„Една ампула мрак“, която свети от Виолета Христова

24.03.2015

една ампула мракПреди броени дни излезе осмата книга с поезия на Виолета Христова – „Една ампула мрак“, която, сигурна съм, ще засвети за вас, още щом я разгърнете. Осем като безкрайност. Толкова много неща си представям, когато мисля за безкрайното. Вече и „Една ампула мрак“ се нарежда до морето, небето, любовта. Щом почетете, ще разберете.

„Искам да кажа –

ако сърцето го нямаше,

сигурно щях да умирам

от други неща…“

„Една ампула мрак“ е издание на на Литературен кръг „Смисъл“ , първият издателски жест на сдружението, в което участват редица талантливи писатели и поети. Редактор на книгата е Валентина Радинска, а художник на прекрасната корица и илюстрации е Ина Христова – едно от чудесните деца на Вили, завършила илюстрация в Барселона. Предпечатът и оформлението са дело на другата дъщеря – Ани Антонова. И дори само от това ще усетите, че тази книга е пълна с любов, с обич и вяра.

„Ти, от средата на живота, кой си?

Ти, който си навсякъде, къде ме викаш?

Не съм избирала това, но щом е мое

наистина държа да го опитам.“

Може би „не е очовечено още/ това човечество/ не е готово” за поезия , но се надявам, че смело ще пристъпи към „Една ампула мрак” . Тук всичко, което е наше, ни среща. Понякога без да го познаваме, без да съзнаваме. Думите са дълбоки, силни, прорязващи. Удрят съзнанието ни като камбани и дълго звънят. Редовете в „Една ампула мрак“ си проправят пътеки в съзнанието, пътеки, по които много пъти искам да се връщам. Мъдростта често е въпрос, а не наготово излято послание. Послание, което уютно се застоява в мисълта , в сърцето, за да открием своя отговор. И за да не се изгубим в коридорите на живота.

„Ей така човек се разминава със себе си,

насред срама си се вдъхновява.

Нищо твое няма да те отмине.

Но нищо чуждо не те заслужава…“

Разделена на Наричам те Пасифик, Амрита, Братство от единаци, Нощни разписания и Прозрения от последния час „Една ампула мрак“ е цялост от първата до последната страница. Ако прочетете бързо стиховете, няма начин да не се върнете много пъти. Ако ги четете на глътки, всеки път ще откривате спасение. Между страниците ще откриете, че понякога „дните са ръждиви“, човек има „часовник за сърце“, „реките вълшебници“ ни понасят в своето течение, понякога страховете вървят „на рояци, едно „есенно човечество“ ни среща, прегръща, ранява, а „щастливите светулки на смеха“ ни спасяват. Белезите са по всички ни. И понякога по тях се познаваме.

„Наричам го живот, но е стараниеНаричам те Пасифик

да заличавам белези от хора.“

Тази книга има свой ритъм без значение структурата на стиховете. Защото поезията съществува независимо от своята форма. А тук тя не просто съществува, а живее пълнокръвно, истинско, човешки. Защото и в поезията, както и в живота, няма правилни и грешни врати, ако можеш да застанеш до своя избор, до своите думи, до себе си. Дори да ви натъжи, ще ви накара да чувствате. А когато сетивата закърняват, няма по-истинско от това. Няма по-голям гарант за стойността на изкуството от силата, с която вълнува.

„Вероятно тъгата си има причина,

по-дълбока от дневните разливи.

Отдалече изглежда огромна и синя,

но отблизо е суха поляна…”

С тази книга спокойно можете да медитирате. Просто затворете очи и повтаряйте думите. Защото, както Вили казва, човек чете сам и всеки прочит е високоенергиен мост между  две човешки индивидуалности. Затова всяка среща между тях е неповторима и значима.

„И по-добре докрай да няма бряг,

отколкото реката да изчезне.“

За мен „Една ампула мрак” е дневна доза светлина, която ме спасява безброй пъти. И съм сигурна, че една ампула мрак е достатъчна, за да откриете светлината.

Виолета Христова е родена в Чирпан, завършва Българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Автор е на седем книги с поезия – „Пеш до земетръса”, 1995 г., ИК Христо Ботев, „ Звездна карта” , 1997 г., ИК П.К.Яворов, „Да бъде нощ”, 2001 г., ИК Захарий Стоянов, „Другата стая”, 2005 г., ИК Захарий Стоянов, „ Сняг от друга зима” 2008 г., ИК Български писател, „Тревата ли?”, 2010 г. Изд. ателие Аб, „…каза тя и слезе от небето”, 2012г., Изд. ателие Аб.
Нейни стихове са преведени на руски, сръбски, френски езици и участват в много литературни антологии.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Ивана ХитковаЛюбимите български поети на „Под моста“ за едно вълшебно лято12.08.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаДа избереш книга по корицата и да си струваЛитература