Образование

Gamification – мечтата за учене чрез игри

18.12.2018

„Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.“

– Марк Твен

“Gamification” или в превод игровизация (геймификация), е процес, представляващ „включването на игрови елементи и механики в неигрови ситуации“. Термитът е въведен през 2002г. от английския програмист Ник Пелинг, но думата и процесът набират популярност през 2010г. Днес игровизацията е атрактивна и приложима във всички сфери – от маркетинга и образованието до здравеопазването и политиката.

За да разберем по-точно понятието, ще разгледаме определението отблизо.

Игровите елементи обхващат широк кръг от дейности и предметикато поле за игра, пионки, зарове, правила и т.н. За да бъде въведена игровизацията в дадена сфера, е необходимо да се определи кои от игровите елементи ще бъдат приложими, да помислим за възможните грешки, за мотивацията и демотивацията на участниците. По този начин игрови елементи могат да се внедряват в дейности, които в същността си не са игри, и да ги променят в положителна посока.

Игровите техники са всички стратегии и действия на играещите, които най-точно могат да бъдат наречени „Игрово мислене“. То пък от своя страна се определя от „Игровите механики“, които представляват „определен набор от правила, които диктуват резултата и взаимодействията – преминаване на нива, печелене на значки и точки, времеви ограничения и резултати“.

Неигровите ситуации са всички онези ситуации, с които се сблъскваме в ежедневието си и които лесно могат да бъдат преодолявани чрез игровизацията. Единствената трудност тук е да се определят кои игрови елементи и техники ще бъдат приложими в реалния свят, да се заимстват или да се създадат нови такива.

Но има трудности

Както стана ясно игровизацията е приложима навсякъде. Най-осезаема нужда от нея обаче има в образованието. В съвременния свят основни проблеми на учениците/студентите, са липсата на мотивация и неспособността за задържане на вниманието. Тези проблеми от своя страна, водят до лоши резултати, липса на основни знания, минимални практически умения и дори в някои случаи до непосещаване на учебните занятия и отпадане от училище/университет.

Корените на тези проблеми се крият в това, че въпреки че в съвременния свят всичко около нас се променя, модернизира и дигитализира, промените в образованието се случват бавно, и то в голяма степен все още е каквото го познават и нашите родители. Все още  най-важно в обучението, е запаметяването и възпроизвеждането на факти, които обаче съвременният ученик трудно може да си обясни. Например, всички помним онези ужасни изпитвания пред черната дъска, когато трябваше да изредим всички столици на държавите в Африка или нещо такова, което в същността си емеханично наизустяване. Помните вероятно и притеснението, страхът, че ще се изложим публично и че вероятно трябва да се приберем с двойка в бележника си. Именно такива моменти превръщат образованието в неприятно и отблъскващо.

А помните ли първия си учебен ден? Помните ли щастието и вълнението, с които отивахте на училище в началните класове? Помните ли игрите? Именно такова трябва да си остане образованието, за да има наистина смисъл от него, за да ни подтиква да учим и да се наслаждаваме на процеса без да ни е страх от провалите. Тук игровизацията е единственият начин, чрез койтоинтересът към ученето може да се поддържа жив и за големи, и за малки.

Да се върнем на примера със столиците на африканските държави. Послужи ли Ви за нещо това знание? Не, нали? Децата от новото поколение много добре осъзнават кои знания ще им бъдат полезни и кои – не. За останалото винаги могат да проверят в интернет. Важното тук е, те да бъдат научени къде да търсят необходимата им информация, как да я подбират и тълкуват. Тези умения са сходни със стратегиите, които се трупат по време на игра. Още нещо, в реалната работна среда на никого няма да му се наложи да изрежда столици- напротив, ще са му нужни качества като умение за работа в екип, организираност, „мултитаскинг“, бързина, съобразителност – все качества, които могат да се натрупат в играта. Ето защо въвеждането на геймификацията в образованието е толкова важно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Цветелинка ЦветановаКогато технологията срещне образованието, печели човекът22.01.2019

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика