‘The Magnificent Seven’/„Великолепната седморка“ – spoiler-free ревю

21.09.2016

„Това беше филм направо като по учебник!“, възкликна доволно след прожекцията на „Великолепната седморка“ една от колежките ми в екипа на този сайт, която има коренно различни филмови предпочитания от моите, заявени в не една или две великолепни статии за европейско и световно независимо кино. „Да, филмът ме изкефи, забавлявах се.“, заяви лаконично фенът на комедиите и пародията, който също ни прави компания в киносалона. „Абе филмът беше много хубав във всички отношения.“, каза и запаленият фен на фентъзи жанра.

the-magnificent-seven-shooters-podmosta

Аз самият се препъвах в думите си като малко дете, което се учи да прохожда. Изстрелвах произволни суперлативи с честотата на ръждясал засичащ револвер и се мъчех да изразя задоволството си с не дотам смислени и накъсани изречения. Прекараното време като автор в Под Моста, водещ в Българското национално радио и редактор в Българската национална телевизия ми беше от нулева полза. Не знаех какво точно да кажа. Знаех само какво точно чувствам. Диво, детско, безпределно щастие. Това ми достави „Великолепната седморка“ и това само по себе си е предостатъчна причина, за да го препоръчам на всеки един читател. Но една седмица, след като гледах филма, вече мога да навляза и в малко повече подробности.

„Това беше филм направо като по учебник!“

Режисьорът Антоан Фукуа реализира на екрана „Великолепната седморка“ като съвършено упражнение в жанра на уестърна и неговите разновидности. Фукуа взима реалистичните персонажи с прости мотиви и много човешки недостатъци, типични за спагети уестърна на Серджо Леоне, и ги поставя в традиционен сюжетен конфликт между доброто и злото, по-характерен за класическите уестърни на Джон Форд. Препратките на визуално и вербално равнище към образците в жанра са много.

the-magnificent-seven-ethan-hawke-podmosta

Сценарият откроява самоличностите и характеристиките на всеки един от персонажите, а те не са никак малко. Освен седемте стрелци, поддържащите персонажи като хората в градчето, което се превръща в арена на пролога и на заключителния акт от действието, също се нуждаят от личностно щрихиране отвъд простото грубо очертаване. Разбира се, от ефикасно обрисуван портрет има нужда и главният злодей, чиито актове на насилие движат цялото действие напред.

Сценаристите на „Великолепната седморка“ постигат всичко това, и то сякаш без големи усилия. Сред тях личи името на Ник Пицолато, човекът зад известния сериал на ‘HBO’ ‘True Detective’/„Истински детектив“. В персонажа на злия предприемач Бартоломю Боуг са заложени много по-автентични и деликатни човешки черти, отколкото в този на дон Калвера, доста по-елементарния антагонист в оригиналната „Великолепна седморка“ от 1960-а година. В злокобната си реч в пролога Боуг приравнява демокрация, капитализъм и Господ в Съединените щати, а в по-късен монолог пред своите наемници разкрива мотивите за насилствените си действия като част от самоналожената си мисия да остане бъде запомнен от историята. Героят, изигран от Питър Сарсгаард със заплашителна ефикасност, напомня повече на маниакалния индустриалец, пресъздаден от Даниел Дей-Луис в ‘There Will Be Blood’/„Ще се лее кръв“ на Пол Томас Андерсън, отколкото на който и да е друг злодей за последните 15 години.

the-magnificent-seven-peter-sarsgaard-podmosta

Но постиженията на сценария не се изчерпват дотук. Фактът, че филм с герои от двата пола и от поне четири различни етноса запазва съвършено политически коректен тон, БЕЗ това да е в ущърб на наративната логика или в тежест на повествованието, е просто изумителен. Лентата създава безупречен баланс между различните персонажи и индивидуалното развитие на всеки един от тях не го нарушава по никакъв начин. Самото съществуване на „Великолепната седморка“ в този нейн пъстър и все пак идеално завършен вид е най-звучният шамар, който Холивуд може да залепи в лицето на тази Америка, която е на път да избере Доналд Тръмп или Хилари Клинтън за свой президент.

the-magnificent-seven-martin-sensmeier-comanche-indian-warrior-PodMosta

„Да, филмът ме изкефи, забавлявах се.“

Това ще бъде отговорът на повечето зрители, ако ги питате дали филмът им е харесал на излизане от киносалона. И това няма да се дължи на историческата кинематографична стойност в режисурата, нито на тънките и деликатни политически конотации в рамките на сценария. Защото освен вече изброените си качества, „Великолепната седморка“ има и още едно: филмът просто е ГОТИН.

В начина, по който Антоан Фукуа режисира екшън, има определена неуловима визуална нотка, от която тестостеронът във вените започва да пулсира и адреналинът се покачва. В преследванията и престрелките режисьорът запазва високото темпо, без да го пренася и в собствените си действия зад камерата. Кадрите остават достатъчно дълги, за да не причинят епилептичен пристъп на зрителя, както упорито се опитват да сторят по-некомпетентни режисьори, но не и прекалено продължителни, което щеше да наруши модерния визуален ритъм, доминиращ във филма. Цялостният тон остава строго реалистичен – насилието има своите брутални последствия, илюстрирани на екрана без компромиси. И въпреки това не липсват страхотни зрелищни каскади като избухващи пръчки динамит, опустошителни картечни откоси и Дензъл Уошингтън, стъпил само от едната страна на седлото си, докато препуска в галоп и поваля противник след противник.

the-magnificent-seven-denzel-washington-podmosta

Сценарият също не изчерпва силните си страни с ненатрапчивия политически коректен тон и заложените мотиви в образа на злодея. В сърцето му лежи история с непреходни качества и стойност. Самият факт, че лентата се явява римейк на римейка („Великолепната седморка“ от 1960-а година е римейк на „Седемте самурая“ от 1954-а година) говори достатъчно красноречиво за това, че светът никога не е бил и все още не е изморен от този класически сюжет.

the-magnificent-seven-featured-podmosta

Различните етноси и раси в актьорския ансамбъл също не остават самоцел в името на политическата коректност. Чрез тях палитрата от персонажи става много по-колоритна и взаимодействията помежду им – по-интересни. Дензъл Уошингтън води състава с авторитет, мъжественост и увереност, каквито знаем, че излъчва дори в съня си. В кратките моменти, в които филмът сякаш губи инерция или се оказва в пауза между основните актове от действието, Антоан Фукуа се опира именно на своя водещ изпълнител, който с готовност представя на зрителите поредния си недосегаем, измъчен и хладнокръвен главен герой. Всеки един от останалите актьори от „Седморката“ също намира начин да блесне в своя образ. Младата звезда Крис Прат инжектира запазената си марка хумор в героя си Фарадей, Итън Хоук придава страхотен драматичен нюанс на колоритно именувания стрелец Гуднайт Робишоу, а Винсънт Д‘Онофрио е заплашителен, забавен и ексцентричен в равни дози под кожата на опитния трапер Джак Хорн. Хейли Бенет също прибавя страхотно попълнение към нарастващата си филмография с ролята на безстрашната млада дама, която наема седмината стрелци, за да опазят градчето й и да отмъстят за смъртта на съпруга й.

„Абе филмът беше много хубав във всички отношения.“

Колко по-точно и съдържателно заключение може да се направи след всичко изписано? Не е трудно човек да си представи, че филмът, който откри международния филмов фестивал в Торонто и закри този във Венеция, ще си струва, но в случай, че някой се е съмнявал, фактът е налице: „Великолепната седморка“ е наистина великолепна. Римейкът на Антоан Фукуа ще затвори мостовете между редица поколения, включително между моето и това на моя баща, израснал с оригиналния филм на Джон Стърджис. С благодарност към него прилагам музиката, с която новата лента по кината у нас завършва и която той с удоволствие и носталгия ми е пускал повече пъти, отколкото мога да изброя. А на всички вас, скъпи читатели, от сърце препоръчвам да гледате „Великолепната седморка“.

„Великолепната седморка“ тръгва по кината в България от 23 септември 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаThank you for smoking – есенция на американската пропаганда20.11.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа Graffiti и страстта към изкуството – интервю с художника Дамян НиколовLIFE