„Шогун“ – Джеймс Клавел

29.05.2013

shogun_coverУжасно трудно e да пиша за книги, които за мен са безпрецедентни шедьоври и класики в жанра си. Онези, които оставят трайна следа в съзнанието ти след като си ги прочел. Книги с души, както ги наричат някои. Именно за това едва ли някога ще видите от мен рецензии за любимите ми романи – „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, „Парфюмът” и тетралогията „Хиперион”. Казвам всичко това, именно защото точно в момента ми е ужасно трудно да започна да пиша за последния роман, който ме докосна – „Шогун”. Не за друго, ами просто защото той носи всички качества, които изброих по-горе. Почти безпогрешна книга, която напълно заслужава да бъде наричана „една от най-големите класики на 20-ти век”.

Ревюта и статии за още много подобни класики и нови книги – вижте Тук! 🙂

Действието на ” Шогун” се развива през 1600-та година. В Европа се води война за надмощие за огромните новооткрити територии по цялото земно кълбо. Двете основни фракции – Англия и Холандия срещу Испания и Португалия, се борят и на друг, не по-малко ужасяващ фронт – духовния. Католици мразят отцепилите се протестанти. И обратно. Всеки смята другата вяра за ерес. Цяла Европа  е опустошавана от инквизицията.

В това смутно време английският лоцман Джон Блакторн случайно корабокрушира на бреговете на Япония, превръщайки се в първия протестант стъпил на  този невероятен и екзотичен свят, непринадлежащ на нищо що е европейско. Островна държава с войска много по-голяма от тази  на всички крале на Европа, където борбата за власт, интригите, смъртоносните земетресения, кланетата и убийствата за щяло и не щяло са ежедневие. А на всичкото отгоре лоцманът заварва там най-омразните си врагове – испанците, които от десетилетия владеят търговията между враждуващите китайци и японци, от което печелят колосални суми.

Вижте още: Нашата статия за „Гай-джин“

А най-лошото тепърва предстои –  феодална Япония е изправена пред неизбежна кръвопролитна война – японският  върховен владетел е умрял преди една година, оставяйки след себе си невръстен син. Императорът отдавна е станал само символ без никаква фиктивна власт, а целият двор е раздиран от междуособиците на петимата регенти. Всеки ще се опита да се домогне до върховната титла шогун, за да управлява една от най-развитите цивилизации и култури, създавани някога. В цялата тази игра Джон Блакторн се оказва много по-важна пионка, отколкото някой би предположил. Предстои едно огромно приключение за младия лоцман, който трябва да се изправи срещу най-големите си страхове и да извърви дългия път на духовното прераждане, за да се превърне в истински самурай и японец.shogun_1

Трудно е да разкажеш за сюжета на роман с 1200 страници, без да превръщаш текста си в ревю-преразказ. Не знам дали съм се справил, но ви приканвам да приемете думите ми на доверие и повярвайте, че „Шогун” представя интересна и вълнуваща история, чието описание по-горе е едва началото. Признавам, не е от най-многопластовите и заплетени неща писани някога, но е  достатъчно увлекателна, за да държи читателя прикован от началото до края. Всичко нужно е налице – различни гледни точки, странични разкази и сюжетни линии, приключенски моменти, щипка битки (само не очаквайте да четете изцяло военен роман с много екшън, защото ще останете разочаровани), интриги, убийства, приказни описания на японския бит и култура, неочаквани обрати, любов, омраза и много друго. Едно е сигурно – скучно едва ли ще ви стане.

Но „Шогун” не е толкова добра книга заради историята си. Цялото великолепие на този роман се крие в сблъсъците. В множествено число, защото не е само един. На първо и най-важно място е сблъсъкът между европейската и японската култура. Толкова далечни и различни една от друга, че сякаш единственото,  по което си приличат е, че обитават една и съща планета. Религия, философия, технология, мироглед, архитектура – допирни точки просто няма. И именно това е основният аспект, който Клавел иска да разкрие на читателите си.  През гледната точка на „варваринът” Блекторн, авторът с всяка една страница разказва за това колко различни може да са две цивилизации, израснали напълно независими една от друга.

От едната страна седят европейците – ужким по-цивилизовани, морални и ценящи човешкия живот, с много по-развити технологии за корабоплаване и в пъти по-модерни оръжия. От другата страна са японците, за които човешкият живот не означава нищо, за които честта и достойната смърт са най-големия идеал и с много по-изостанали технологии. Но в същото време пак там седят европейците с тяхната  ужасяваща инквизиция, липса на всякаква чест и достойнство, живеещи в градове-кочини, в мизерия, мръсотия и липса на каквито и да е хигиенни и хранителни навици. А срещу тях – спретнатите и чисти японци, с тяхната изключителна философия,  откровеност, мир със себе си, природна интелигентност и недостижими архитектурни и строителни умения, в чийто бит думички като „карма” са ежедневие. Защото всяка една култура има своите положителни и отрицателни черти. Няма перфектни.  А когато магическото перо на Клавел ги изправи една срещу друга в епичен сблъсък на културите – става наистина интересно.

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Никол ПанковаЗа Нобеловата награда за литература, скандалите и носителите тази година17.10.2019

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика