В супер класа на един супер учител – Тодор Добрев от “Заедно в час”

„Това, което е дадено, то не е загубено.“

Снимка: Заедно в час

Той е изследовател на света, човек, който говори с такова вдъхновение за живота, че сам е вдъхновение, любител на природата, достигнал една особена хармония, която излъчва с цялото си поведение и Учител с главно “У”, когото децата наричат най-добрия учител. Той не ги учи на нещо просто защото трябва, а умее да им покаже защо нещо е такова каквото е; разкрива им непознати за тях светове; обръща внимание на детайлите – от това как седят на чиновете си, за да поддържат гръбчетата си здрави до това защо точно тази сутрин са щастливи, какво е причинило тяхната радост.

Той е Тодор Добрев и е учител от “Заедно в час” в 58 училище в кв. Орландовци. Срещата с него се случва случайно – макар да няма случайни неща. Оказва се, че живеем не просто в един блок, а в един квартал и само няколко етажа под моето вкъщи, той готви уроците си. За първи път се срещаме в 06:45, за да отидем заедно в училището, в което преподава. Градът още спи, слънцето полека изгрява – светлината е мека и прегръщаща, въздухът все още свеж, а Тодор казва – “Ето, това ме вдъхновява. Когато изляза сутрин и видя света около себе си, който още не се е събудил, това ми дава надежда, че всичко всеки ден може да започне от начало. И само от нас зависи какъв ще бъде този ден.”

Носи чисто нова тениска като една от наградите за своите ученици – с времето е открил, че най-хубавите награди за тях са преживяванията, а не предметите. И всъщност върху тази тениска те ще получат възможността да нарисуват и напишат нещо на своя учител. Представете си, че сте на 7 години и някой не само ви позволи да рисувате върху дреха, но и носи тази дреха 🙂 Щастието е огромно. А и Супер господинът ще я носи и разказва за нея сред известни и впечатляващи за детския свят хора.

Снимка: Емилия Найденова

Влизам в класната стая на Супер “Б” малко след 7 сутринта. Тодор пристига винаги доста по-рано от началото на учебния ден за децата, за да подготви изненадите за тях, а и за да ги посрещне по всяко време.

Те пристигат едно по едно с раничките на гърба, а щом ме видят казват – “Това е най-добрият учител”. Без да съм ги питала, без да съм искала нищо от тях – просто те искат да споделят на целия свят, че именно той е техният Учител.

И докато стаята на Супер “Б” започва да се пълни с детски глъч и ранички, Тодор ми показва тяхното табло с Пътя на мечтите, как отбелязват прогреса си на четене, магическата кутия с буболечици, която да им помогне да открият този невероятен микро свят и още, и още. За какво си говорихме преди първия час по български език разберете по-долу, а ако ви липсва вдъхновение в това, което правите – срещнете се с Тодор, прекарайте малко време сред природата или просто кандидатствайте за “Заедно в час” и позволете на себе си да бъдете част от промяната.


Под Моста: Разкажи ни повече за себе си – с какво се занимаваше преди да бъдеш учител? Какви пътища те доведоха до “Заедно в час”?

Тодор Добрев: Хах, ами чудех се с какво да се занимавам. Исках да е нещо с отражение.
В училище не бях добър ученик и гледах как „просто да минавам“. С времето обаче осъзнах колко много знание съм пропуснал. Като бях малък, бях доста тих и притеснителен, и някак с годините започна да се заражда в мен желанието да си наваксам с говореното. Усещах, че искам да се занимавам с обучения, да говоря пред хора. Тренирам бойни изкуства и винаги ме е влечала идеята аз да съм учителят, който разкрива тайните прийоми, които правят живота ни по-добър, правят ни по-силни, по-приспособими.

Снимка: Личен архив

ПМ: Участвал си и участваш в различни доброволчески проекти – какво е това, което те провокира да се включваш в такива дейности?

ТД: Има една мисъл, която много обичам „Това, което е дадено, то не е загубено“. Работих нещо, в което не виждах никаква добавена стойност за света като цяло. Исках да виждам как трудът ми помага на някого. Има толкова хора без дом, гладуващи, хора без достъп до вода, хора по домове, които са сами и имат нужда просто от малко топлина на приятна компания.
Реших, че мога да споделям времето си и да помагам на хора в нужда. Включвал съм се в много и различни инициативи. Вярвам, че сме тук на земята, за да бъдем задружни и както се казва в един филм „истинското щастие е споделеното щастие“.

Това, което може би най-много ми повлия и ми показа, че това, което правя не е с особено добавена стойност, беше посещението ми в домове за деца без родителски грижи и такива, които са отнети от своето семейство. Тези деца на десетата минути ти казват – обичам те, нали ще останеш? И тогава осъзнах, че има места, на които много повече нужда от мен, отколкото на това място, на което бях.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Емилия Найденова

е на 25 и е завършила специалност Българска филология в СУ „Свети Климент Охридски”. Интересува се от литература, култура, театър. Зад името й стои автор на две стихосбирки, млад мечтател, събирач на истории. Обожава да чете и пише поезия. Извън сайта работи като уеб мастър и учител по английски на малки деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to