Ex Machina – впечатляващ разказ за изкуствения интелект

03.03.2015

Идеята за роботи, изпитващи емоции, неразличими от човешките, изобщо не е нова, но във времето, в което живеем, перспективата за тази идея се променя. Роботите с изкуствен интелект вече не са абсолютна научна фантастика, както в произведенията на Азимов, а нещо по-близко и по-реално, въпрос на време. Затова филми като Her и Еx Machina не са фундаментално нови, но не са и нещо съвсем познато. И докато Her се концентрира повече върху човешката привързаност към една машина и стремеж към щастие, Ex Machina изследва въпроси, свързани с изкуствения интелект.
ex
В откриващата сцена на филма Кейлъб (Донал Глийсън), млад програмист, печели пътуване до резиденцията на работодателя си. Въпросният работодател, Нейтън (Оскар Айзък), е основател на Bluebook, най-популярната интернет търсачка, марка телефони и така нататък, и съответно Нейтън е не просто много богат, а наистина ужасно отвратително богат. Когато Кейлъб пристига в отдалеченото и усамотено имение, Нейтън му предлага да участва в строгосекретен тест на Тюринг. Тестът на Тюринг, измислен от гениалния английски математик Алън Тюринг, цели да установи дали една машина притежава разум. Ако по зададени критерии машината не може да бъде различена от човек, тестът на Тюринг е преминат успешно. Точно този тест стои в основата на Ex Machina, давайки първоначална идея на филма, както и поле за развиване на други идеи.
Кейлъб се среща с Ейва (Алиша Викандер), роботът създаден от Нейтън, и има 7 дни да прецени дали тя преминава теста на Тюринг. Ейва е забележително подобна на човек в много отношения, дори такива, за които е трудно да си представиш. Още в първия кадър на филма се появява усещането, че тази лента може би няма да е съвсем обичайна. В първия кадър с Ейва, това преминава във факт. И преди да се усети, зрителят е въвлечен в историята и не просто иска да види какво се случва по-нататък, пука му какво се случва с героите.
ex2
Ex Machina е произведение на изкуството в пълния смисъл на думата – красив, пълен с идеи, пораждащ въпроси и свободен за интерпретация. Сценарият е сред най-ценните неща на този филм – изпипан до съвършенство, без нито една излишна дума, издържан и в техническо отношение (не би било учудващо сценаристът да се е консултирал с програмист относно информатическата част). Всяка реплика е пълна със смисъл и подбрана така, че да изгражда една сложна, (почти) истинска история, която да те изпълни с възхищение, страх, любопистство, изненада, отвращение.
Но един сценарий не може да направи филма. За щастие, отлична актьорска игра и добра режисура могат. Оскар Айзък, Донал Глийсън и Алиша Викандер се справят изключително с ролите си, правят детайлно и нюансирано представление и в някакъв момент поне единият от тях ще те накара да му симпатизираш. Алекс Гарлънд е сценарист и на филмите 28 дни по-късно и Sunshine, но това е дебютът му като режисьор. Малко режисьори могат да се похвалят с такъв дебют.
ex3
Единственото, което не се би харесало на някои зрители, е че филмът е бавен. Сцените са разтегнати, понякога текат минути, в които няма реплики, а самите герои се движат сякаш на забавен кадър. За мен това беше по-скоро плюс, а не недостатък, защото този похват улавя и наслагва напрежението в целия филм. Хората на различно мнение по този въпрос ще се радват да разберат, че лентата е само час и половина.

Еx Machina определено има много достойнства. Оставете се да бъдете изненадани, вдъхновени или уплашени, оставете се на идеите и въпросите, които поражда този филм. Заслужава си.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Дивергенти” – съвършен кастинг освежава клишираната история24.03.2014

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика