Едно пътуване в „Трамвай „Желание“

25.10.2017

„Противоположността на смъртта е желанието“ /перифраза/

Източник: IMDB

Това е една от най-ярките идеи в пиесата „Трамвай „Желание“. Но къде минава тънката граница между двете понятия?

Годината е 1947. Светът се съвзема от Втората световна война, а американците освен нея са оставили зад гърба си и Голямата депресия. На никого не му е до сладникави истории и това си личи по вкуса на публиката. Изкуството е повлияно от реализма, а творците и обикновените хора се опитват да съградят наново живота си от руините.

Снимка: IMDB

Годината е 1947. Авторът Тенеси Уилямс завършва пиесата си Трамвай “Желание, която не само му носи световна слава, но и се смята за една от най-добрите постановки на 20-ти век. Още на следващата година авторът получава престижното литературно отличие Пулицер, а историята, драматична и вдъхновяваща, обира овациите на Бродуей и през 1951 оживява на малкия екран, поднесена с финес от режисьора Елия Казан.

През годините се появяват множество адаптации на оригиналния сценарий под формата на опера, балет, телевизионен сериал, т.н.. Какво обаче прави историята на „Трамвай „Желание“ толкова незабравима, колкото е и самото й име? Може би фактът, че Тенеси Уилямс не само успява да отрази духа на една епоха, но и чрез героите си да изиграе драмата на собствения си живот.

Сюжетът започва с пристигането на Бланш Дюбоа, привлекателна, но застаряваща красавица от американския Юг, която остава вдовица млада. След като кредитори изземват семейния дом, а тя самата е разорена, героинята е принудена да търси подслон при по-малката си, женена сестра Стела и съпруга ѝ Станли Ковалски в Ню Орлианс.

Снимка: IMDB

Много скоро обаче между Бланш и Станли назрява сериозен конфликт. Патетичната мечтателност на героинята, както и вкусът ѝ към изтънчените маниери и слово са в рязък контраст с първичния, агресивен Ковалски, който работи от сутрин до вечер, забавлява се с алкохол и игри на покер и не се поколебава да вдигне ръка срещу жена си. Ненавистта му към Бланш се увеличава още повече, когато приятелят му Мич е увлечен по нея. Докато Бланш се опитва да надхитри времето, опитвайки се да използва последния си шанс да се задоми, Станли лека-полека започва да разплита тайните от нейното минало заедно с последните здрави нишки на разбитото ѝ сърце.

На малкия екран героите от пиесата оживяват, благодарение на спиращия дъха Марлон Брандо в ролята на Станли и звездата от „Отнесени от вихъра“ Вивиан Лий, която се превъплъщава в Бланш Дюбоа. Филмът е черно-бял и успява да предаде до съвършенство духа на епохата, както и да запази онази типична сюрреалистична атмосфера, която имат старите филми. Опасният чар на Брандо в комбинация с трагичната нежност на Лий, донякъде наследена от собствения ѝ живот с биполярно разстройство, превръщат филмовата адаптация в абсолютен шедьовър, който съчетава наивност с чувственост и безпощаден реализъм.

Снимка: IMDB

Какво обаче остава скрито на пръв поглед за зрителите? Това са някоя основни мотиви, вдъхновени от собствения живот на Тенеси Уилямс.

Един от тях е образът на Бланш Дюбоа. Някои смятат, че тя се явява прототип на самия автор, който в не едно от произведенията си изгражда образа на идеалистични герои (най-често жени), които обаче имат трагична съдба, защото са неспособни да намерят адекватно място в заобикалящата ги действителност поради уязвимия си и податлив на пороци характер.

Самият Уилямс има нерадостно детство. Баща му пие много, а майка му редовно получава нервни кризи. Докато е малък, семейството се мести шестнадесет пъти само за десет години. Авторът има конфликти с баща си, а в училище често е тормозен от съучениците си. Така той израства саможив и стеснителен, а чувствителността му помага за писането, с което започва още от ранна възраст, но и го капсулира в един собствен свят, който му пречи да се интегрира в действителността. Последствията на този мъчителен процес са депресия, алкохолизъм, самота и неврози, които съпътстват Тенеси Уилямс през целия му живот.

Снимка: IMDB

Връзката между Бланш и Станли също е ключова. От една страна героинята олицетворява отмиращия аристократизъм, който по онова време се заменя от работническата класа, която характеризира Америка след войната. Хората са трудолюбиви и честни, но в същото време първични, необуздани и дори някак недодялани. Те нямат време и средства, за да бъдат разточителни или за да следват определен етикет. Делникът им е тежък и лишен от онази мечтателност, която Бланш иска да възкреси чрез поведението си, но зрителят чувства, че подобен род наивен идеализъм е обречен и бавно отмира както и гаснещата младост на героинята.

От друга страна бруталността на Станли Ковалски олицетворява бащата на Тенеси Уилямс – още един ключов мотив за цялостното му творчество. На чувствителните герои авторът противопоставя антиподи насилници, които разрушават без това нестабилните устои на живота им.

Снимка: IMDB

Друга тема, която във филма дори не се споменава, е тази за хомосексуализмът. Според пиесата причината Бланш да овдовее толкова млада е, че съпругът ѝ сам отнема живота си, след като хомосексуалните му наклонности биват разкрити в обществото. Самият Тенеси Уилямс живее като хомосексуалист във време, в което подобна сексуална ориентация е табу. Този фактор допълнително потиска автора, който цял живот е съпътстван от чувство на самота, което обаче вдъхновява едно богато творчество, което обезсмъртява собствения си създател.

„Трамвай „Желание“ не е най-щастливият филм, който бихте могли да си пуснете, но със сигурност е незабравим и искрен до болка. Една история за омагьосания кръг от зависимости, в който по-идеалистичните и раними хора могат да попаднат, опитвайки се да съединят нишките на разплетеното си сърце и обърканото си съзнание. Оказва се, че границата между „желание“ и „смърт“ понякога дори не съществува. Пътуващи в неконтролируемия „трамвай на „желанието“, някои хора рано или късно се оказват на спирката на „смъртта“. Физическа или духовна.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Островът на кучетата" на Уес Андерсън26.11.2018

Още от Под Моста

Под Моста10-те най-очаквани романа за 2021Литература