„Дъвка за балончета“ за сладко-горчивия вкус да си пораснал

Нали се сещате за вкуса на онези дъвки, когато хем ти е сладко, хем нагарча? Същото е и чувството, когато вече си възрастен и хвърлиш поглед назад. Такова усещане ни навява и филмът „Дъвка за балончета“, с който си спомняме за детството, за да се върнем към самите себе си.

От екрана срещаме Калин и Биляна, които попадат един на друг 20 години след като са били съученици. Сега той е творчески директор в рекламна агенция, а тя е обиколила света, докато приключеннства и сменя работните си места. Когато двамата се срещат, извървеният път оттогава досега неизбежно е поставен под въпрос.

За щастие, работата на четирима сценаристи в случая на „Дъвка за балончета“ не означава разнопосочност, а богато разказана история. Героите са показани по начин, който ни помага да се поставим на мястото на всеки от тях. Не ги усещаме стереотипни (с изключение на няколко второстепенни), въпреки че преживелиците им са често срещани. Така, ако не да се идентифицираме с персонажите, поне ги усещаме без проблем като образи от нашето време, с каквито можем да се разминем всеки ден.

Както става ясно и от трейлърите, в „Дъвка за балончета“ наблюдаваме две сюжетни линии, които проследяват героите като деца и възрастни. Въпреки че част от лентата изобразява живота през социализма у нас, в нея няма да се види излишно величаене на онези години. Светлината, в която са показани те, е приятна, но това е единствено в контекста на безгрижието и чара на детството. Съпоставянето на времената не цели да отрече настоящето за сметка на миналото, а да постигне обективен поглед върху житейските промени, които идват с времето.

Шеговитите намигвания към порядките от миналия век са способни да предизват усмивки и у тези, които не са живели тогава. Не е задължително да сте били ученици през 80-те, за да се умилите на онези времена. Разказът интригува с хумора, правдоподобните диалози и малките приключения, в които се пускат героите, паралелно на тези отпреди две десетилетия. Станислав Тодоров – Роги („Тя и той“, „Домашен арест“, „Столичани в повече“) има опит в режисирането на подобни ситуации и това си проличава.

Чарът на филма в най-голяма степен се дължи на споделените преживявания, сближаващи толкова различните Калин и Биляна, при които важи правилото „противоположностите се привличат“. Иван Юруков и Теодора Духовникова в главните роли се допълват прекрасно на екран. Неговата умисленост е в симбиоза с нейната виталност, което позволява на двамата да изпъкнат както не само поотделно, но и заедно, благодарение на сполучливата химия. Още от първата си обща сцена двамата спечелват вниманието с очите си, които казват повече, отколкото разменените думи. Оттам нататък ставаме свидетели на двама души, чиято любовна история се развива почти като по детски – без физически измерения, но с осезаем копнеж един към друг.

Докато той е олицетворението на улегналост и сигурност, тя е непредвидима и авантюристично настроена. Порасналата бунтарка Биляна се отнася със случките в живота си като с дъвките – изплюва всяка след като й „свърши сока“, а Калин продължава да ги предъвква, дори вече да му е доскучало. И двамата обаче споделят доза отегчение от етапа, в който се намират в момента, и се оказват глътка въздух един за друг. „Дъвка за балончета“ обаче избягва излишната захаросаност – животът в него е такъв, какъвто е. И какъв по-подходящ сезон за филмовото действие от есента, когато сладостта от природата е изсмукана и не остава друго, освен да се топлим със спомени.

Невръстният отбор актьори са истинска находка с органичната си игра, която постигат сякаш без усилия. А такива със сигурност е имало, когато се е налагало да се учат на стрелба с фунийки и правене на балончета. Аглея Гумнарова, Андрея Захариева, Калоян Лалов и Валентин Александров не отстъпват по представяне на колегите си от класики като „Войната на таралежите“ и „Изпити по никое време“.

В „Дъвка за балончета“ романтиката се състои в нейното отсъствие по начина, който сме свикнали да я гледаме. Тя се долавя постоянно – в детските спомени, местата, привличането между героите, но повдига добрия стар въпрос дали най-романтичната любов всъщност не е неизживяната. Независимо от отговора, филмът има нужните качества да намери своето място в сърцата на зрителите през този така силен сезон за българското кино. „Дъвка за балончета“ е свежо ново попълнение и достойна основа за романтичния жанр у нас, която е способна да поприземи заклетите мечтатели, но и да вдъхнови онези, забравили любовта към живота.

 

“Дъвка за балончета” е в кината от 8 декември. Разпространява BS Films/Лента.

Деница Димитрова

е на 23 г., завършила е „Социален мениджмънт“ в родната си Варна, а по настоящем изучава електронни медии в Софийския университет. Отразява онова, което я впечатлява, вдъхновява и кара да се наслаждава на бъркотията живот в блога си Wondermess. Не може да живее без повсевместно търсене на красота, изкуство, пътувания… и кафе, даващо енергия за всичко останало.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to