„Кръстителят” от Миро Гавран – сблъсъкът между старото и новото време през очите на променящите се

Има книги, в които виждаме фрагменти от собствените си колебливи мисли, книги, в които срещаме парченца от самите себе си, книги, в които се преоткриваме.

Има творби, в които се разделяме с парченца от същността си. Те също ни изменят, но не препълвайки ни с нова информация, която развълнувано да започнем да следваме и изследваме, а пречиствайки ни. През 2017 моята пречистваща книга беше „Кръстителят” от хърватски автор Миро Гавран.

Напук на факта, че е световно известен, у нас Миро Гавран е слабо превеждан. Сред многобройните му творби, които включват не само романи, но и солиден брой пиеси, на родния литературен пазар могат да бъдат намерени изключително малко, повечето от които са изчерпани. Затова е истинско щастие, че издателство „Парадокс” решава да покаже на родните читатели този блестящ ум. А „Кръстителят”, която иначе е написана преди цели 15 години, е особено подходящо заглавие най-вече за читателите, които обичат по-емоционални, дълбоки и философски творби, на които обаче не им липсва и динамично действие.

…Когато обичаме, ни се иска всички хора в света да се чувстват обичани. Когато се радваме, ни се иска да споделим радостта си с всички, които срещаме. Когато познаем истината, сме тъжни, заради всички, които живеят в лъжа, незнание и заблуда…

Веднъж дръзнали да се потопят в страниците на „Кръстителят”, читателите се връщат в първия век от новата ера, за да се потопят в реалността на Древен Рим, Иудея и Галилея. Не просто като наблюдатели и свидетели на важните за християнството събития около появата на Иисус Христос, но и като сподвижници и дори следовници на част от житейския път на тримата главни персонажа, през чиито поглед, чувства и тълкувание бива изложена напълно историята. Мисля, че това е една от силните страни на Миро Гавран – създаването на енигматични и лесно свързващи се с четящия герои. Те не просто разказват случилото им се, те го споделят.

Получава се едно състояние, в което сякаш четящият е самият Бог, а техните истории – изповеди. Още в самото начало, заравяйки се в текста, усетих силата на този тип повествование, защото той ме извади от типичната роля на неутрален, инкогнито наблюдател. Хвърли ме в центъра на динамични събития, героите през цялото време ме засипваха със съмненията си, страховете си, копнежите си… В мен започна да се поражда мнение по всички належащи въпроси, желание да взема страна. В същото време, когато сюжетните линии на разказващите се преплетоха, в мен се породи нуждата да се опитам да проявя разбиране и да оправдавам действията или бездействията им.

Нека да разкажа по нещо за всеки един от тримата.

Докоснах се до най-възвишеното щастие и в наивността си дори не помислих, че след голямо опиянение винаги идва още по-голямо разочарование и болка. Сякаш доброто и злото се раждат от една и съща майка, като двама братя близнаци, които не могат да останат дълго един без друг.

Вероятно нямаше всички така да се стремят към щастието, ако то траеше по-дълго…

Елисей е млад мъж, последовател на еврейската вяра, познал основните радости на младостта, като безметежния и топъл откъм семейна среда юношески живот и първата любов. Изключително търпелив, добродетелен, емоционален и в същото време рационален, Елисей ще ви спечели с чистото си сърце и будния си ум. Тъкмо когато животът му започва да се подрежда, се случва нещо, което предизвиква катарзис, преобръщащ цялото битие на тепърва навлизащото в света на възрастните момче.

…В самодоволството си, с плодовете на ранната мъдрост, забравих, че човешкото сърце следва свои закони, невинаги угодни на разума и правилата, на които древните книги ни учат…

Саломе е красива и изкусна танцьорка, чиято съдба се преплита с Древен Рим и тамошния изкусен живот. Секс, безкрайни пирове, интриги, лъжи, динамични дни и хаотично редуване на събитията, това е една от частите, която ще ви се стори най-близка и интересна, защото най-ярко контрастира с останалите. Саломе е от онези огнени момичета, които привличат с непоколебим и силен нрав. Нейният живот обаче също бива преобърнат от фактори, независещи от нея самата. Съвсем скоро Саломе също разбира, че всичко познато досега трябва да бъде отхвърлено в името на промяна, която ще трябва да осъществи, за да запази себе си.

… понеже по необясним благодатен начин мисълта за бъдещето ни лекува от настоящето…

Вилеам е героят от тримата, на когото най-малко е обърнато внимание. Имам предвид фака, че неговите глави са най-малко, но за сметка на това те са и тези, които правят книгата, така да я нарека, жива. Докато Елисей е от тихите, обърнати към себе си и вярата евреи, Вилеам е страстен и самоотвержен поклонник на юдаизма, който повече от всичко желае да хване меч и да започне да сее смърт сред всички римляни. Мотивите за омразата му са достатъчни, за да привлекат и симпатиите на читателя към света на този млад човек. Вилеам е особено интересен, защото умее да покаже как деструктивният гняв към някой или нещо, може да бъде преобърнат в нещо полезно и градивно. Трансформациите достигат обаче и този персонаж. Но за сметка на другите герои, те не изпитват толкова личността му, колкото самата му вяра.

