Образование

Да ти е важно да си учител – Альона Денякина от „Заедно в час“

12.12.2018

Какъв е смисълът за теб от доброволческите дейности? Знам, че си се занимавала с редица такива. На какво те учи доброволчеството?

Ако приемем, че доброволчеството е кауза, то учителстването е също кауза. Бидейки учител, ти отдаваш живота си на това да служиш на децата и на обществото.

Моят поглед върху доброволчеството е като към нещо, което е важно и ценно за изграждане на уменията и на характера на човек. Според мен абсолютно всяко едно дете трябва да премине през доброволчество под някаква форма, защото това изгражда характера и помага да се ориентираш какво искаш да правиш в бъдеще.

На мен доброволчеството ми помогна точно с това, че през различни дейности ми е показало какво харесвам, какво е важно за мен, с какъв тип хора обичам да общувам. Дало ми е голям социален кръг и много опит и информация за това как функционира светът преди да започна работа. Много ми е помогнало да се ориентирам какво искам да уча и какво искам да работя, както и да разивя уменията, които са ми необходими за това. Участвала съм в много доброволчески проекти от екология през бизнес до образование.

Защо неформално обучение и кои са методите, с които работиш?

Неформално обучение за мен е нещо допълващо формалното обучение, защото хората учат абсолютно всеки ден и не само във формална среда и е важно да можем да извличаме максимума от ежедневния ни опит. Хората учат предимно през преживяване и това е основата на неформалното образование. Ученето не може да бъде затворено между стените на училището, детската градина или университета. Но за мен нещата трябва да се преливат едно в друго, за да може училището да подготви децата за реалния живот. И затова напоследък се говори толкова много за проектобазирано учене, защото това е реалният начин, през който учат хората.

Не е необходимо това да се случва в неформално образование обаче. Може да се случва и във формалното, но да кажем, че за момента голяма част от тези методи и техники се развиват в сферата неформалното образование, за да могат след това да бъдат прилагани и във формалното образование. За мен неформалното образование е като учебна площадка за експерименти в по-защитена среда, където след това да се покажат добрите модели, които могат да влязат във формалното образование.

Кои са предизвикателствата, с които се сблъскваш в образователната ни система?

Предизвикателствата са много и ежедневни и в същото време не ми се иска да се спирам на тях. Това, което за мен е важно, е, че наистина това, което трябва да се случи в България, е да говорим за образование, да мислим за образованието, да има обществен диалог за това какво искаме за бъдещето на нашите деца и как да го постигнем.

Ако това стане и хората наистина мислят как да постигнат образование, което подготвя децата за това, което ще им се случи в бъдеще и искаме да им се случи в бъдеще, всичко друго са подробности. За мен това е най-големият въпрос, който стои, защото предизвикателствата се създават от хората и се разрешават от тях. За мен най-важното нещо е ние да изградим знание, че образованието е важно и ключово за бъдещето на нашите деца и то е отговорност на всеки един български гражданин. Всеки един трябва да мисли и да работи в посока да се постига това, което искаме за бъдещето. Бъдещето на един народ минава през това как подготвяме хората, какви ще са нашите политики в бъдеще, какви индустрии ще се развиват, какъв тип икономика ще имаме и какво общество – всичко това зависи от начина, по който подготвяме учениците в образователната система и извън нея. Зависи и от хората. Това е нещо, което трябва да ни вълнува и да имаме споделено виждане, за да може да се промени каквото и да било – всяка една реформа е само козметика. Ние имаме нужда от промяна в смисъла на това защо го правим и какво искаме да постигнем.

Ти си едно от лицата за набиране на нови участници в „Заедно в час“ тази година. Какво ти се иска да знаят хората, които кандидатстват? А тези, които все не намират смелост?

На мен много ми харесва думата смелост, защото се изисква много от нея, за да станеш учител. Ежедневно да излизаш от зоната си на комфорт, да се сблъскваш с предизвикателствата и да учиш. Но това е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали.

Иска ми се хората, които кандидатсват, да знаят, че това е едно много ценно, обогатяващо преживяване, и сигурно ще бъде много трудно и ще ви предизвиква на всяка крачка. Кандидатствайки и преминавайки през обученията, ще ви се случва постоянно да не знаете какво да правите. Ние не осъзнавахме колко е трудно и колко се чувстваш загубен и безпътен, докато не ни се случи. Някак си винаги, когато ти обясняват отстрани, ти изглежда, че ще се справиш. От тази гледна точка за мен могат да извлекат полза от програмата хора, които искат да го правят. Такива, за които това да се занимават с образование в живота си е ценно. Тогава програмата ти дава невероятни възможности – знания и умения, които не можете да получите на друго място. Защото това е една невероятна общност, която се гради от обща визия. Силата на „Заедно в час“ според мен е чувството за споделена визия и общност и това, че имаш досег до хора, които правят различни неща за образованието и мислят в една посока.

Но за да се справиш, това трябва да ти е важно. Насърчавам хората, които искат да докоснат живота на децата, да се занимават с образование под някаква форма и да се предизвикват максимално. Колкото повече се предизвиквате, толкова повече ще научите. Ние се шегувахме в края на нашата втора година, че сме безсмъртни. Защото наистина програмата ти дава крила, че можеш да се справиш с всичко.

Какво може да даде един учител на децата, което не могат да открият в интернет?

Човешко отношение и подкрепа – това няма как интернет да ти го даде. Важно е да сме тук и сега, заедно в клас, независимо дали това е клас на връстници, или на деца на различни възрасти. Училището ти дава общност и подкрепа в лицето на учителя. Да, в новата дигитална ера ролята на учителя се променя доколкото той не е единственият източник на знание на света. Всички факти са достъпни на един клик разстояние. Ролята на учителя е да ни научи как да избираме информацията, да ни предизвиква, да ни вдъхновява. Неговата чисто човешка роля е ключовият фактор. Децата винаги учат от хората, които ги вдъхновяват, у които виждат отношение към себе си и света, каквото те искат.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваОт Италия до Долни Пасарел – за децата и образованието! Интервю с Джада Фратини, учител от „Заедно в час“12.02.2019

Още от Под Моста

Габриела КанджеваЛюбимите ни блус кавъри на Бет ХартМузика