Когато първата част на „Пазителите на галактиката“ се появи, много хора упрекнаха филма, че иронията му подкопава някои от основните точки на сюжета. Явно Джеймс Гън, режисьор и сценарист и на двете ленти, си е взел поука, защото „Пазителите на галактиката Vol. 2“ идва в пълния си блясък – предлага ни по-задълбочен прочит на героите си, представя ни цял куп нови лица, показва ни не един, а цели два шокиращи обрата и всичко това – без грубо да премине поносимата граница на сълзливост! Като бонус получаваме двойно повече драма и двойно по-сладък Грут! Красота.
„Междузвездни войни“ си има R2-D2, „Хари Потър“ – Доби, а „Пазителите на галактиката“ – бебе Грут, което се нарежда достойно в списъка с любими герои. То е сборен пункт на всичко прекрасно и детско, което някак върви в симбиоза с чаровна агресивност и неразумна решителност. Бебе Грут е и най-добрата роля на Вин Дизел, която сме виждали изобщо. Независимо дали танцува, докато приятелите му се борят в ожесточена битка, или поставя бомба, която предстои да разруши цяла планета, бебе Грут е просто очарователно. И то не само защото излъчва първична радост, а защото режисьорът се е постарал да разберем колко много останалите герои също го обичат. Дракс, големият сивокож Унищожител, който влиза в тялото на извънземно чудовище, за да се опита да го разреже отвътре, същият този Дракс (Дейв Батиста) прегръща гальовно Грут, за да го приспи.
Той е един от героите, за които успяваме да разберем това, което в първата част беше само загатнато. Виждаме Дракс в светлината, която искахме още от началото на първия филм, и то по най-хубавия начин – с влизането на съвсем нов герой в сюжетната линия. Този герой всъщност е героиня и се казва Мантис (Пом Клементиев) и е емпат – разбира емоциите на онези, които докосне и някак успява да се сприятели със сивата грамада Дракс. С нейното представяне едновременно се създава нова ниша в сюжета и се обясняват минали събития много адекватно и простичко. В допълнение ние виждаме безкрайно необходими парченца от емоционалния свят на Дракс.
Другият герой, когото успяваме да опознаем в дълбочина, е Рокет (Брадли Купър). Поглеждаме под обвивката на нехаещ суперум, който понякога върши абсурдни и нелогични неща, за да разберем откъде идва решителността му и защо е примесена с малко лудост. Виждаме го като този, който взима трудните решения в името на целия екип. Хубаво е, че това не става чрез задълбочаване в миналото на героя, а отново чрез разбулването на неговите чувства. Формулата, по която това се случва, е почти същата като в случая на Дракс – чрез друг герой. Тук ефектът е двоен, защото този друг герой е вече познатият ни Йонду Удонта (Майкъл Рукър) и едновременно успяваме да вникнем и в двамата герои. Привидно нелогични действия получават своето обяснение, а привидни злодеи се оказват от добрите.
Ефектите наистина са фантастични, но това не е голяма изненада за филм на ‘Marvel’. От пищни експлозии до безкрайния космос, „Пазителите на галактиката vol. 2“ може да се похвали с някои много приятни за окото гледки. Саундтракът на филма също е изненадващо добър за филм на ‘Marvel’. Тук приемаме, че „Пазителите на галактиката“ е изключение, защото музиката и в първия филм беше на ниво. За нея отговаря отново Тайлър Бейтс, а в подбора на музика участва и режисьорът на продукцията Джеймс Гън. Особено важни за сюжета са песните ‘The Chain‘ на Fleetwood Mac (която успешно си пея цял ден и ще продължа поне още два дни) и ‘Brandy‘ на Looking Glass. ‘Awesome Mix Vol. 2‘ съдържа някои особено добри парчета, които ни съпровождат през сюжета и под чиито звуци бебе Грут показва най-доброто от танцувалните си възможности.
Ако преглътнем няколкото нелогични момента, които са твърде типични за подобен тип кино, филмът е чудесна комбинация от сарказъм и задълбоченост с добър баланс между двете (за разлика от предшественика си). Отношенията между Питър Куил (Крис Прат) и Гамора (Зоуи Салдана, този път зелена) не са на преден план и връзката им се развива между битките, победите и загубите, без да бъде натрапвана и да се търси някакъв ефект чрез нея. Този път сарказмът не взима превес, а съществува в рамките на сюжета с няколкото си лесни за прощаване моменти на изключение.
Хуморът идва под формата на бебе Грут, на което ще се радваме каквото и да прави, и на очарователния неандерталец Дракс, който остава в пълно неведение за речеви похвати като ирония или метафора. Баланс в ролите си намират и Кърт Ръсел (Его) и неузнаваемата Карън Гилън (Небюла), пристъпващи постоянно около линията на доброто и злото с толкова сериозност, колкото и шеги. Оглеждайте се и за приятна изненада с един от най-старите приятели на Ръсел още от 80-те – по-конкретно от филма „Танго и Кеш“.
В „Пазителите на галактиката Vol. 2“ нищо не е черно и бяло, всичко е преходно и ако очаквате да гледате нечии опънати мускули и неуместни подхвърляния, гледайте който и да е друг филм на Вин Дизел. Ако обаче ви се гледа нетрадиционен, забавен и бомбастичен екшън блокбъстър, филмът тръгва в кината от 5 май.
Автор: Илияна Маринкова
