Най-добрите филми за плач или топ пет есенни ленти

06.10.2017
Заедно в час

Октомври изведнъж ни налегна с мъглите си, а във филмово отношение прекъсна установената ни през лятото приятна връзка с лежерните комедии и бомбастични блокбъстъри. Това съвсем не е лошо, защото ни предостави безкрайно предразположение към непрестанни филмови маратони в жанра на дълбоката драма и още по-непрестанен плач в компанията на добри филми и носни кърпи.

Представям ви най-добрите пет филма, на които ще си поплачете в количества, съизмерими с дъжда навън. Моля ви да не гледате всичките пет наведнъж и да пиете доволни количества вода за превенция на дехидратация. Пригответе се за сълзи, плач, вопли, сополи и много добро кино!

Полет над кукувиче гнездо (One Flew Over the Cuckoo’s Nest, 1975)

Били? Били! Най-честата причина за силен плач в този филм е въпросният герой. Разбира се, Макмърфи и Вожда също се явяват добра причинa, защото носят надеждата и свободата в образите си. В “Полет над кукувиче гнездо” всяка една секунда щеше да е безкрайно тъжна, ако лентата всъщност не акцентираше върху свободата на духа.

Пречупването на точно тази свобода натъжава най-силно в последните минути от “Полет над кукувиче гнездо”. След като сте поплакали доволно за нея обаче, ще заплачете и от радост, когато тя възкръсне в очите на Вожда. И тук не става въпрос само на личната свобода на героя – духовна и чисто физическа, но и за наследството на любимия Макмърфи. Дори и да имате каменни сърца обаче и да не възнамерявате да гледате този филм като висша форма на мазохизъм, все пак го препоръчвам, заради впечатляващото изпълнение на Джак Никълсън.

Пианистът (The Pianist, 2002)

Всеки филм, който започва с музика на Шопен, задължително носи голям рев на аудиторията си. Ако на фона на Шопен пък избухват бомби, прозорците се чупят, а по героя на Ейдриън Броуди падат парчета мазилка, плакането ще е отвъд голямо. Шегата настрана – “Пианистът” на Роман Полански е от онези филми, на които не искаш да плачеш, за да не петниш ничия памет и лична болка.

От друга страна режисьорът Полански се е постарал така усърдно да ни представи максимално детайлно и емоционално живота на полския евреин през Втората световна война, че е невъзможно да сдържим сълзите си. “Пианистът” проследява историята на пианиста Владислав Шпилман, който с късмет и много помощ успява да оцелее през Холокоста. Освен с брилянтна игра и осквернително тъжни сцени, филмът ни разплаква с дълбоката си реалистичност, обвързаност с темата и осезаемото си мнение.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Илияна МаринковаПет филма срещу тъгата от края на лятото05.09.2018

Още от Под Моста

Под МостаИталианското трио Il Volo се завръща в България през септемвриМузика