„Демоните на Да Винчи” има всички характеристики на първокласен сериал – добър сценарист в лицето на Дейвид Гойър, участвал в създаването на филми като Dark City и The Dark Knight, каст от страхотни английски актьори, финансовата подкрепа на BBC. Добавете към това и факта, че в Щатите шоуто се излъчва от Starz, отговорни за страхотния „Спартак”, и имате формула, която, ако не друго, води до наистина високи очаквания.

И поне в началото сериалът успява да отговори на тези очаквания. Историята се преплита с фентъзито по улиците на ренесансова Флоренция, превърнала се в място на икономически и културен растеж, на свобода, граничеща с разврат, но също така и на политически интриги и тайни, които спокойно могат да засенчат тези в Древен Рим. Много скоро обаче става ясно, че сюжетът не струва, потенциалът на историческия период е похабен, а единственото нещо, което реално си заслужава, е изпълнението.

СЕРИАЛЪТ „КУХНЯ“ – ПРЕПОРЪЧВА СЕ КОНСУМИРАНЕТО С КОМПАНИЯ

През 15-и век Флоренция се стреми да запази своята независимост от Рим и папската власт, превръщайки се в един от центровете на Ренесанса и свободомислието. В политическите игри, като военен инженер за фамилията на Медичите, се включва и младият Леонардо Да Винчи, който скоро успява да стане папски враг номер 1. Освен борбата за разчупване на догмите и освобождаване от консервативното влияние на Рим, Да Винчи преследва и по-лични цели, свързани с енигматичната личност на майка му, чието лице не може да си спомни, но която, както разбира, е свързана с тайно общество на учени и магове, посветени на търсенето на могъщата „Книга на листата” (Book of Leaves).

Сериалът има страхотна атмосфера. Декорите, костюмите, заснемането, всичко е изпипано до величини, граничещи с естетически оргазъм. Когато Леонардно изобретява, мисълта и въображението му биват «скицирани» на екрана, паралелно с действието, което се оказва доста оригинално и успешно стилистично решение. Фентъзи елементите са рядкост, като най-често се състоят в анахронизми, алтернативна история, наука от бъдещето и необяснени мистерии. Още в първия епизод сериалът се опитва да инкорпорира символиката на картите Таро, за съжаление, с непостоянен успех, който в повечето случаи би впечатлил единствено хора, които никога не са имали реален досег с тях. Темите за себепознанието и отключването на потиснати спомени носят лек дъх на мистицизъм и окултизъм, но създават впечатлението, че Гойър и компания хем са искали да бъдат ексцентрични, хем са се бояли да не навлязат твърде надълбоко, което в крайна сметка води до повърхностни резултати.

Актьорският състав е на ниво, младият Леонардо е симпатяга, който успява да съчетае плейбойщината с гения и понякога – лудостта, Лоренцо и Джулиано Медичи имат страхотна братска химия помежду си, а женската част впечатлява не само с визия. Заслужава да се отбележи, че тук Лара Пулвър показва гърди, които вероятно не само аз копнея да видя още от ролята й като Айрийн Адлър в „Шерлок”.

Основният недостатък на сериала обаче е сюжетът, който е крайно несполучлива смесица между „Индиана Джоунс” и „Шифърът на Леонардно”, развиващи се във времето на „Борджиите”. Мистериозната нишка не струва, „Книгата на листата” е елементарен сюжетен инструмент и крайна цел, създаден единствено заради сериала и поради това е неспособна да ангажира интереса (за разлика, например, от Светия граал като реален митологичен артефакт). Провал е и триото Лео, Нико и Зо (съкратено от Зороастър), които в повечето случаи функционират като бандата на Скуби-Ду, но без говорещото куче и приятеля му тревоман, които в крайна сметка да спечелят публиката. Героите често са въвлечени в конфликти, за които изобщо не ни пука, а цял един епизод не е нищо повече от „От местопрестъплението: Флоренция”.

„ГОТЪМ“ – ПРЕДИ НАДЕЖДАТА ЗА СУПЕРГЕРОЙ

И след всичко това, „Демоните на Да Винчи” като че заслужава още един сезон картбланш – с надеждата, че сюжетът в крайна сметка ще успее да стигне постиженията на сериала в другите отношения.

Оценка: 7.5/10