернокожите. Никой от полка не знае къде и кога ще се водят бойните действия. Ако читателят не е предварително запознат, че става дума за тази конкретна война, той ще се досети едва при описанието на знамената и униформите. Битката е неизвестна, тактиката смътна (войниците постоянно ругаят и оспорват решенияа на командирите си ), противникът неизвестен. Войната е мелница, която смила хората (дали не се усеща лек футуризъм?), машина за трупове. Любопитното в  случая обаче е, че Стивън Крейн никога не е бил на война, нито е служил някъде, но описва войната така, че сякаш лично е бил там.Дали Крейн не е незачетен гений? Гений, който предхожда писатели от епохата на Първата Световна война като Хемингуей и Фицджералд?

„Червеният Знак”, разбира се, не се разминава без екранизация. През далечната 1951 режисьорът Джон Хюстън създава филм с времетраене два часа, който бива безжалостно орязан от продуцентите до малко повече от час. По този начин от филмът са изпаднали важни кинематографични елементи, които да пресъздадат изцяло идеята на Крейн. Нещо много важно, тъй като романът, както казах по-горе, е интровертен. Военните действия са описани добре, но основата на книгата е вътрешното състояние на Хенри.

Орязан, у филма е Останал единствено конфликтът за страхливеца, който се превръща в герой, плюс голяма доза батални сцени. „Червеният Знак” бива пуснат по кината като второразряден B-movie и остава запомнен единствено с читава актьорска игра. Години по-късно, в епохата на iMDb, филмът влиза в списъка на американските класики в киното. Въпреки това, ние никога няма да можем да видим истинската визия на Хюстън. Изрязаните часове от филма са безследно изчезнали, може би завинаги.

the red badge of courage 3

 

Живял педи повече от сто години, писал в условия на нищета и похарчил последните си средства, за да се самоиздаде, Стивън Крейн бива забелязан от публиката когато е на прага на своята смърт. Той умира от туберкулоза пред 1900 година във влажен замък в Есекс, Англия. Творбите му носят знака на доброто писане, като остават валидни и до днес.

„На улицата децата играеха, биеха се с други деца или глупаво седяха на пътя на превозните средства. Ужасни жени с несресани коси и раздърпани дрехи клюкарстваха, облегнати на перилата или крещяха насред диви свади. Изхабени човешки същества в странни пози на подчинение пред нещо седяха и пушеха лули в потайни ъгълчета. Хиляди миризми на готвено се носеха към улицата. Сградата потръпваше и скърцаше от теглото на хората, трополящи в недрата ѝ“. (откъс от „Маги“)

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевЯник Енел: „Литературата е място за експерименти“21.03.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика