LIFE

По Ком-Емине и към себе си

04.08.2021

Александър Хинков е един от хората зад първата и най-голяма медия за позитивни новини – Uspelite.bg. Той е и първият ми приятел, който измина Ком-Емине и то напълно сам. Имайки предвид колко много хора се отправят по-емблематичното трасе в летните месеци, реших, че ще е страхотно да разкаже своя опит, мотивация и приключения по време на негово пътешествие.

Снимка: Личен архив

Защо Ком-Емине, според теб, има такава популярност и с какво е по-впечатляващо от например трасето Е4 (Витоша, Верила, Рила и Пирин)?

Трудно ми е да направя сравнение, тъй като не съм минавал Е4, но ако трябва да допусна защо Е3 е по-популярен, бих споменал три основни причини. Едното е произходът на идеята, а именно хрумването на неповторимия Алеко Константинов за концепцията да прекосиш България от запад до изток и да стигнеш до морето, вървейки само по планината. Втората причина е международната му популярност и отново прекосяването от запад до изток, но този път на цяла Европа. Третото са цифрите – 600 км дължина, 22 двухилядника, 16,000 метра денивелация, над 40 хижи по пътя.

Каква е историята зад твоето Ком-Емине приключение? Защо се реши на това приключение?

Тръгнах заради несподелена любов. Това беше поводът, който ме мотивира да го започна седмица по-рано от планираното. Разбира се, бях отделил месеци преди това, за да се подготвя физически. Не съм сигурен обаче колко успешно щеше да бъде преминаването ми по маршрута, ако нямах този емоционален порив.

Ако трябва да започнем хронологично – как се подготви за Ком-Емине, как тренира, каква екипировка и облекло имаше в раницата ти и на теб? 

Направих прехода в средата на септември, а взех решението през май и веднага започнах с подготовката. Принципно най-добрата тренировка за Ком-Емине, която можем да правим, са дълги преходи през уикенда. За жалост аз нямах възможност редовно да правя това и изместих фокуса върху тренировки за краката. Основно тичане за кардио, тичане по стъпала и колоездене. Тичането беше тренировката, с която не направих компромис с първоначалния план, а именно юни тичах по 30 минути 4 дни в седмицата, юли увеличих на 45 минути отново 4 дни седмично и август стана 1 час, 4 пъти седмично.

Колоезденето беше най-приятната част от подготовката. Същото лято открих  bikepacking-а, което накратко представлява комбинация от crosscountry колоездене и къмпингуване. Този вид туризъм е срвнително непознат у нас въпреки, че имаме чудесни условия. С малко чанти и дисаги по колелото, които да събират основна къмпинг екипировка, можем да попаднем в страхотни приключения, объркани планове и незабравими истории за разказване. Същото лято с няколко приятели направихме кампания, насочена към инфраструктурните проблеми за колоездачи в България и липсата на достъп за хора в неравностойно положение до междуградски велоалеи. Построихме специална триколка и заедно с Петър Нефтелимов, приятел с ДЦП, направихме 300 км по поречието на р. Дунав за 5 дни, включващи къмпингуване на открито, огън край реката, милиарди ухапвания от комари, пот, сълзи и може би най-смисленото и забавно приключение, което някога съм правил. Не на последно място, това пътешествие беше и много полезна тренировка за Ком-Емине, физически и психически.

Екипировката за Ком-Емине започнах да я събирам месец по-рано. Преди всичко останало, трябва да намерим надеждна офлайн карта на маршрута, която можем да използваме, когато няма маркировка или се налага да вървим по тъмно. За Android препоръчвам безплатното приложение Orux Maps, а за iOS това, което ползвах бе Map Out, струва 11 лева, еднократно. И за двете могат да се изтеглят предварително картите на маршрута. 

Тъй като не бях правил по-дълги от 3-дневни преходи, си бях заделил 1000 лв, с които да се снабдя с всичко необходимо, за да минимизирам рисковете при такъв преход. Най-трудното решение беше свързано с обувките. Дали да инвестирам в непромокаеми трисезонни високи обувки или да си взема леки проветливи маратонки за планинско бягане. Спрях се на втория вариант. Главният проблем с обувките са пришките. Ако имах здрави обувки, на които можех да разчитам за 1 милион крачки, щях да тръгна с тях, тъй като краката ми ги познават. Уви, нямах и въпреки, че направих към 50-60 км с тях преди да тръгна, на втория ден бях с хубави големи пришки. Най-добрият съвет, който бих могъл да дам за справяне с тях е да си вземете игла и конец и да ги шиете. В YouTube има добри обяснителни клипчета как да се справяме сами. Освен, че може да звучи страшно за някои, други минуси няма, а плюсът е, че се увеличава многократно шансът за успешно завършване на прехода.

