Най-добрите филми за плач или топ пет есенни ленти

Октомври изведнъж ни налегна с мъглите си, а във филмово отношение прекъсна установената ни през лятото приятна връзка с лежерните комедии и бомбастични блокбъстъри. Това съвсем не е лошо, защото ни предостави безкрайно предразположение към непрестанни филмови маратони в жанра на дълбоката драма и още по-непрестанен плач в компанията на добри филми и носни кърпи.

Представям ви най-добрите пет филма, на които ще си поплачете в количества, съизмерими с дъжда навън. Моля ви да не гледате всичките пет наведнъж и да пиете доволни количества вода за превенция на дехидратация. Пригответе се за сълзи, плач, вопли, сополи и много добро кино!

Полет над кукувиче гнездо (One Flew Over the Cuckoo’s Nest, 1975)

Били? Били! Най-честата причина за силен плач в този филм е въпросният герой. Разбира се, Макмърфи и Вожда също се явяват добра причинa, защото носят надеждата и свободата в образите си. В “Полет над кукувиче гнездо” всяка една секунда щеше да е безкрайно тъжна, ако лентата всъщност не акцентираше върху свободата на духа.

Пречупването на точно тази свобода натъжава най-силно в последните минути от “Полет над кукувиче гнездо”. След като сте поплакали доволно за нея обаче, ще заплачете и от радост, когато тя възкръсне в очите на Вожда. И тук не става въпрос само на личната свобода на героя – духовна и чисто физическа, но и за наследството на любимия Макмърфи. Дори и да имате каменни сърца обаче и да не възнамерявате да гледате този филм като висша форма на мазохизъм, все пак го препоръчвам, заради впечатляващото изпълнение на Джак Никълсън.

Пианистът (The Pianist, 2002)

Всеки филм, който започва с музика на Шопен, задължително носи голям рев на аудиторията си. Ако на фона на Шопен пък избухват бомби, прозорците се чупят, а по героя на Ейдриън Броуди падат парчета мазилка, плакането ще е отвъд голямо. Шегата настрана – “Пианистът” на Роман Полански е от онези филми, на които не искаш да плачеш, за да не петниш ничия памет и лична болка.

От друга страна режисьорът Полански се е постарал така усърдно да ни представи максимално детайлно и емоционално живота на полския евреин през Втората световна война, че е невъзможно да сдържим сълзите си. “Пианистът” проследява историята на пианиста Владислав Шпилман, който с късмет и много помощ успява да оцелее през Холокоста. Освен с брилянтна игра и осквернително тъжни сцени, филмът ни разплаква с дълбоката си реалистичност, обвързаност с темата и осезаемото си мнение.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to