Завършвам невероятното си майсторско соло на въображаеми барабани и продължавам с бунтарската ‘Teddy Picker’ и сантименталните електрически момчета от ‘Fluorescent Adolescent’. С втория си албум Arctic Monkeys отнасят още две и още по-престижни награди – за най-добра британска група и най-добър британски албум на наградите „Брит” през 2008 г. Същевременно маймуните пускат и плоча в ограничен тираж под псевдонима The Death Ramps.

„She was nothing but a vision trick under the warning light.”

С третия си студиен албум ‘Humbug’ (2009) Arctic Monkeys продължават упорито да държат на инди звученето си, на красноречивите и дълбоки разкази на Алекс, на шефийлдския акцент и тихото задъхване при бързите припеви. Завъртам няколко пъти ‘Crying Lightning’ и ‘Dance Little Liar’, но когато стигам до ‘Cornerstone’, задължително си пускам клипа. С плавна стъпка Алекс се появява, облечен с червено поло и с олдскуул микрофон на врата. Сложил е най-сериозния си и саркастичен поглед, докато тъжно и примирено припява за изгубената си възлюбена. Семпло, забавно по арктически и с голяма доза хипстърия, видеото е едно от най-добрите на групата, а бледият юноша тепърва ще покорява още повече женски сърца. Е, аз съм изгубена кауза още от първия албум.

)

“Bite the lightning and tell me how it tastes.”

Обяд е и еуфорията ми е пълна – ‘Suck It And See’ (2011). Любимият ми. Стилът им е значително съзрял, текстовете стават още по-заплетени, а Търнър необратимо е проникнал в розовите сънища на цяло поколение млади рокаджийки. Някои от песните имат малко по-тежко или мрачно звучене (‘Brick By Brick’, ‘Don’t Sit Down ‘Cause I’ve Moved Your Chair’), докато други продължават лиричната рок вълна, на моменти преминаваща в балади (‘She’s Thunderstorms’, ‘The Hellcat Spangled Shalalala’, ‘Love Is A Laserquest’). Още с излизането си албумът се изстрелва директно на първо място в класациите, което превръща маймуните  в едва втората група в историята с четири последователни албума на върха на чартовете. Браво на момчетата! Заслужават олимпийски медал.

“And I go crazy ‘cause here isn’t where I wanna be

And satisfaction feels like a distant memory.”

За Arctic Monkeys не съществуват понятия като „затишие” или „почивка”. През февруари 2012 г. групата пуска ‘R U Mine?’ в YouTube и парчето моментално се превръща в безспорен хит, който навява обещания и надежди за следващ жесток албум. Раздърпаните шефийлдски хлапаци са изчезнали и на тяхно място се появяват рок божества с черни тениски, тъмни очила и прически стил „мамка-му-колко-съм-готин”. Тавата не закъснява и на 9 септември 2013 директно под номер едно в британските чартове се изписва “AM”. Маймуните вече са първата инди група с пет последователни албума, дебютирали на върха на класациите във Великобритания.

Едно от най-големите признания за групата е участието им при откриването на Олимпийските игри в Лондон на 27 юли 2012, когато изпълняват ‘I Bet You Look Good on the Dancefloor’ и кавър на Beatles – ‘Come Together’. Инди рокът вече не е музика само за мнителните хипстъри. От неизвестни младоци от английските предградия Алекс Търнър, Джейми Кук, Ник О’Майли и Мат Хелдърс се превръщат в една от най-влиятелните рок групи в момента. Парчета като ‘Do I Wanna Know’, ‘One For The Road’, ‘Why’d You Only Call Me When You’re High’ изместиха много от съвременните комерсиални поп идоли. Да живее рокът! Групата получи третата си номинация за наградите „Меркюри”, а самият Търнър определя албума като най-оригиналния досега, смесващ хип-хоп бийтове и седемдесетарски рок.

Петте албума се изнизаха, а с тях и целият ми ден. Да, г-н Търнър определено знае как да завърти главата на момиче. А сега ми кажи: R U Mine или не?!

Вижте още: Обложките на Pink Floyd – среща на сюрреализъм и психеделия

1|2