Кино

„Дотолкова съм сигурен“: майсторско пътуване в дълбините на човешката ранимост

12.06.2020

Минисериалът на HBO „Дотолкова съм сигурен“ е екранизация по едноименния роман на Уоли Ламб, излязъл през 1998 г. Сюжетът ни връща в същото десетилетие, за да покаже драматичната история на двама близнаци, неразривно свързани помежду си.

Режисьор и сценарист на шестте епизода е Дерек Сианфранс, а умението му да представя нелеки човешки съдби си проличава и тук. „Дотолкова съм сигурен“ не разказва за живота на действителни личности, но всичко се усеща безкрайно лично и достоверно. Както при „Синя валентинка“, „Мястото отвъд дърветата“ и „Светлина между два океана“, в първия си минисериал Сианфранс кара героите да изглеждат плътни, реалистични и движени от логични мотиви.

Доминик и Томас Бърдзи (Марк Ръфало и в двете роли) са родени само с няколко минути разлика, но в две различни години, които ги разделят между първата и втората половина на 20-ти век. Съдбите им се преплитат завинаги не само от факта, че са еднояйчни близнаци, но и заради заболяването на Томас – параноидна шизофрения, което изисква вниманието и грижите на неговия брат.

Ретроспективните сцени в епизодите проследяват отношенията между двамата още от училищните години, а повествованието в тези моменти се води от Доминик. Те приличат на изповед пред самия себе си, с която героят ни отвежда в най-съкровените си мисли и споделя искрено неща, които човек трудно признава пред другите.

В настоящето Томас е настанен за лечение в институция след като посяга върху ръката си на публично място – акт, който той предприема като религиозна жертва в името на мира и срещу войната в Персийския залив по това време. Въпреки своята диагноза героят е безобиден за околните и разсъждава много по-трезво и логично от тях. По детски невинен, образът на Томас засяга важната тема за психическото здраве и се опитва да разсее стигмата около хората с умствени и душевни заболявания.

С ролите на близнаците Бърдзи се нагърбва Марк Ръфало, който отлично представя различни типове душевност, проличаващи си от трансформациите в погледа, езика на тялото и гласа му. В тях той се превъплъщава на два етапа, като първо заснема сцените на Доминик в компанията на дубльор, който служи за фигурата на Томас, а по-късно се завръща напълнял, за да влезе в ролята на другия брат близнак. В играта на Ръфало намират място както силно експресивни моменти, така и обрани, мълчаливи мигове, когато успява да разчувства дори единствено с очи – за това помагат и кадри, които се спират дълго върху израженията му.

Братята Бърдзи са допълващи се образи, които трудно намират баланса в отсъствието един на друг. Докато Томас е емоционален, прям и наивен, Доминик е носител на разума, оставайки резервиран и мнителен. Житейските истории и на двамата са белязани от семейни трагедии и травми – и докато Томас директно носи бремето на своята болест, Доминик попива нещастието на околните, докато самият той не започва да страда най-много заради косвените сблъсъци. Премеждията на Томас с институциите дават начало на нови терзания за неговия брат, който с нарастващо безсилие осъзнава, че животът му отминава в грижи за своя близнак за сметка на работата и личните му отношения.

Цялостната атмосфера на „Дотолкова съм сигурен“ е в синхрон с мрачните настроения от сюжета. Малкото градче в Кънектикът е потънало в тъмни цветове и стари сгради, унили хора и лошо време. Освен визуалното внушение за тягостност, събитията и разговорите от действието със своята емоционална наситеност са трудни за преглъщане, особено при липсата на по-светли моменти, които да внесат баланс.

За останалите качества на сериала обаче говорят дългите сцени с продължителен диалог, които успяват да задържат вниманието и допринасят към усещането за автентичност. За това помага не само добре написаният сценарий, но и останалите актьори, отлично подбрани в поддържащите си роли. Сред тях са Мелиса Лио като измъчената майка на Томас и Доминик, Роузи О’Донъл, която е толкова достоверна в ролята на социален работник, сякаш цял живот е работила като такъв; Арчи Панджаби с благото излъчване на психолога д-р Пател и Катрин Хан, която виждаме като бившата съпруга на Доминик, Деса.

Въпреки доминиращата обреченост от екрана, героите и тяхното развитие са това, което кара зрителите да си причиняват всеки следващ епизод. „Дотолкова съм сигурен“ те хвърля в дълбоките води на човешката мъка и държи главата ти над водата с нуждата да разбереш какво ще се случи на двамата братя и надеждата, че ще намерят по-добър изход. Продукцията на HBO засяга изборите, които не можем да правим и често не са в наша полза, а като едва видим, но осезаем антидот действа безусловната обич към онези, които отказваме да предадем.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария ПоповаВоенните филми – между силата на духа и откровената жестокост26.03.2020

Още от Под Моста

Димитър РахталиевЗа 90-те с любовLIFE