„Тук си, защото е някъде. Кучетата се задъхват по улиците. Бирата не остава студена. Последната нова песен, която хареса, излезе много, много отдавна и вече не я пускат по радиото.”

Колко гаден може да бъде един ден? Можеш да откриеш, че имаш рак на белия дроб в ранния предиобяд, да се изстреляш с гръм и трясък от лекарския кабинет и да отидеш в бара на шефа си мафиот от славянски произход, който между другото спи с проститутката, с която последно си имал някакво подобие на значима връзка. Може да получиш подозрителна задача и изрични инструкции да отидеш невъоръжен. Може задачата всъщност да е устроена специално за теб засада.

Може да пречукаш тримата си кандидат-убийци, междувременно спасявайки проституираща тийнейджърка с проблемно детство, която си е таралеж в гащите.

Това са само първите двайсетина страници на дебютния роман на Ник Пизолато. Ако името ви звучи познато, има защо – това е сценаристът на хитовия сериал ‘True Detective’ и един от най-нашумелите хора в телевизионната индустрия в момента.

В „Галвстон” Пизолато разказва от първо лице през очите на Рой Кади – закоравял тексаски бияч, чийто живот за преобръща твърде много пъти с главата надолу за твърде кратко време. Подобно на ‘True Detective’, тук също имаме три редуващи се повествования, развиващи се в различно време – ранните спомени на Рой, 1987г., когато разбира, че има рак и 2007г., хвърлящи светлина или създаващи очакване помежду си.

Стилистично романът залага на ноар и криминалните клишета, които отново, подобно на криминалната нишка в ‘True Detective’, са добре изпипани, но не са същността на произведението, а служат като средство за развитието на героите и идеите на Пизолато. Изреченията са изчистени, присъстват характерните мрачни мислени монолози, почти осезаемата миризма на скоч, цигари, засъхнала пот, стар южняшки мотел с чаршафи с петна от повръщано и, някъде там, загубен дъх на океан и мимолетно щастие.

Галвстон е градче, разположено на крайбрежието на остров, попадащ в територията на щата Тексас. Освен това е мястото, където Рой Кади е преживял запомнящо се и почти романтично лято с жена, която е обичал. Това е мястото, където търси убежище, когато работодателят му го предава. Това е и мястото, където избира да умре.

Книга за спомените, историите и начина, по който избираме да ги помним и разказваме на самите себе си, за това как ни променят, за миналото, което неумолимо ни настига. За редките и нетрайни мигове щастие и надеждата, че дори от купчина тор може да излезе нещо чисто и невмирисано.

Огромна грешка е, че тази книга все още не е издадена у нас.