Относно дрехите в раницата (и по мен), се стремях да бъда голям минималист – две синтетични тениски, два броя къси гащи, два чифта синтетични чорапи, една термо блуза, едно леко непромокаемо яке и шапка. След бърз преглед в Google вярвам, че всеки ще се ориентира лесно за основната екипировка, която трябва да вземе със себе си, затова ще споделя моите открития, за които не пише толкова много, а за мен бяха от жизнена необходимост – хранителни добавки като колаген за стави, магнезий и бирена мая, конско мазило за претоварени стави, аулин, алтан, тайлолхот, крем здраве, слънцезащитен крем, външна батерия за телефон и тоалетна хартия.

Какви са страховете преди потегляне?

Дали съм достатъчно подготвен. Това едновременно ме изяждаше отвътре и мотивираше да тренирам с постоянство. Другото притеснение е от дъжд. Никога не искаш да вали продължително, докато се налага да ходиш в гори, поля и да катериш скали.

Какви са страховете, когато вече си потеглил?

Най-големият ми страх беше да не го завърша. Не мисля, че се притеснявах от друго.

За колко дни успя да го приключиш? Важно ли е за колко дни се прави Ком-Емине?

Впечатленията ми от разговори с други хора и групи, които са правили прехода е, че времетраенето въобще не е толкова важно, колкото самото преминаване. Аз го минах за 14 дни въпреки, че си бях поставил за (нереалистична) цел 12 дни. В моя случай беше възможно да го направя по-бързо единствено, ако нямах контузии, каквато имах в коляното през половината време. 

Снимка: Личен архив

Реално, продължителността на прехода не зависи само от теб, има външни обстоятелства, които ти влияят, като големината на групата, например. Смятам, че 40 човека група много трудно може да го мине за по-малко от 20 дни. И обратното, аз бях облагодетелстван да се движа сам и да налагам свое темпо. Метеорологичните условия също могат много да те забавят или дори да го направят невъзможно за завършване. Контузии и пришки пък са най-популярните причини за преждевременно прекратяване. Някои хора не издържат психически и се отказват, но според мен това е изцяло лична грешка, породена от самонадеяност. 

Ако трябва да дам съвет за оптимален формат на прехода, включващ насладата от ходене и удоволствието от постижението накрая, е група от двама или трима души с цел за преминаване от 16-17 дни.

Наложи ли се да бивакуваш?

Да, разбира се. Тъй като аз го минах много на инат с идеята да е възможно най-бързо, според възможностите ми, нямаше как всяка вечер да спя в хижа. Бях преценил, че палатката ще ми тежи твърде много и не я взех. Тръгнах със спален чувал и шалте, с които 4 нощувки бивакувах на открито. Бих казал, че вечер си толкова уморен, че докато се замислиш дали те е страх от нещо, си заспал и сънуваш втори сън.

Колко пъти се изгуби и колко пъти те валя дъжд?

Сумарно имах около 10 км отгоре, които бяха плод на изгубване по трасето. Но както казах по-горе, благодарение на навигацията на телефона си, бях сравнително спокоен. А и 10 км са нищо реално. Божо, планинският бегач, който държи рекорда за най-бързо преминаване на Ком-Емине от 4 дни и 8 часа, се е губи при всеки опит въпреки, че го е правил поне 6 пъти досега.

След дъжда. | Снимка: Личен архив

Времето беше изключително благосклонно онзи септември и ме валя сумарно за 20 минути. Преваляване, които ти дава само радост и красиви снимки.

Коя хижа по трасето те впечатли най-много? А коя те разочарова най-много?

По трасето не мисля, че има хижи или хижари, които системно създават негативни преживявания за комеминейците. Годишно тръгват по около 1000 души и го завършват към 200, но без значение дали си първа или последна хижа, всички ще са много приветливи и съпричастни. 

Хижа Чавдар | Снимка: Личен архив

Моите най-силни преживявания бяха на хижа Чавдар, където хижаря Иво ми подари игла и конец и ме научи да си шия пришките. Там се запознах и с Денис, който ми даде раницата си, тъй като той беше минавал вече Ком-Емине с нея, докато моята определено не беше подходяща за толкова дълъг преход. И с двамата все още поддържам връзка и се събираме да пием ракия и да си разказваме истории на хижа Чавдар. 

Кое е най-хубавото ти преживяване по време на прехода?

Най-силният момент бяха сълзите 200 метра преди нос Емине, когато се обърнах назад и осъзнах, че съм прекосил сам България.

Какво научи за себе си?

Не бих казал, че преоткрих невероятни истини за себе си. По-скоро успях да избистря някои свои житейски ценности. Като това, че увереността в собствената ни философия за живота е най-важният двигател, който едновременно захранва еволюцията и ни прави по-самодостатъчни. Както и че всички хора сме част от природата и колкото и да сме потънали в устоите на цивилизацията, поставени в непозната среда за достатъчно време, е неизбежно да влезем в ритъм със заобикалящото ни. 

Нос Емине | Снимка: Личен архив

Какво научи за хората?

Нищо ново. Планината вади от хората най-чистото у тях.

Какво научи за планината?

Никой не е по-голям от планината. И стига да не я предизвикваш, тя винаги само ще ти дава.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво трябва да носим в раницата си по време на зимни планински преходи?05.04.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от юли, които трябва да слушатеМузика