Фенфикшъните – смъртта или възраждането на книгите Размисли по фенфикшъните

16.09.2013

fanfictionВ процесът на развиване и популяризиране  на фенфикшъните (или за по-лесно просто „фикове”), се заражда и спорът около тях. Мнозина смятат, че фиковете са нещо, което не би трябвало да съществува, но срещу тях седи същият  брой хора, които приемат фенфикшъните за нещо необходимо и прекрасно. За да представим по-добре страните, обаче, вероятно трябва да изясним какво се крие зад думата „фенфикшън”.

Вижте още: Гайд – как да четем фенфикшъни!

Фенфикшъните са истории, базирани на истинска книга, филм, сериал или просто на героите в него. Несъмнено  тук седи въпросът  с интелектуалната собственост, затова и на всеки фик има бележка под линия, в която авторът обяснява, че персонажите не са негови, а историите му са чисто фенски и не цели да печели пари от тях. И като всяко нещо, създадено от фенове, фенфикшъните предлагат за всекиго по нещо – фиковете разполагат с всички от познатите ни жанрове – от романтика, ужас и трилър до неща, които надали някога сте си представяли, че могат да се пръкнат на хартия или да се случат на любимите ви персонажи.

Може би най-разпространените от по-необичайните жанрове са AU, слаш и кросоувър, като всеки от тях има собствени особености, а фенфикшънската терминология спокойно може да се побере в един мъничък речник, който да си прелиствате докато си избирате подходящо четиво. За да не ви държим в пълно неведение обаче, ето и малко разяснения:

de6565ault
AU или още познати като Alternate Universe фиковете се занимават с алтернативното. В тях може да прочетете за свръхсоциален Шерлок или пък изключително добричък Ханибал, който е твърдо решен да преследва Уил Греъм-канибала. Ако това ви кара да започнете да се почесвате озадачено обаче, не бързайте- нещата тепърва започват да стават откачени.

Слаш-овете са може би толкова разпространени, колкото романтиката и ужасът взети заедно. В тях двама персонажи от един пол, най-често мъже, решават, че е крайно време да започнат да се обичат. Сексуалната тематика е широко застъпена в този подтип, а изследванията посочват, че, противно на очакванията, най-много слаш-фикове излизат изпод пръстите на жени и съответно- най-често биват четени главно от такива.

Най-забавни обаче са Кросоувърите. При тях рамките на произведението биват разчупени, а граници няма. Ако винаги сте се чудели какво би станало, ако Юги влезе в света на „Краля на Шаманите” или пък дали Хари Потър би се вписал в Задругата на Пръстена, то това е вашият субжанр. В Кросоувърите всичко е позволено – няма две произведения, които да не могат да бъдат преплетени и герои, които да останат забравени – дори Илиада си има собствен кросоувър и цял фендъм, макар и далеч по-малък от тези на Доктор Ху, Шерлок или Хари Потър.

default

Характерни за фиковете са героите Мери Сю и обикновено са нещо, което или ще ви накара да се влюбите в това, което четете, или ще го захвърлите, обяснявайки колко е глупаво. Мери Сю е наименованието на перфектния персонаж – безгрешен, безупречно изглеждащ, можещ и знаещ всичко. Друго обичайно за Мери Сю-тата е, че нерядко са от женски пол, а и почти всички персонажи във фика въздишат по него или нея, чудейки се как, аджеба, може да е толкова перфектен/перфектна.
Дотук с фактите обаче, от тук нататък започва Войната. Фенове и хейтъри се разделят на За и Против, и макар споровете да не са толкова разгорещени, че някой да носи вили и запалени факли, то страни определено има, а всяка от тях разполага с доста солидни аргументи в подкрепа на тезата си.

За.
Фенфикшъните са свобода, те са това, което разрешава на феновете да разчупят рамките, кара ги да мислят извън кутията и да създадат нещо наистина нестандартно и свое, па макар и с вече готови персонажи. Макар че дори самите автори понякога са против писането на фикшъни по техните произведения, би било неправилно да пропуснем да споменем и факта, че част от феновете са станали такива едва след като случайно са попаднали и прочели нещо, написано от фен, което ги е запленило достатъчно, за да посегнат и към оригинала.

Естествено, при подобен тип произведения седи въпросът и за качеството – фикшъните са добро начало за всеки писател, там новаците могат да развият своите умения, сигурни в основата(персонажите и донякъде сюжета от произведенията), която имат, а с увереността идва и смелостта за реализиране на собствените идеи и вероятно и някое истинско книжле. Разбира се, не от всеки фикър би излязъл добър писател, но пък опитът винаги е полезен, а това навежда на втората точка – качеството на фиковете варира от ужасяващо до наистина брилянтно, като всичко това зависи от автора, опита и идеите му, макар че, трябва да се отбележи, че има новаци в областта, които пишат наистина зашеметяващи неща. А най-хубавото е, че фенфикшъни има на почти всички езици – аз лично съм засичала такива на български, английски, немски, френски, японски и още куп други, а падащото меню в повечето сайтове е достатъчно красноречиво за големия избор, който имате.

Не бива да се пренебрегва и фактът, че не малка част от фенфикшъните са се превърнали в истински, успешно издавани и продавани книги, като най-новия представител в класацията е „Петдесет нюанса сиво”, започнал като фенфик на „Здрач“ (справка – Goodreads).

tumblr_lzf09fbAO51qazp65o1_500

Монетата обаче има две страни, затова продължаваме с аргументите:

Против.
Многозина от противниците на фиковете смятат, че те са обида към автора и самите произведения, съответно отричат всичко, което излиза дори мъничко от зададените първоначални рамки. Така например феновете на Шерлок се делят на две групи – такива, които обожават слаш-фикшъните и другите, които смятат, че са ужасни. Тук се намесва и проблемът с актьорите – нерядко във фикове биват използвани истинските им лица и черти, изиграли даден персонаж, затова, ако направите малко проучване и гуугълнете нещо от рода на „Johnlock” за секунди ще ви излязат хиляди резултати с ликовете на Мартин Фрийман и Бенедикт Къмбърбач в пози и състояния, в които надали някога сте си ги представяли.
Както вече споменах, проблемът с интелектуалната собственост е съвсем реален – автори като Ан Райс, например, са твърдо против фенфикшъните, съответно такива по нейни произведения е доста трудно или почти невъзможно да бъдат намерени в интернет. Подобна е ситуацията с Реймънд Фийст, Робин МакКинли и Робин Хоб.

Независимо от всичко, обаче, фенфикшъните съществуват и все повече и повече хора се потапят в техния свят, за да проследят новите приключения на любимите си персонажи, а базата в сайтове за този тип произведения непрекъснато нараства все повече и повече, и няма никакви изгледи фенфикшън манията да затихне, не и в близките няколко години.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКои са любимите научно-фантастични романи от времето на родителите ни?30.04.2020

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаУчилищата на бъдещето – с мисъл за устойчиво развитиеОбразование