Действието на филма не е особено иновативно и сме виждали подобни истории на екрана неколкократно преди. Но прочитът му в изпълнение на такива актьори го прави поносим, развлекателен и дори интересен. Драматичните елементи са дълбоко и истински човешки, а за всеки твърде сладникав и клиширан момент сценарият компенсира с хумористични изпълнения в сух, ироничен стил, които веднага премахват лошия вкус от устата на зрителя. Лесно е да се усети, че хората зад филма са наясно със силните и слабите страни на своята история и са се опитали да поставят акцент върху първите. Е, успели са.
Филмът се рекламира масово с това, че съдържа музика от Джон Ленън. Да, ще чуете ‘Imagine‘ и други известни хитове на легендата и на неговите колеги от ‘The Beatles’. Не мога да кажа, че песните са ключов елемент от сюжета, както би било в мюзикъл или концертен филм, тъй че, ако това е основният Ви мотив да гледате лентата, то не бих Ви окуражил да го сторите.

Филмът върви по тънката граница между комедия и драма и успява да запази своеобразното си равновесие върху нея. Да, „Дани Колинс“ не ни казва нищо ново, но Пачино и компания придават на филма смисъл и гледаема стойност. След края на сезона на наградите, ако отново искате да гледате нещо от този жанр, „Дани Колинс“ попълва именно Вашата ниша и е филмът за Вас.

„Дани Колинс“ излиза по кината у нас на 27-ми март 2015 година. Разпространява „bTV Studios“.

1|2