“Гай-джин” на Джеймс Клавел

14.05.2014

1014060_779420028742374_4070068601365415729_n260 години след събитията в „Шогун” Йоши Торанага и неговият хатамото, англичанинът Анджин-сан, са се превърнали в полуисторически, полулегендарни образи в японското съзнание. Шогунатът Торанага, носещ първото име на основателя си, продължава да владее страната, но властта му е нестабилна, застрашена едновременно отвътре и отвън.

Вижте още: Нашата статия за невероятния „Шогун“

В третия си роман от т.нар. „Азиатска сага” Джеймс Клавел отново се завръща към писането за Япония. Япония в „Гай-джин” обаче е доста по-различна от тази в „Шогун”. Светът около острова се е променил – в международен план водещи политически сили са Англия, Франция и Русия, всяка от тях преследваща собствени цели в Азия. Британците контролират Хонг Конг и развиват доходоносна търговия с опиум, чай, подправки, коприна и оръжия с китайците, ръководена от две враждуващи помежду си търговски къщи – „Струан” и „Брок” .

Междувременно, европейските сили, получили някои отстъпки и разрешение да основат своя пристанищна колония, се опитват да установят и трайни дипломатически и икономически отношения с Япония. Това предизвиква недоволството на част от самурайското съсловие и в страната се появява незаконно шовинистично движение на ронини (обезчестени самураи), което действа срещу Шогуната и „чуждоземните варвари”.

Самият Шогунат е разтърсван от вътрешни противоречия, даймио-отцепници, междуособици и разногласия в съвета на старейшините. Шогунът е слабохарактерен тийнейджър, умело манипулиран от съпругата си – сестра на императора. Пред старейшините стои въпросът как да гарантират независимостта си от по-добре въоръжените от тях „гай-джин” (чужденци).

Наследникът на ръководния пост (тай-пан) на британската „Струан и компания”, Малкълм Струан, пристига в японската колония Йокохама, където Търговската къща се опитва да наложи влиянието си, както е сторила години по-рано в Китай. С него пътува и красивата французойка Анжелик Ришо, дъщеря на банкрутирал и задлъжнял комарджия, която незабавно успява да завърти главите на мъжете в колонията – от гай-джин дипломати, през търговци, та дори и един ронин.

В тритомния си роман Клавел успява вещо да изтъче множество преплитащи се сюжетни нишки. Едновременно се развиват голямата политическа игра, икономическото съперничество между търговските къщи в Азия, вътрешните конфликти в японското общество, междуличностните отношения, любов, лъжи, интриги, трагедии, отмъщения и двубои на честта.

За пореден път Клавел предоставя на западния човек (а от гледна точка на Япония дори ние сме западни хора) един уникален прозорец към японската култура и японското съзнание, видени през очите на англичани, французи, руснаци, китайци и самите японци. Романът е динамичен, а съдбите на герои, които никога не се срещат, често се преплитат по ироничен или трагичен начин.

Големият обем не представлява никакъв проблем – стилът на Клавел е изчистен и увлекателен, а романът предлага огромно разнообразие – дворцови и дипломатически интриги и лицемерия, стратегия, екшън и кървави двубои, трилър и задкулисни игри, любов и еротика, малко хумор, малко хайку и тук-таме някой абзац японска житейска философия.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста10-те най-очаквани романа за 202109.02.2021

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от септември, които трябва да слушатеМузика