„Завръщане“-то на Яа Джаси и „отиването“ на световния читател в Африка

11.09.2018
Снимка: Айхам Кануш

Преди официалното си публикуване през юни 2016 американското списание „Тайм“ определя книгата „Завръщане“ на Яа Джаси (издателство Orange Books) като „един от най-чаканите летни романи“. Ирония или съвпадение, тази книга намери и мен през лятото и ако през 2016 са я очаквали трепетно, то през 2018 аз разбрах защо.

Историята проследява перипетиите на един род, в който се смесва кръвта на племената ашанти и фанти. Първото лови роби, а второто се занимава с тяхната продажба. Уводът е силен – огнена стихия разделя двете сестри Ефия и Еси и ги обрича на тежката съдба, никога повече да не се видят. Е, след такъв увод пък от мен да знаете съвсем да не се надявате на щастлива история. Почакайте, тази книга си струва времето.

Първо, защото автентично и паралелно описва какво се случва с поколенията на двете сестри, като всяка глава разказва личната история на отделен герой. Така читателят хем опознава по-добре конкретните образи, хем може да проследи как героите сами  се възприемат един-друг, което дава допълнителна перспектива в калейдоскопа, който е книгата „Завръщане“.

Снимка: Айхам Кануш

Второ, безспорен е авторският талант на Джаси, която не само успява да опише историята на едно голямо семейство по увлекателен начин, но и да я постави в един сложен исторически и социален контекст, без да наруши лекотата на повествованието. Впечатлява и способността ѝ да рисува недотам приятни сцени със същата лекота, така че да не откаже читателя да продължи да пътува с нея по страниците на романа. „Завръщане“ някак ми напомни на „Сто години самота“ на Маркес и съответно ме заплени още повече, а и как не – истинска смелост е да започнеш да описваш историята на цял един род. Мотивът не е нов, но не трябва и да се подценява – литературата познава доста неуспешни опити.

Трето, романът е много актуален в днешното време на глобализация, в което смесването на народи и етноси води до многообразие, но често и до чувство на самота и безтегловност. Излишно е да споменавам, че тази тема вълнува силно и мен като човек, живеещ в чужбина.

Друга безспорна заслуга на „Завръщане“ е, че съществува и че е бестселър. Ако човек се разрови, ще установи, че романи за неравенството на чернокожите в Америка не липсват, но такива за колонизацията от перспективата на местното население или са малко, или са неизвестни. За сметка на това обаче са изключително нужни. Особено в днешния свят, в който конфликтите често са предизвикани от неразбиране и подклаждани от непознаване на световната история. За да устоим на непрестанните опити за внушаване на омраза към чуждото и за да не се затваряме сами в капсулата на невежеството, е нужно да четем и то не само историите, които са лесни за четене.

Както на героите се налага да се „завърнат“ към родовата памет , за да разберат кои са, чрез истории, сладко-горчиви като живота, на нас, гражданите на съвременния свят се налага да разширим полезрението си, за да определим кои ще сме и как трябва да изглежда един свят, от който да не ни се иска да се завръщаме.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваЗа „Кафка на плажа“, Мураками и няколко говорещи котки16.03.2016

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование