Есента бавно си проправя път, лятото умира… Зелената трева съвсем скоро ще приюти листата, паднали уморени в прегръдките на земята. И за една много малка част от времето животът и смъртта ще живеят в хармония. Тази хармония е най-доловима в парка. Вървя из него, а там е пълно с деца – нов живот, нови мечти, нов шанс. Вървя сред тях и си мисля дали онова малко момиченце, което гледа удивено сапунените балончета, които майка му прави, не е една бъдеща велика жена. Дама, чийто образ ще се превърне в икона и ще живее вечно. Утре вече няма да помня това момиченце, а след години може би тя ще си задава същите въпроси като мен. Може би ще бъде следващата Мадона или Мария Кюри, но в онзи ден беше просто момиченцето, захласнато по сапунените балончета.

Замислих се за пътя, който всеки трябва да извърви, и реших да ви разкажа за живота на четири жени, които са успели да оставят отпечатък в океана на времето. Тези жени си приличат безкрайно много, но всъщност са безкрайно различни. Историите им са изпълнени с радост и тъга и, четейки, вероятно ще се припознаете в някоя. Те са сбъднали мечтите си, но колкото и велики да са днес, някога също са били като онова малко момиченце в парка.

На 1 юни 1926 г. се ражда Норма Джийн. Вероятно не сте чували това име, но зад него се крие най-големият секссимвол, който светът познава. Преди това тя е просто едно обикновено момиче, чийто живот предстои да бъде всичко друго, но не и обикновен.  Норма има тежко детство – не познава баща си, майка ѝ е психично болна, а малко след раждането си е оставена в сиропиталище. На 11 години я изнасилват, а на 16 се омъжва – това е нейният отчаян вик за помощ и единствено спасение от порочния кръг на домовете за деца. Въпреки съдбата си, Норма не спира да мечтае – гледа Джийн Харлоу и Лана Търнър и се надява един ден да стане като тях.

Въпреки съдбата си, Норма не се отказва от мечтите си и през 1948 г. дебютира в киното  с филма „Писта хей!”. Следват „Асфалтова джунгла” (1950) и „Всичко за Ева” (1950), но тези малки роли не са кариерата, за която мечтае. През 1953 г. на екран излиза „Как да се ожениш за милионер”, а тя е в главната роля. Норма никога няма да забрави този ден, сама твърди, че е най-щастливият в живота ѝ. Светът също няма да го забрави, защото тогава се ражда Мерилин Монро.

И докато тя мечтае да се превърне в голяма актриса, Холивуд я вижда като красива старлетка – млада и глупава. Въпреки борбата на Монро да бъде запомнена с филмите си, днес те сякаш са избутани на заден план от личния ѝ живот. Мерилин е ангел и дявол, съпруга и любовница, а скандалите се превръщат в неотлъчна част от живота ѝ. Монро е магнит за мъжете, всички я искат, но въпреки това тя е несигурна, а психиката ѝ – крехка. До края на живота си Мерилин носи в себе си болката от детството, прекарано без собствен дом. И докато бракът с първия ѝ съпруг е по-скоро като на шега, то любовта ѝ към Джо ДиМаджо е изгаряща. Неговата ревност слага край на семейния им живот, но ДиМаджо не спира да подкрепя Мерилин и години наред носи цветя на гроба ѝ. Казват, че три е щастливо число, но и третият брак на платинено русата актриса е неуспешен. Мерилин отчаяно се опитва да задържи Артър Милър до себе си. Драматургът е с тежък характер и често унижава Мерилин, показвайки ѝ интелектуалното си превъзходството. Той не се съобразява с крехкото психическо състояние на актрисата дори и след трите спонтанни аборта и я напуска. Трите ѝ брака я тласкат още повече към депресията, липсата на стабилност бавно, но сигурно приближава Мерилин към фаталния край. Джон и Боби Кенеди също не могат да устоят на съблазнителната актриса, въпреки халките, които носят.  Именно аферата ѝ с 35-ия президент на САЩ ѝ донася славата на „другата жена” и мнозина започват да я сочат с пръст.

Зад красивата усмивка на Мерилин Монро се крият тъжните очи на Норма Джийн, търсещи сигурност. Въпреки че не ѝ липсва внимание, никой не успява да види, че Монро се нуждае не от диаманти, а от малко любов. И досущ като Спящата красавица, Мерилин заспива вечния си сън на 5 август 1962 г. Официалната версия е самоубийство вследствие на предозиране със сънотворни, но мнозина се съмняват в нейната достоверност. Според много хора именно връзката ѝ с Джон Кенеди е довела актрисата  до фаталния край.

Обичана или отричана, Мерилин Монро е символ на цяла една епоха. Тя винаги ще остане сладката блондинка в бяла рокля, която се смее закачливо и ни приканва да станем част от нейната приказка, която прилича повече на кошмар.

Всяко малко момиче си мечтае един ден да стане принцеса, да срещне красивия принц и заедно да заживеят щастливо до края на дните си. На 12 ноември 1929 г. се ражда едно момиче, на което му предстои да покори не само големия екран, но и сърцето на един истински принц. За разлика от Мерилин, бъдещата принцеса има хубаво детство и любящи родители. Тя показва любов към киното още от ученическите си години и продължава да мечтае за актьорска кариера до края на гимназията. След това решава да превърне мечтата си в реалност и въпреки несъгласието на родители си, заминава за Лос Анджелис. Там учи в Американската академия за драматични изкуства. След като завършва се устремява към Бродуей, но не това е нейното призвание. Много скоро открива, че киното е по-подходящо за нейния талант. Грейс Кели завладява сърцата на зрителите, но дори спечеленият „Оскар” не смекчава баща ѝ, който все още мисли, че актьорската професия е на крачка от проституцията.

Само в приказките принцесите живеят щастливо до края на дните си. Зад изтънчената фасада на бъдеще кралска особа се крие и тъмна страна. Алфред Хичкок може би най-точно описва Грейс – „Вулкан с леден връх, пълен с огън под леда.”

През май 1955 г. Кели присъства на филмовия фестивал в Кан. Пиер Галант, редактор на модно списание, успява да уреди среща между Грейс и принц Рение ІІІ от Монако. Благородникът е вече на средна възраст и си търси жена, а Грейс Кели е вече изморена от Холивуд. След като получава 2 млн. зестра от семейството на Кели, принцът на Монако иска ръката ѝ. Всичко е точко като в приказките – двамата се срещат, влюбват се и след това минават под венчилото. Малката разлика са парите, които развалят романтичните ни представи. Само четири месеца по-късно двойката се жени. Сватбата е гледана от над 30 млн. души, Грейс е прекрасна, а роклята ѝ е обявена за най-красивата булчинска рокля на всички времена. Актьорската кариера вече е зад гърба ѝ, Грейс се превръща в Принцеса Грейс от Монако.

Ролята на принцеса ѝ отива и на пръв поглед я играе прекрасно. Ражда три деца – Каролин, Алберт и Стефани. Грейс обаче копнее за нещо ново и различно. Неведнъж изневерява на съпруга си, единия път дори с Франк Синатра. Но принцът не остава по-назад. Скоро на Грейс започва да ѝ липсва актьорската игра и опитва да съживи кариерата си. Приема роля във филм на Хичкок, но в последния момент я заменят с друга актриса. През 1976 г. се присъединява към борда на директорите в „Туентиът Сенчъри Фокс”. Копнежът ѝ да се завърне на големия екран среща категоричното „Не!”  на съпруга ѝ.

Всяка приказка има своя край. Този на принцеса Грейс е внезапен и почти не убива най-малката ѝ дъщеря, Стефани. На 13 септември 1982 г. двете се връщат в Монако от резиденцията им Рок Агел. Багажът им е много, Грейс решава от освободи шофьора и да кара сама до града. Само 35 минути ги делят от дома им. Грейс запалва автомобила и потегля. Избира опасен път – Route de La Tourbie. Моторист, каращ след тях, по-късно разказва, че е видял колата да прави резки движения наляво-надясно. След това автомобилът навлиза в опасен завой и увеличава рязко скоростта си, следва удар в каменна бариера и колата вече се търкаля надолу по хълма. Градинар, работещ наблизо, чува удара и отива да провери какво става. Намира 17-годишното момиче до колата, някак е успяло да се измъкне. Тя му крещи да помогне на майка ѝ. Грейс е в безсъзнание. Двете с дъщеря ѝ са откарани в болница, но тя не е достатъчно оборудвана, за подобни наранявания. След скенер става ясно, че причината за катастрофата е, че принцесата на Монако е получила удар. Ден по-късно кралското семейство решава да изключи животоспасяващите системи на Грейс. И така на 14 септември 1982 г. си отива една от най-пленяващите актриси за всички времена.

В Монако съществува легенда, че над семейство Грималди тегне проклятие: „Никога нито един Грималди да не бъде щастлив в любовта!”, изречено още през XIII век. След сватбата Рение III заявява, че проклятието е развалено. Оказва се, че думите му само предизвикват съдбата.

През 1929 г. се ражда и още една икона на американското кино. За разлика от Грейс Кели, в нейните вени тече истинска благородническа кръв, защото майка ѝ е холандска баронеса. Въпреки това животът на малката Одри Катлийн Хепбърн-Ръстън е далеч от този на аристокрацията. Сама споделя, че забелязва много прилики между нея и Ане Франк. Четейки дневникът ѝ, Одри припознава себе си. И двете са на 10, когато избухва войната, и на 15, когато тя свършва. Тя ясно помни влаковете с евреи, които щели да депортират. Малката Хепбърн не се страхува да помага на съпротивата, като пренася техни съобщения. По време на мразовитата зима на 1944 г. Одри развива остра анемия, дихателни проблеми и множество отоци. Храна няма. Семейството е принудено да приготвя брашно от луковици на лалета, за да се изхранва. Недохранването уврежда метаболизма ѝ и след години светските хроникьори ще ѝ препишат анорексия. Тези тежки години ще бъдат първото стъпало към благотворителната работа, която ще ѝ донесе посмъртно още една награда от Академията. Детството на Одри е белязано от войната, но за нея най-травмиращото преживяване остава моментът, в който баща ѝ напуска семейството. Години по-късно тя успява да го намери в Дъблин и до края на живота му го издържа.

Войната не спира Одри да танцува. Тя е балерина, учи в Амстердам, а по-късно и в Лондон. Одри мечтае да е прима балерина, но страстта ѝ не е достатъчна. Балерините по правило са ниски, а Одри е висока 170 см, именно височината ѝ слага край на танцовата ѝ кариера и отваря врата към големия екран. Антъни Бошам вижда Одри на театралната сцена. Ролята ѝ е малка и незапомняща се, но фотографът усеща, че на сцената стои бъдеща звезда. Прави ѝ пробни снимки и скоро ѝ предлагат ролята на Джиджи в едноименния мюзикъл. Тази роля я превръща в звезда и доскоро неизвестната Одри Хепбърн вече краси корицата на списание ‘Vouge’. Големите режисьори от Холивуд я забелязват и ѝ предлагат ролята на принцеса Ан в „Римска ваканция”. Тя е в главната роля редом до Грегъри Пек. Актьорът веднага вижда потенциала на Хепбърн и настоява тя да вземе същия хонорар като него. Предрича ѝ, че тази роля ще ѝ донесе златна статуетка и не греши. Няколко месеца по-късно гилдията награждава Одри Хепбърн с престижната награда. Следват още четири номинации за „Оскар” и емблематичната ѝ роля на Холи в „Закуска в Тифани”.

Но преди това тя решава да се върне към театралната сцена с „Ондин”, ролята ѝ носи „Тони” и затвърждава звездния статут на водеща актриса. На сцената среща Мел Ферер, който успява да спечели сърцето ѝ. Двамата сключват брак, а не след дълго се появява и синът им – Шон. Връзката им се разпада след 15 години  и скоро след това Одри среща италианския психолог Андреа Доти. Тя се оттегля от киното в желанието си да има много деца, но успява да роди само още един син – Лука. И този брак се оказва неуспешен. Доти изневерява на актрисата с по-млади жени и въпреки че Хепбърн от години знае за това, изчаква децата ѝ да пораснат и тогава се разделя с него.

След няколко неуспешни опита да се завърне на големия екран, Одри става специален посланик на УНИЦЕФ. Припознала нещастието, Хепбърн посвещава остатъка от живота си на децата от Третия свят и прави всичко възможно, за да помогне на тези в нужда. През 1992 г. започва да се оплаква от болки в стомаха. Присъдата е тежка – рак. Операцията се оказва закъсняла, а Одри отказва химиотерапия. И на 20 януари 1993 г. един ангел напуска земята.

Ангел – именно като такава ще я запомнят всички, които са виждали актрисата със златно сърце. Скромна, мила, с очи на кошута и талант, който ще живее вечно. Одри Хепбърн успя да покаже на света, че и добрите момичета могат да сбъднат мечтите си.

Но не е задължително да бъдеш ангел, за да те запомнят. Най-добрият пример за това е актрисата с дяволски очи – Елизабет Тейлър. Единствената, неповторима Кралица на златните години на Холивуд. Мотото ѝ е „Колкото повече, толкова по-добре!” и до края на живота си не му изневерява. Много мъже, алкохол и блясък – Елизабет граби от живота с пълни шепи.

Ражда се през 1932 г. в семейството на арт-дилъри. Малката Лиз показва артистичните си заложби от малка. На 3 започва да танцува, а не след дълго изнася рецитал пред принцесите Елизабет и Маргарет. Талантът ѝ не оставя незабелязан и семеен приятел съветва родителите ѝ да я водят на кастинг в киното. Предложенията не закъсняват и много скоро тя се превръща в най-популярното 12-годишно момиче в Америка. Елизабет расте под светлините на прожектора, но красотата ѝ заслепява дори тях. Кариерата ѝ процъфтява и изглежда нищо не може да спре Елизабет. Ролите ѝ са много високо оценени, а през 1961 идва и първият „Оскар” за участието ѝ в „Бътърфийлд 8”. Шест години по-късно идва и втората златна статуетка за ролята ѝ на Марта в „Кой се страхува от Вирджиния Улф?” Въпреки тези успехи нещо се случва и кариерата на Елизабет Тейлър тръгва надолу. Филмите, в които се снима, не се харесват на критиците. Но тя не се отказва и дори успява да намери работа в телевизията.

Мъжете за нея са просто инструмент – за кратко се среща с милионера Хауърд Хюс, а след това само на 17 се жени и за небезизвестния Ники Хилтън. Бракът им е неуспешен и скоро те се разделят. Елизабет не се страхува да мине под венчилото и се омъжва цели осем пъти за седем различни мъже. Личният живот на актрисата придобива невиждана публичност след като през 1958 г. умира тогавашният ѝ съпруг Майк Тод. Малко след това Елизабет успява да се забърка в един от най-големите скандали  в Холивуд. Започва връзка с Еди Фишър – близък приятел на починалия ѝ съпруг, който се развежда със жена си, за да бъде с Тейлър. Но Елизабет не може да стои дълго с един мъж и пет години по-късно го заменя с Ричард Бъртън, за когото се омъжва два пъти. Развеждат се окончателно през 1976 г., а Елизабет не си губи времето и в същата година взима за съпруг Джон Уорнър. Шест години по-късно бракът им е вече история. Критиците са безпощадни към ролите на Тейлър. Тя се лекува от зависимост от алкохол и наркотици в клиника „Бети Фрод”, но състоянието ѝ не се подобрява, тъй като на следващата година умира Ричард Бъртън. Актрисата влиза още няколко пъти в клиника за лечение на зависимости. Там тя среща следващия си съпруг – 20 години по-младият Лари Фортенски, който неведнъж е бил в затвора. От 1997 г. започват проблемите със здравето, но Тейлър не спира, продължава да се снима във филми, а брачните свидетелства стават все повече и повече. През последните години от живота си Елизабет се отдава на хуманитарна дейност. Най-вече подкрепя изследванията върху СПИН след като губи близък приятел заради болестта. За благотворителните си каузи тя получава и специален „Оскар”. Умира на 23 март 2011 г. от сърдечна недостатъчност.

Всичките драми в личния ѝ живот и неувяхващата ѝ красота я превръщат в икона. Елизабет го знае и върви с високо вдигната глава. Малко преди смъртта си ще каже, че никой няма право да играе Елизабет Тейлър във филма, посветен на нея, освен Елизабет Тейлър, поне докато тя е жива. Няма актриса, която да може да влезе в обувките на единствената и неповторима Тейлър.

Тези  дами са олицетворение на красота, талант и класа. Всяка една от тях ще надживее живота, защото по свой собствен начин е успяла да надхитри смъртта. Мерилин, Грейс, Одри и Елизабет – четири жени, които ни показаха, че няма значение дали си се родил с възможности или не, защото всяко велико дело започва от нещо малко… като сапунено балонче.

Автор: Дарина Христоскова