Вечните черно-бели истории на киното

Киното се ражда черно-бяло и остава такова докато по-късно решава да порасне и от екраните започват да греят ярките цветове на една нова епоха. Понякога на киното му домъчнява за доброто старо време и отново се облича в своите сиви дрехи, за да си го припомни. Независимо дали се дължи на старите ленти или е смело режисьорско решение от модерната епоха на екранното изкуство, черно-белият цвят в киното носи своята особена и неостаряваща магия. Този тип филми не работят с цвета, но са цветни с идеите си. Те са семпли, но казват толкова много. Представяме ви някои от най-запомнящите се черно-бели филми, които ни подариха десетилетията.

„Модерни времена” (1936 г.) – ‘Buck up – never say die. We’ll get along!

Няма как да пишем за черно-бели филми, без да започнем с името на Чарли Чаплин. “Модерни времена” е последният пълнометражен ням филм на легендата на черно-бялото кино и последният, в който се появява известната персона на Скитника – с неговото бомбе, размъкнати панталони, големи обувки и смешна походка. Важните социални проблеми на Голямата депресия са разказани на езика на характерния за Чаплин хумор. Филмът е изключително актуален за времето си, но с неговите главни герои можем да се идентифицираме и днес.

“Модерни времена” е пример за това колко е важна откриващата сцена в киното. Първият кадър, изобразяващ стадо овце, бързо прелива в шумна тълпа от хора, бързащи на път към работа. По-късно Скитника винаги е назоваван от началниците си не с име, а с номер – идея, изразяваща опредметяването на човека. Пътят на Скитника случайно се преплита с този на момичето сирак, а мечтата им да намерят заедно частица щастие в тяхното объркано време е обвързана с това да се превърнат в малки болтчета от голямата индустриална машина.

„Казабланка” (1942 г.) – ‘Here’s looking at you, kid.’

Със сигурност сте чували името “Казабланка”, когато е ставало дума за класическо кино. Романтичната драма от 1942 г. се нарежда сред най-обичаните, цитирани и признати черно-бели филми на всички времена. Действието се развива по време на Втората световна война в Казабланка – най-големият град на Мароко, по това време все още френска колония. Казабланка е предпоследната точка от пътуването на хиляди европейски бежанци преди достигането на мечтаната Америка.

Заможният американец Рик Блейн (Хъмфри Богарт) се ползва с голямо уважение в града. Неговото кафе коренно се различава от царящата по улиците обстановка. То е като малък оазис, изпълнен от звуците на джаза, но е и мястото, където се случват всички тайни сделки и задкулисни игри. Самонадеяният американец стои в средата на кръстосания огън и въпреки високото си положение не обслужва ничии интереси освен своите. Рик вече веднъж е страдал от чувствата си и не смята да го направи отново. Един ден обаче чувствата влизат право през вратата му. Те се наричат Илза (Ингрид Бергман). “Казабланка” е филм за предадена любов и саможертви, разиграващи се в напрегнатото време на Втората световна война. Може би най-ясно драмата в отношенията между Рик и Илза се съдържа в репликата “Светът се руши, а ние се обичаме.”

„Някои го предпочитат горещо” (1959 г.)‘Well, nobody’s perfect’

Остроумен, забавен и с Мерилин Монро в главната женска роля. Какво повече може да искаме от един филм? Това е още една комедия с действие, развиващо се в сериозно време като Голямата депресия. “Някои го предпочитат горещо” си остава една от най-добрите комедии правени някога близо 60 години след премиерата си. Филмът проследява премеждията на бедните музиканти Джо и Джери. Двамата стават свидетели на убийство и бързо трябва да изчезнат от града, за да не попаднат под прицела на мафията. Спасение откриват в отпътуващ музикален състав, но има един проблем – съставът е изцяло женски. Джо и Джери ценят живота си и бързо надяват перуките и високите токчета, за да отпътуват с групата. Не е лесно обаче да си мъж под прикритие, когато пътуваш във влак с дузина жени, особено когато една от тях е Шугър (Мерилин Монро). Следва влюбване, редица комични ситуации и неловки моменти. Макар че печели много награди, “Някои го предпочитат горещо” успява да предизвика и недоволството на някои консервативни умове, именно защото показва мъже облечени като жени. Е, днес ние нямаме нищо против.

Продължава на следващата страница…

Страници 1 2

Алексия Петрова

е родена в през 1996 г. в София. В момента изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Интересите й включват най-вече кино и музика, но освен това палачинки, лисици и безкрайното нощно небе. Точно като Пипи тя вярва, че никога няма да порасне.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to