Холивуд! Какво ли не правят мастити продуценти в името на боксофисната надпревара? Как ли не тръпнем в конвулсии при адаптацията на следващата ни любима книга, с орязан и осакатен сюжет, само в името да се припечели някой лев? А как понякога се “кефим“ , когато поредната холивудска адаптация затъва по спиралата надолу в бокс офиса, най-често напълно заслужено…

Вижте още: Статията ни за „10-те най-яки космически кораба в историята“

За съжаление, отрочето на режисьора Гавин Худ (X-men Origins) и респективно писателят Орсън Скот Кард, не заслужаваше подобна съдба. Адаптацията по „Играта на Ендър” е със стегнат сценарий,някаква актьорска игра и човечен финал, който би разплакал дори Бойко Борисов (ако можеше да плаче). Уви, филмът, стана жертва нагорно описания, порочен, видимо безидеен холивудски модел.

Защо безидеен? Защото някакси не е логично всеки втори филм в Холивуд да е адаптация на някоя си книга.Наблюденията ми показват, че масово се котират сценарии предимно по комикси и книги, но същите най-често се оказват бокс офисни катастрофи. Оставям с неприятното впечатление, че освен дел Торо и Алфонсо Куарон , в Холивуд не е останал нито един човек с оригинална идея.

Всякакви дискусии около хомофобията на Орсън Скот Кард и спорове на тема „Филмът тъп ли ще е или да“ останаха на заден план, когато още в първата си седмица филмът буквално „флопна“ издухан от „Тор: Светът на Мрака”. Изобщо Ендър явно го духа яко по приходи, защото дори „Град от прости“, простете ме „Кости“, който беше сметнат за огромен провал, донесе двойно по-големи приходи при два пъти по-малък бюджет.

Тегля секирата на всякакви по-нататъшни приказки за това как Чукът на Тор успя да прегази и този филм. Време е да хвърля малко светлина за читателите, които са незапознати с този кино проект. „Играта на Ендър“ е научно фантастична книга, от печално известния с хомофобските си изказвания  писател, познат като Орсън Скот Кард. Романът излиза 1985г. и буквално може да бъде възприет като учебник за писане на литература. В нея авторът умело разиграва един от най-добрите обрати в историята на фантастичната литература, изгражда дълбоки психологически образи и предвижда неща, като появата на Интернет.

25 години след написването на книгата почитателите на историите за Ендър (книгите от поредицата са общо  осем) както и неангажираните с поредицата зрители, можем да се радваме и на екранизация. Екранизация и то каква?

Що се отнася до сюжет „Играта на Ендър“ е възможно най-точната и вярна адаптация, правена по роман, която съм гледал в последно време. Адаптацията се движи, едва ли не, сцена по сцена по романа. Откъм идеи, концепции и проблеми обаче историята е препикана.

Изминали са години откакто човечеството е проходило в космоса. Травматично изживяване, което е коствало живота на милиони души при срещата на нашата раса с Бъгерите – извънземни нашественици, подобни на мравки. Войната не е в полза на хората, но във върховния момент на отчаяние се появява легендарен герой – Мейзър Ракъм (Бен Кингсли), който обръща хода на войната. Петдесет години след пировата победа над бъгерите, основната цел на Хегемонията (фашистко международно управление на Света) е не само да предотврати следващи нашествия, но и да приключи с Бъгърите веднъж и завинаги.

В лицето на малки, но гениални и талантливи деца, Хегемонията издирва бъдещия Мейзър Ракъм. С тази цел е нагърбен полковник Граф (Харисън Форд). Той открива гениалния, но също така брутален в методите си срещу побойниците Ендър Уигин(Аса Бътърфийлд). Ендър бива изтеглен от училището и записан в Бойното Училище – място, където от деца се тренира бъдещият военен елит.

В Бойното училище, внушителна космическа станция около Земята, Ендър бива поставен във враждебна атмосфера. Зад този план стои Граф, който целенасочено усложнява ситуацията на момчето. Защото от него зависи бъдещето на човечеството. Ендър напредва светкавично бързо, получава своя собствена армия – Дракон, която да командва в бойните игри и за отрицателно малко време бива прехвърлен в Командирското Училище. Там негов учител е самият Мейзър Ракъм, който го подготвя за решителна битка с Бъгерите.

Ако трябва да съдя филма от гледната точка на 26-годишен нърд, който вече е наясно с цялата сага за Ендър, би трябвало да направя филма на нищо и да го запратя право в Тартара. Ще се опитам да дам максимално обективна гледна точка на зрител. Оценката ми е, че не е никак зле. Даже ако се абстрахирам от някои фактори (като брутално изпърдяния обрат ) даже филмът е много добър.

