LIFE

Единствената картина на Гог

07.08.2020

В познатия хаос на Винсент ван Гог всичко е обърнато с представата надолу. Нека така и да започна.

Винсент умира през 1890 година. Последното десетилетие от живота си твори, през останалите съществува. През 1853 година се ражда като второ дете в семейство на пастор и дъщеря на книговезец в Зюндерт, Нидерландия. Обърканото време ще е единствената разбрана ниша, ако я съпоставим с историята на най-известния (заедно с Рембранд) нидерландски творец. Но това, което стои неизменно зад Винсент, е едно платно, 75 см x 93 см, което и до днес държи нарцистичната титла на единствената картина на Винсент ван Гог, продадена приживе от него.

Нетипично за повечето художници Винсент не признава боите до отминаването на своята младост. Едва на около 30-годишна възраст започва да рисува, защото смята, че това е начин да изобрази своите емоции и тези на обкръжаващите го – за да ги разбира и контролира във времето. А времето, от своя страна, ще му даде само десет активни години, през които да създаде около 900 картини и над 1000 скици. И после ще ги увековечи.

Ненадминатият му отпечатък в изкуството върху бъдещи импресионисти и фовисти вибрира върху всяко негово изрисувано платно. Двете течения пък вдъхновяват него, за да използва субективни цветове, при които индивидуалното осезание е много по-важно от реалното. Безброй редове са  попивали информация за артистичните похвати на Гог в своето недълго творчество, но една тънка енигма се прокрадва между тях и ни спира върху две места – две години –  1888г. и 1969г.

Хилядолетие с три осмици зад него, Арл, Франция

Наситени есенни жълти цветове, пресечени от сините облекла на работниците в лозето. Ярко жълти небе и слънце и синьо-зелени дървета. Обагрени с несъответстващи реалността цветови палитри. Това е кратко описание на картината „Червено лозе близо до Арл“, нарисувана по спомен от Ван Гог. Освен неестествените очертания, окото на наблюдателя няма как да пропусне диагоналната линия, която сочи към хоризонта и залязващото слънце. Към нереалните спектри на въображението.

Червено лозе близо до Арл

В едно от своите писма, адресирани до Тео ван Гог, негов брат и търговец на изкуство, Винсент пише, че в неделя е минал покрай лозе, изцяло червено като вино. В далечината станало жълто, после се превърнало в зелено небе със слънце. Тео окуражил брат си да продължи работата върху платното. Никой не предполагал, че един ден това платно ще се превърне в обект на едни от най-големите дебати в биографията на Гог.

Година по-късно шест картини, сред които и „Червено лозе близо до Арл“, поемат по дългия път от Франция за Белгия, за да станат част от известно художествено изложение, в което Тео ван Гог успява да включи и брат си. Именно на това изложение Анна Бох, белгийска художничка и колекционер на изкуство, купува картината с червеното лозе за 400 белгийски франка. Причините са няколко – искала да подкрепи ван Гог, чието творчество тогава е било критикувано и неразбрано, да му помогне финансово и да зарадва своя брат Ежен, който също разпознавал постимпресионизма на Гог.

Трудно е подобно твърдение, като това, че ван Гог е успял да продаде една-единствена картина през живота си, да се размине без челна среща с опозиция.

И такава среща на гледища и спекулации в действителност се заражда. А това ни води до следващия времеви скок.

81 години след хилядолетието с три осмици зад него, Ню Йорк, САЩ

Марк Тралбаут, потопен изцяло в живота на нидерландския художник, автор на над 100 книги и статии за Винсент, издава биографията на Гог с детайлни описания за неговото творчество. В нея Тралбаут заключава, че всъщност Тео е продал автопортрет на Винсент повече от три години преди Анна Бох да закупи „Червено лозе близо до Арл“. Дори представя бележка, датираща от 03.10.1888г., от многобройната писмена кореспонденция между двамата братя. Споменават се имената на лондонските изкуствоведи и търговци Съли и Лори.

Тази теория, бързо изправена на бойното поле, не издържа много и се предава. Твърдението по транзакцията бива оспорвано и напълно свалено от сцената на спекулациите. Анализатори твърдят, че датирането на писмото е исторически неправилно. Една от причините е тази, че Тео никога повече не споменава за продажбата в следващи разговори. Друга е фактът, че Съли и Лори не са били все още партньори през далечната 1888г.

Ако влезете в сайта на Музея на Ван Гог в Амстердам обаче, ще откриете скромна информация за неговите ранни продажби. Заражда се още по-сериозна опозиция, която гръмко се нахвърля срещу „единствената картина на Гог“. Всъщност като млад артист Винсент е продавал и обменял своите готови платна. Според официалния сайт първата си поръчка получава от чичо си Кор, който иска да допринесе за кариерата на племенника си, като му заръчва да изготви 19 градски пейзажа на Хага.

Друга ценна находка на сайта на Музея на Ван Гог са публикуваните писма на братята Гог с превод на няколко езика. Оттам става неоспоримо ясно, че Винсент е продавал своето изкуство години преди да издъхне, че роднините му също са закупували портрети, че брат му, търговецът на картини, е успявал да продава успешно неговото абстрактно творчество.

Бунтът на теориите бива бавно потушен. Но победители в двете страни няма кой да определи.

Какво се случва с червеното лозе и защо то все още се определя като единствената продадена приживе картина на ван Гог?

Анна Бох продава „Червено лозе близо до Арл“ през 1906 г. за 10 000 франка и същата година тя бива препродадена на руския текстилен бизнесмен Сергей Щукин. През 1948 г. картината бива подарена на московския музей Пушкин в Русия, където се намира и до днес. Тя е единственото платно, за което „официално“ се знае, че е закупено преди смъртта на Винсент.

Но това не прави личната история на художника по-малко трогателна. Винсент никога не е подозирал, че името му ще бъде едно от най-разпознаваемите в сферата на изкуството. Но приказката за единствената продадена картина придава желан оттенък на неговата и без друго тежка история. Прави нидерландеца още по-популярен, въпреки оспорващите доказателства, сочещи противното.

В „Същественият Винсент ван Гог“, написана от критика и уредник Ингрид Шафнер и публикувана от Хари Н. Ейбрамс, Шафнер цитира историка на изкуствата Еверт ван Уайтерт: „В общоприетото мнение ван Гог се превърна в прототип на неразбрания, измъчения художник, който е продал само едно произведение през живота си …

Не е странно предпочитаното разбиране, че Винсент е продал една-единствена картина, докато е бил жив – започнал е да рисува едва на двадесет и седем годишна възраст. Макар и броят продадени платна да е все още мъглив образ на спекула, това, което впечатлява критици и любители на изкуството, е, че само няколко десетилетия след неговия последен дъх, името му ще стане добре познато из целия глобус. Ще се превърне в един от най-разпознаваемите художници на всички времена, благодарение на своя зашеметяваш постимпресионистичен почерк. И макар непряк свидетел на своя успех, Винсент ван Гог изпълнява целта си, като постига мечтаната популярност. А времето (и съпругата на Тео, която е главен добродетелен виновник за неговото творческо разпространение) ще помогнат тази популярност да надскочи себе си. Да надскочи времевата ниша, че и нас.

Автор: Симеон Александър

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Деница ДимитроваКак списанията и техните корици оцеляват по време на пандемия11.08.2020

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование