Новата зора на поредицата „Планетата на маймуните“

11.07.2014

01Филмовата поредица „Планетата на маймуните” никога не се е славила с качествени продължения. Причината за това може би се корени във факта, че оригиналната история никога не е имала нужда от продължение. Заснет по едноименния научнофантастичен роман на Пиер Бул, първият филм от 1968-а разказва за няколко астронавта, които при връщането си от космоса попадат на странна планета, управлявана от маймуни. Лентата постига грандиозен успех сред зрителите и критиката заради дълбочината на историята и смелите становища за бъдещето на човешкия род. Този летящ старт е последван от четири продължения и един римейк, кой от кой по-нелепи  и оплювани от публиката. И, ако вторият филм от 1970-а има известни достойнства, въпреки безбройните си странности, то останалите ленти могат да се определят като „не съвсем отвратителни” само от най-големите си фенове.

Вижте още: ТОП 10 БЛОКБЪСТЪРИ за 2014 година

През 2011-а поредицата получи нов живот с „Възходът на планетата на маймуните” – филм, който напълно рестартира историята и се превърна в едно ново начало. Продукцията с участието на Джеймс Франко и Анди Съркис, отличаваща се с интелигентен сценарий и удовлетворяващи визуални и вербални препратки към оригиналния филм, отново спечели сърцата на публиката и вдъхна нов живот на онеправданата поредица. Та, да си дойдем на думата. Успява ли новият филм – „Зората на планетата на маймуните” да разчупи модела и да се превърне в качествено продължение на своя предшественик? Успява. Несъмнено!

02

Новият филм, режисиран от Мат Рийвс, е интелигентен, затрогващ и визуално впечатляващ. В своята същина, обаче, „Зората на планетата на маймуните” е филм за сблъсък на две култури, две цивилизации. Едната е старата – цивилизацията на постапокалиптичните хора, които като по чудо са се спасили от бедствията, причинени от самите тях. Те живеят в свят, който от ден на ден им става все по-чужд, и са практически неспособни да оцелеят без удобствата, които някогашното им благоденствие им е осигурявало. Другата цивилизация е тази на маймуните – диви и първични, но изключително адаптивни, способни не просто да оцеляват, но и да се развиват и в най-тежката среда.  А нима историята не разполага с достатъчно примери за това как по-примитивна култура подчинява на себе си по-развити общества?

Но това, което прави филмa изключителен, е не просто голямата история за междукултурния сблъсък, а и личната, поразително човешка драма на главните действащи лица. И под „човешка” в случая визирам драмата на маймуните. Именно върху тях пада фокусът в новия филм. Всъщност хората от предишната лента – героите на Джеймс Франко, Фрейда Пинто и Том Фелтън – въобще не се появяват в „Зората на планетата на маймуните”. Едновременно с това новите човешки лица са категорично на заден план. Джейсън Кларк е доста безличен в главната мъжка роля, а всеобщият любимец Гари Олдман едва ли има повече от петнайсетина минути екранно време. Малко по-трайни впечатления оставя актрисата Кери Ръсел, която феновете на шпиoнските драми ще разпознаят от сериала „The Americans”. Но дори нейната героиня е по-скоро деликатна и ненатрапчива, отколкото грабваща вниманието. Идеята в случая наистина е да се наблегне на маймуните.

03

Анди Съркис е традиционно великолепен и с помощта на специалната технология за запис на движенията успява да се претвори в страхотен нечовешки персонаж. В тази част виждаме един по-улегнал и зрял Цезар, изправен пред по-големи дилеми. Ако във „Възходът на планетата на маймуните” видяхме Цезар като син и брат, то тук той ни се явява основно като баща и лидер. Тази нова социална роля е доста по-изискваща и за щастие лентата третира проблема с внимание и усърдие. Тоби Кебъл поема ролята на Коба, а сценарият отделя на героя вниманието, което той така и не получи в предишния филм. Крайният резултат е страхотен – Коба извървя своя път и претърпява значителна трансформация, като същевременно успява да породи различно усещане у зрителя на всеки етап от развитието си. Карин Коновал се завръща в ролята на хуманната маймуна Морис, която и тук демонстрира своята човечност и топлота.

Специална похвала заслужава и пленителната визия. Всъщност едно от притесненията ми за това продължение беше, че лентата ще изглежда евтино и няма да може да се мери с предшественика си от 2011-а. В действителност се получи точно обратното. Филмът разполага с внушителния бюджет от 170 милиона, което е почти двойно повече от средствата, похарчени за „Възходът на планетата на маймуните” преди три години. И, което е по-важно – парите в случая определено не са хвърлени на вятъра. Още първата сцена впечатлява с качествен екшън и добри ефекти, спомагащи за изграждането на плътна атмосфера. Безбройните подскачащи маймуни успяват да изглеждат реалистично във всеки един момент, а бойните сцени са винаги надъхващи и, казано по-просто, яки. Е, може би имаше какво да се желае на финалния етап от сраженията. Не че показаното на екрана беше лошо или слабо, но просто имах чувството, че създателите на филма умишлено се въздържат от изключително епични и масови стълкновения.  Сякаш не искаха да дадат всичко от себе си в този втори филм, сякаш нещо беше запазено за евентуалната трета част на поредицата.

04

Което ме води към може би основния недостатък на лентата – нейната частична незавършеност. Не че остават висящи сюжетни нишки, но все пак филмът категорично предразполага към продължение. И дори към епично, масово, зрелищно, всепомитащо продължение. Силно се надявам то да се случи и да бъде поверено отново на режисьора Мат Рийвс. Започнатият конфликт не е напълно разрешен, неговият финал тепърва предстои и въобще не ми се иска друг режисьор да посегне към историята, която Рийвс успя да разкаже така добре. Ясно е, че съдбата на евентуалното продължение зависи само и единствено от приходите, които ще успее да постигне филмът. И от тази гледна точка известната незавършеност е нож с две остриета. Ако в крайна сметка не се стигне до ново продължение, то пропуснатите възможности за цялостност и завършеност са обречени завинаги да оставят горчив вкус в устата на зрителите. Ако обаче продължението бъде заснето, то може би не е толкова лошо, че за него е мислено в перспектива. В крайна сметка „Зората” най-после успява да сътвори това, което никой друг филм в тази поредица не е постигал – нужда от продължение.

Ако се чудите дали лентата си струва гледането, моят съвет е да не се колебаете, а да тръгвате към киносалоните. Е, ако принципно сте от хората, които изпитват крайна непоносимост към драматични сцени с космати зверове, крещящи „Маймуна не убива маймуна” на фона на епична музика, то едва ли „Зората на планетата на маймуните” е точно за вас. Но ако сте склонни да видите един качествено заснет филм за битката на маймуните – както с хората, така и вътре в самите в тях, то задължително трябва да дадете шанс на „Зората”!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова"Фаворитката" и тъгата на изобличаващата сатира07.02.2019

Още от Под Моста

Емилия ИлиеваПътуване по следите на Коледа - на лов за традицииLIFE