Кино

„Дотолкова съм сигурен“: майсторско пътуване в дълбините на човешката ранимост

12.06.2020

Минисериалът на HBO „Дотолкова съм сигурен“ е екранизация по едноименния роман на Уоли Ламб, излязъл през 1998 г. Сюжетът ни връща в същото десетилетие, за да покаже драматичната история на двама близнаци, неразривно свързани помежду си.

Режисьор и сценарист на шестте епизода е Дерек Сианфранс, а умението му да представя нелеки човешки съдби си проличава и тук. „Дотолкова съм сигурен“ не разказва за живота на действителни личности, но всичко се усеща безкрайно лично и достоверно. Както при „Синя валентинка“, „Мястото отвъд дърветата“ и „Светлина между два океана“, в първия си минисериал Сианфранс кара героите да изглеждат плътни, реалистични и движени от логични мотиви.

Доминик и Томас Бърдзи (Марк Ръфало и в двете роли) са родени само с няколко минути разлика, но в две различни години, които ги разделят между първата и втората половина на 20-ти век. Съдбите им се преплитат завинаги не само от факта, че са еднояйчни близнаци, но и заради заболяването на Томас – параноидна шизофрения, което изисква вниманието и грижите на неговия брат.

Ретроспективните сцени в епизодите проследяват отношенията между двамата още от училищните години, а повествованието в тези моменти се води от Доминик. Те приличат на изповед пред самия себе си, с която героят ни отвежда в най-съкровените си мисли и споделя искрено неща, които човек трудно признава пред другите.

В настоящето Томас е настанен за лечение в институция след като посяга върху ръката си на публично място – акт, който той предприема като религиозна жертва в името на мира и срещу войната в Персийския залив по това време. Въпреки своята диагноза героят е безобиден за околните и разсъждава много по-трезво и логично от тях. По детски невинен, образът на Томас засяга важната тема за психическото здраве и се опитва да разсее стигмата около хората с умствени и душевни заболявания.

С ролите на близнаците Бърдзи се нагърбва Марк Ръфало, който отлично представя различни типове душевност, проличаващи си от трансформациите в погледа, езика на тялото и гласа му. В тях той се превъплъщава на два етапа, като първо заснема сцените на Доминик в компанията на дубльор, който служи за фигурата на Томас, а по-късно се завръща напълнял, за да влезе в ролята на другия брат близнак. В играта на Ръфало намират място както силно експресивни моменти, така и обрани, мълчаливи мигове, когато успява да разчувства дори единствено с очи – за това помагат и кадри, които се спират дълго върху израженията му.

Братята Бърдзи са допълващи се образи, които трудно намират баланса в отсъствието един на друг. Докато Томас е емоционален, прям и наивен, Доминик е носител на разума, оставайки резервиран и мнителен. Житейските истории и на двамата са белязани от семейни трагедии и травми – и докато Томас директно носи бремето на своята болест, Доминик попива нещастието на околните, докато самият той не започва да страда най-много заради косвените сблъсъци. Премеждията на Томас с институциите дават начало на нови терзания за неговия брат, който с нарастващо безсилие осъзнава, че животът му отминава в грижи за своя близнак за сметка на работата и личните му отношения.

Цялостната атмосфера на „Дотолкова съм сигурен“ е в синхрон с мрачните настроения от сюжета. Малкото градче в Кънектикът е потънало в тъмни цветове и стари сгради, унили хора и лошо време. Освен визуалното внушение за тягостност, събитията и разговорите от действието със своята емоционална наситеност са трудни за преглъщане, особено при липсата на по-светли моменти, които да внесат баланс.

За останалите качества на сериала обаче говорят дългите сцени с продължителен диалог, които успяват да задържат вниманието и допринасят към усещането за автентичност. За това помага не само добре написаният сценарий, но и останалите актьори, отлично подбрани в поддържащите си роли. Сред тях са Мелиса Лио като измъчената майка на Томас и Доминик, Роузи О’Донъл, която е толкова достоверна в ролята на социален работник, сякаш цял живот е работила като такъв; Арчи Панджаби с благото излъчване на психолога д-р Пател и Катрин Хан, която виждаме като бившата съпруга на Доминик, Деса.

Въпреки доминиращата обреченост от екрана, героите и тяхното развитие са това, което кара зрителите да си причиняват всеки следващ епизод. „Дотолкова съм сигурен“ те хвърля в дълбоките води на човешката мъка и държи главата ти над водата с нуждата да разбереш какво ще се случи на двамата братя и надеждата, че ще намерят по-добър изход. Продукцията на HBO засяга изборите, които не можем да правим и често не са в наша полза, а като едва видим, но осезаем антидот действа безусловната обич към онези, които отказваме да предадем.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница Димитрова5 биографични филма за музикални легенди, които предстои да гледаме31.03.2020

Още от Под Моста

Под МостаВъзроденият спомен за Честър Бенингтън от Grey DazeМузика