Докато четох книгата на Кард, буквално се пекох в адът на съспенса. По този паграф филмът завладява. Предупреждавам за голям спойлър. Филмът държи ниво, защото дори провалената изненада (че Ендър всъщност не играе на бойния симулатар, а действително предвожда флота срещу Бъгерите) през цялото време бях в напрежение. Опитвам се да си представя каква емоция е създала лентата у зрители, които не са чели романа.

Визуално Худ се е справил добре. Даже на моменти бих казал отлично за бюджет от 100 милиона долара. Излишно е да споменавам, че не е същото като в книгата. Там атмосферата на бойни симулации и тактически военни игри е едно от най-добрите неща, които съм чел. Донякъде това е спазено, но понеже режисьорът и сценаристите са бързали да се вместят в час и половина потенциалът издиша жестоко. Това е и най-слабото звено на филма. Неща, които Ендър учи в продължение на години, във филмът той научава в рамките на някакви си 30 дни. Дори за дете гении това звучи доста пресилено и неправдоподобно.

Аса Бътърфийлд, който играе Ендър се справя феноменално добре като за дете актьор. Някои скептици може и да прихнат от тази оценка, но момчето постига много при наличието на колеблив сценарий, който не може да реши дали Ендър да бъде гений или просто обикновен психопат, който става добър заради любовта на сестра си. За останалата част от каста няма какво да кажа. Харисън Форд си е Форд и благодарение на сценария успява да открадне по-голямата част от филма. В един момент спокойно бих прекръстил лентата на „Играта на Форд“. Това не е слабост на сценария, а по-скоро сила, тъй като антагонист в крайна сметка не са Бъгерите, а персонажът на Харисън Форд – полковник Граф.

Според мен можеше много повече. Някои сцени са с голям емоционален заряд, докато други просто издишат. Финалът можеше да е много по-кинаджийски. Надявах се след победата над бъгерите зрителите да бъдат вкарани в една хаотична атмосфера; радио връзка на оцелели бойци от битката, информационни канали задръстени с информация за победата, ликуване. Изобщо имаше толкова много кинаджийски подходи, чрез които Ендър(а и зрителят с него) да разберат, че не са играли игра, че няма накъде. Вместо на това Бен Кингсли, дойде при Протагониста и го тупна по рамото за добре свършената работа. The fuck…

Плюс е , че авторите на филма са запазили усещането за едно антиутопично общество, в което целта оправдатасредставата. Семейната драма на Ендър с брат му психопат Питър и другата страна на монетата – състрадателната Валънтайн е поизрязана, но пък е добре изведена на ниво конфликт – доброто и злото в душата на Ендър. Част от философските теми са запазени в диалога, който чисто драматургично на моменти успява да затапи книгата и да изведе до един доста по-ясен конфликт. А последствията от финалната конфронтация с бъгерите наистина блестят като емоционален импкат върху зрителя. Уви, можеше повече, много повече…

На кратко майната им на Холивуд. На първо място историята въобще не е за деца. Романът на Скот Кард разказва за едно фашизоидно общество, което използва деца гении за постигане на целите си. Книгата има доста мрачен оттенък и е наситена с дилеми за това как и кога трябва да се употреби насилие. Бърка дълбоко в психологията на читателя и поставя важни въпроси, като например до колко изобщо сме готови да комуникираме с чужд, непознат разум. Не, това не е анализ книга спрямо роман. Това е нагледен аргумент, че студията са тъпкани с некадърници, които се опитват да яхнат Young Adult вълната, като си въобразяват, че могат да смелят всяка една книга за възрастни и да ни я повърнат в стил „Игрите на Глада“ или „Здрач“, които си имат своята стабилна аудитория.

Не ми се влиза в детайли около това кога и как е хрумнала идеята за филма(бас държа, че тука играят некви дебели мормонски връзки, все пак Орсън е и продуцент). Въпросът е имахме ли реално нужда от тази адаптация? Не. Такъв е отговорът на база на пренаситените филми по комикси и книги. Колкото и добра да е книгата, тя е обект на интерес на доста по-малка читателска маса от, да речем, „Игрите на Глада“. За всички останали, незапознати с книгата отговорът е „На кого му пука?“.

Играта на Ендър определено е филм, от който очаквах много повече, но пък и не ме разочарова така както други адаптации, като например„Аз съм легенда” (където авторите просто са си казали „Що па да не изхвърлим половината книга на боклука?“). Реално филмът ми хареса. Реално ние феновете на фантастичното трябва да сме благодарни, че изобщо го има.