… Нерядко в живота се случва злото и доброто да вървят ръка за ръка, понеже едно без друго в целия си блясък не могат да се проявят…

Тримата герои създават основата на книгата, като във всяка глава се редуват техните откровения и изповеди. Доста стабилен литературен похват, който не само прави така, че читателя да не губи интерес, но и в същото време осигурява възможност за съпоставяне на образите, които макар и да са коренно различни, населяват една епоха и трябва да се изправят пред едни и същи събития, след чието протичане светът повече няма да е същият.

Появата на Иисус Христос. Никога не съм смятал, че задълбаването в събитията от християнската история ще ми бъде толкова интересно. Ако Библията като най-важната книга за тази религия, хвърля определена светлина върху този исторически период, съвсем друго е, когато човек се запознае с него посредством художествен текст, който не е обременен. Казвам го точно по този начин, защото „Кръстителят” въпреки факта, че засяга едни от най-значимите фигури в християнството, не го прави нито в положителен, нито в негативен аспект. Миро Гавран прави един символичен подарък за всички читатели, включително и тези, които не са евреи и християни, тъй като не им нагнетява божиите идеи. Държа да подчертая, че това не е праволинейна проповедническа книга, по-скоро е обратното – „Кръстителят” е чист художествен текст, който дава богат избор от гледни точки върху отношенията човек-Бог, човек-човек и човек-свят.

Working Title/Artist: Breenberg, Preaching of St. John the Baptist
Department: European Paintings

Текстът ще ви срещне и с други персонажи. Похотливи и безскрупулни римляни, миролюбиви, но страхливи евреи, непреклонни бащи и майки, жертващи децата си за своя изгода. Освен близкото познанство с обикновените хора от този период, книгата ще ви осигури докосване и с исторически личности като Пилат Понтийски.

… силата и слабостта не идват при нас от само себе си, ние ги призоваваме, избирайки в живота едната или другата. Опознах мнозина, които под натиска на слабостта побягнаха дори от най-дребното предизвикателство. С годините те превърнаха слабостта си в свой щит. Защитаваше ги слухът за тях, който вървеше напреде им и отстраняваше всяка дързост от пътя им. А опознах и такива, които избраха силата, затова и най-близките им ги натовариха със своите страдания и битки. Вярвам и знам, че се превръщаме в това, което изберем…

Един от най-важните образи обаче, в чиито душа и ум ще влезете, е самият Йоан Кръстител. Когато се говори за идването на Иисус, фокусът винаги е главно върху него. Уникалното в творбата на Миро Гавран е, че тук вниманието е насочено към Йоан Кръстител. И благодарение на текста, може да се разбере защо и делото на този човек е толкова важно за развитието на религията.

Преходът от старото към новото. В света назряват промени, а пред повечето хора лежи изборът коя страна да вземат. Коя концепция да приемат и коя да отхвърлят? Как взимаме избори в тежки времена, в които нямаме време за колебания?

Загубата. Как да живеем след нея? И как да напълним живота си със смисъл, когато предишният, който сме трупали, изчезва?

Промяната. Как да започнем ново съществуване, като в същото време запазим това, което сме?

Истината. Какво е тя в свят, препълнен с всякакви модели, интерпретации и мнения?

Животът. Кое му придава стойност? И кое му я отнема?

Издателство „Парадокс” отново представя на литературния пазар у нас сериозно заглавие, което ще повлече много бурни умове и страсти след себе си. Дръзко е да се издават такива книги, защото те ни изваждат от комфорта на познатото, карайки ни да преразгледаме себе си, обществото и заобикалящата ни среда. Радостен съм, защото това е едва третото заглавие, което прочитам от тях тази година, а вече виждам как се оформя пътеката, по която издателството целенасочено върви.

На всички любители на дълбоките, емоционалните, смислените и разтърсващите книги, препоръчвам да се запознаят с някоя от последно излезлите книги на „Парадокс”. Няма значение дали това ще е „Аламут”, „Empire V”, „Кръстителят” или друга. Всички те стъпват върху една и съща концептуална основа. Това са пълнокръвни книги със сърце и душа.

Това са книги, които предшестват една съвсем нова литературна ера у нас. Каква е тя ли? Много скоро ще разберете!

Делиян Маринов

е на 25 години и е дипломиран политолог. Интересува се най-много от литература, музика, кино и пътувания. Има издадени три фентъзи романа.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to