Шеги и драма с музика от 80-те или „Пазителите на галактиката Vol. 2“

04.05.2017

Когато първата част на „Пазителите на галактиката“ се появи, много хора упрекнаха филма, че иронията му подкопава някои от основните точки на сюжета. Явно Джеймс Гън, режисьор и сценарист и на двете ленти, си е взел поука, защото „Пазителите на галактиката Vol. 2“ идва в пълния си блясък – предлага ни по-задълбочен прочит на героите си, представя ни цял куп нови лица, показва ни не един, а цели два шокиращи обрата и всичко това – без грубо да премине поносимата граница на сълзливост! Като бонус получаваме двойно повече драма и двойно по-сладък Грут! Красота.

„Междузвездни войни“ си има R2-D2, „Хари Потър“ – Доби, а „Пазителите на галактиката“ – бебе Грут, което се нарежда достойно в списъка с любими герои. То е сборен пункт на всичко прекрасно и детско, което някак върви в симбиоза с чаровна агресивност и неразумна решителност. Бебе Грут е и най-добрата роля на Вин Дизел, която сме виждали изобщо. Независимо дали танцува, докато приятелите му се борят в ожесточена битка, или поставя бомба, която предстои да разруши цяла планета, бебе Грут е просто очарователно. И то не само защото излъчва първична радост, а защото режисьорът се е постарал да разберем колко много останалите герои също го обичат. Дракс, големият сивокож Унищожител, който влиза в тялото на извънземно чудовище, за да се опита да го разреже отвътре, същият този Дракс (Дейв Батиста) прегръща гальовно Грут, за да го приспи.

Той е един от героите, за които успяваме да разберем това, което в първата част беше само загатнато. Виждаме Дракс в светлината, която искахме още от началото на първия филм, и то по най-хубавия начин – с влизането на съвсем нов герой в сюжетната линия. Този герой всъщност е героиня и се казва Мантис (Пом Клементиев) и е емпат – разбира емоциите на онези, които докосне и някак успява да се сприятели със сивата грамада Дракс. С нейното представяне едновременно се създава нова ниша в сюжета и се обясняват минали събития много адекватно и простичко. В допълнение ние виждаме безкрайно необходими парченца от емоционалния свят на Дракс.

Другият герой, когото успяваме да опознаем в дълбочина, е Рокет (Брадли Купър). Поглеждаме под обвивката на нехаещ суперум, който понякога върши абсурдни и нелогични неща, за да разберем откъде идва решителността му и защо е примесена с малко лудост. Виждаме го като този, който взима трудните решения в името на целия екип. Хубаво е, че това не става чрез задълбочаване в миналото на героя, а отново чрез разбулването на неговите чувства. Формулата, по която това се случва, е почти същата като в случая на Дракс – чрез друг герой. Тук ефектът е двоен, защото този друг герой е вече познатият ни Йонду Удонта (Майкъл Рукър) и едновременно успяваме да вникнем и в двамата герои. Привидно нелогични действия получават своето обяснение, а привидни злодеи се оказват от добрите.

Ефектите наистина са фантастични, но това не е голяма изненада за филм на ‘Marvel’. От пищни експлозии до безкрайния космос, „Пазителите на галактиката vol. 2“ може да се похвали с някои много приятни за окото гледки. Саундтракът на филма също е изненадващо добър за филм на ‘Marvel’. Тук приемаме, че „Пазителите на галактиката“ е изключение, защото музиката и в първия филм беше на ниво. За нея отговаря отново Тайлър Бейтс, а в подбора на музика участва и режисьорът на продукцията Джеймс Гън. Особено важни за сюжета са песните ‘The Chain‘ на Fleetwood Mac (която успешно си пея цял ден и ще продължа поне още два дни) и ‘Brandy‘ на Looking Glass. ‘Awesome Mix Vol. 2‘ съдържа някои особено добри парчета, които ни съпровождат през сюжета и под чиито звуци бебе Грут показва най-доброто от танцувалните си възможности.

Ако преглътнем няколкото нелогични момента, които са твърде типични за подобен тип кино, филмът е чудесна комбинация от сарказъм и задълбоченост с добър баланс между двете (за разлика от предшественика си). Отношенията между Питър Куил (Крис Прат) и Гамора (Зоуи Салдана, този път зелена) не са на преден план и връзката им се развива между битките, победите и загубите, без да бъде натрапвана и да се търси някакъв ефект чрез нея. Този път сарказмът не взима превес, а съществува в рамките на сюжета с няколкото си лесни за прощаване моменти на изключение.

Хуморът идва под формата на бебе Грут, на което ще се радваме каквото и да прави, и на очарователния неандерталец Дракс, който остава в пълно неведение за речеви похвати като ирония или метафора. Баланс в ролите си намират и Кърт Ръсел (Его) и неузнаваемата Карън Гилън (Небюла), пристъпващи постоянно около линията на доброто и злото с толкова сериозност, колкото и шеги. Оглеждайте се и за приятна изненада с един от най-старите приятели на Ръсел още от 80-те – по-конкретно от филма „Танго и Кеш“.

В „Пазителите на галактиката Vol. 2“ нищо не е черно и бяло, всичко е преходно и ако очаквате да гледате нечии опънати мускули и неуместни подхвърляния, гледайте който и да е друг филм на Вин Дизел. Ако обаче ви се гледа нетрадиционен, забавен и бомбастичен екшън блокбъстър, филмът тръгва в кината от 5 май.

Автор: Илияна Маринкова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаПетте най-добри филма на Скарлет Йохансон17.04.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE