Образование

Gamification – мечтата за учене чрез игри

18.12.2018

„Ако съм свършил някаква работа, то е било, защото съм я чувствал като игра. Ако трябваше да работя, никога нищо нямаше да свърша.“

– Марк Твен

“Gamification” или в превод игровизация (геймификация), е процес, представляващ „включването на игрови елементи и механики в неигрови ситуации“. Термитът е въведен през 2002г. от английския програмист Ник Пелинг, но думата и процесът набират популярност през 2010г. Днес игровизацията е атрактивна и приложима във всички сфери – от маркетинга и образованието до здравеопазването и политиката.

За да разберем по-точно понятието, ще разгледаме определението отблизо.

Игровите елементи обхващат широк кръг от дейности и предметикато поле за игра, пионки, зарове, правила и т.н. За да бъде въведена игровизацията в дадена сфера, е необходимо да се определи кои от игровите елементи ще бъдат приложими, да помислим за възможните грешки, за мотивацията и демотивацията на участниците. По този начин игрови елементи могат да се внедряват в дейности, които в същността си не са игри, и да ги променят в положителна посока.

Игровите техники са всички стратегии и действия на играещите, които най-точно могат да бъдат наречени „Игрово мислене“. То пък от своя страна се определя от „Игровите механики“, които представляват „определен набор от правила, които диктуват резултата и взаимодействията – преминаване на нива, печелене на значки и точки, времеви ограничения и резултати“.

Неигровите ситуации са всички онези ситуации, с които се сблъскваме в ежедневието си и които лесно могат да бъдат преодолявани чрез игровизацията. Единствената трудност тук е да се определят кои игрови елементи и техники ще бъдат приложими в реалния свят, да се заимстват или да се създадат нови такива.

Но има трудности

Както стана ясно игровизацията е приложима навсякъде. Най-осезаема нужда от нея обаче има в образованието. В съвременния свят основни проблеми на учениците/студентите, са липсата на мотивация и неспособността за задържане на вниманието. Тези проблеми от своя страна, водят до лоши резултати, липса на основни знания, минимални практически умения и дори в някои случаи до непосещаване на учебните занятия и отпадане от училище/университет.

Корените на тези проблеми се крият в това, че въпреки че в съвременния свят всичко около нас се променя, модернизира и дигитализира, промените в образованието се случват бавно, и то в голяма степен все още е каквото го познават и нашите родители. Все още  най-важно в обучението, е запаметяването и възпроизвеждането на факти, които обаче съвременният ученик трудно може да си обясни. Например, всички помним онези ужасни изпитвания пред черната дъска, когато трябваше да изредим всички столици на държавите в Африка или нещо такова, което в същността си емеханично наизустяване. Помните вероятно и притеснението, страхът, че ще се изложим публично и че вероятно трябва да се приберем с двойка в бележника си. Именно такива моменти превръщат образованието в неприятно и отблъскващо.

А помните ли първия си учебен ден? Помните ли щастието и вълнението, с които отивахте на училище в началните класове? Помните ли игрите? Именно такова трябва да си остане образованието, за да има наистина смисъл от него, за да ни подтиква да учим и да се наслаждаваме на процеса без да ни е страх от провалите. Тук игровизацията е единственият начин, чрез койтоинтересът към ученето може да се поддържа жив и за големи, и за малки.

Да се върнем на примера със столиците на африканските държави. Послужи ли Ви за нещо това знание? Не, нали? Децата от новото поколение много добре осъзнават кои знания ще им бъдат полезни и кои – не. За останалото винаги могат да проверят в интернет. Важното тук е, те да бъдат научени къде да търсят необходимата им информация, как да я подбират и тълкуват. Тези умения са сходни със стратегиите, които се трупат по време на игра. Още нещо, в реалната работна среда на никого няма да му се наложи да изрежда столици- напротив, ще са му нужни качества като умение за работа в екип, организираност, „мултитаскинг“, бързина, съобразителност – все качества, които могат да се натрупат в играта. Ето защо въвеждането на геймификацията в образованието е толкова важно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна МаринковаКиномания 2018: "Далеч от брега" и в мрежите на кръстопътя21.11.2018

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика