„Гийом, момчета, на масата!“ е екранизация на поставената през 2010 г. пиеса на французина Гийом Гайен, носеща същото име, която пък от своя страна е автобиографичен монолог, разказващ личната история на самия Гийом. Той, един достоен за „уау“ възклицание факт, е едновременно режисьор на пиесата и лентата, както и главен актьор, играещ себе си… и своята майка. Тоест, 86минутният филм, излъчван на Киномания 2014, се явява трета инстанция на гийомовата реалност. Историята му обаче, без значение дали е подправена за по-силен вкус или не, несъмнено заслужава както постановката, така и екранизацията, наред с купищата престижни награди, дошли след тях. С какво, най-вероятно се питате, е така вдъхновяващ животът на Гийом Гайен, за да стане разказът му толкова популярен?

Ще продължа с въпроси. Какво се случва, когато буржоазна френска домакиня, съпруга и майка в изключително заможно семейство, доминирано от мъжко присъствие, се постави в сюжет със син, демонстриращ поведение и интереси, различни от (общоприетото) за момче на неговата възраст и особено – от неговите двама братя? Какво се случва, когато неизказаният копнеж на майката за дъщерно присъствие се проектира върху (непопадащия) в мъжкия стереотип женствен и несигурен Гийом? Да, точно така – случва се тотална джендър каша.

Името на майката остава неизказано с идеята да се универсализира родителският образ, използващ детето си за реализация на своите неизпълнени желания.Тя често нарича Гийом „мила моя”, „скъпа”, „моето момиче” и бързо се превръща в най-близкия, обичан и доверен човек на романтичния, мечтателен, изнежен и разглезен младеж. Тази близост и отношение създават у него желанието да свои изцяло маниерите и поведението на своята майка до достигането на сюблимния момент, в който членове от семейството им започват да бъркат момчето със собствената му майка. Тук е времето да акцентирам върху брилянтната идея самият Гийом да изиграе едновременно себе си и своята майка – подход, засилващ значително внушението.

Така Гийом израства с представата, че всъщност е момиче, което само изглежда като момче. С навлизането му в една по-широка социална среда обаче,християнско мъжко училище и колеж в Англия, чрез реакциите на околните му връстници той започва да осъзнава, че всъщност не е момиче, а нещо много по-тривиално и странно за него – че е все още неосъзнат като такъв хомосексуалист. Всъщност цялата му личност до тази част от филма е разгърната в такава светлина пред зрителя по всевъзможни комични начини. В една сцена го виждаме да разиграва викториански сюжети, въплъщавайки се поетично в дами от епохата. В друга присъстваме на нервен разговор между него и баща му по време на семейна вечеря, в която Гийом трябва да избере на какъв спорт да се запише за допълнителни часове, за да поправи оценките си в училище, на което той отговаря като уплашена ученичка: „Пиано!”. В трета наблюдаваме нелепа ситуация в общото спално помещение на християнското училище, в което избеснял пубер до него клати с недвусмислени движения леглото си като побеснял, а останалата част от другарите му извървшват също толкова недвусмислени движения под одеялата в своите легла. Кулминацията идва в отбиването му на() военна служба, за която той е изцяло, напълно, неоспоримо (и още множество подобни употребени във филма епитети) непригоден. Това, заедно с постоянната демонстрация на изнеженото поведение на Гийом, ни показва немногозначно в каква посока се движи неговата сексуална характеристика.

Очевидно за нас, но не и за него. Разбирайки за своя предполагаем хомосексуализъм, Гийом тръгва на комично пътешествие в търсене на своята сексуалност в гей барове и опити за връзки с други мъже, всички от които завършват по един и същ катастрофален начин. Успоредно с това търсене, обърканият вече млад мъж опитва да разбере себе си и чрез помощта на психоанализата и множество постоянно сменящи се терапевти. И успява.

Откритието, до което достига, по един крайно фройдистки път, е едновременно най-комичният и най-ключов момент в целия филм – младият изнежен романтик всъщност не е никакъв хомосексуалист. Различен от другите момчета, да. Но не и хомосексуалист. Последвалото влюбване и връзка, прераснала в брак, със случайно срещнато красиво момиче доказват това. Чак тогава,чак след това осъзнаване, ролята на майката вече не се изпълнява от самия Гийом, а комичната, осмиваща маска, която той носи в нейния образ, изчезва. Вината е разбрана и истината е приета.

Историята на Гийом е унищожителна критика на два фронта. От една страна, поражение търпят така твърдо вкопаните в обществото ни стереотипи за това кое е мъжко и кое – не, притежаващи все още такова огромно влияние, способно да накара един неуверен и романтичен хетеросексуален младеж да се осъмни в своята сексуалност. Стереотипи, така ретроградни, тесногръди и агресивни и именно заради това – така опасни,които са повлияли пагубно не на един живот. И най-вероятно продължават да го правят.

„Гийом, момчета, на масата!” е филм, който може да се причисли към традицията на лентите, свързани с алтернативната сексуална ориентация, но в никакъв случай не може да се причисли жанрово към големите драми в стила. Той е комичен и на моменти – дори нелеп. Борави с крайни категории които обаче само подсилват внушението, без да дразнят или заблуждават каква всъщност е реалността. Самоироничен до безкрайност – изграждайки своя собствен образ като на пълен глупак,Гийом демонстрира своята зрялост и сигурност в това, къде точно се намира и какъв е пътят, който е извървял. Само човек, познал себе си в най-голяма степен, би си позволил да окарикатури себе си по такъв хаплив, груб и дързък начин. И не – филмът няма да ви накара да плачете, но със сигурност ще ви трогне и най-важното – ще ви накара да помислите за стигматизирания свят, в който живеем, робуващ на стереотипи, които са крайни, настъпателно обграждащи ни и най-лошото – неверни. Защото в години, когато хомосексуализмът продължава да бъде „темата на деня”, а идентичността – един от основните интереси както на изкуството, така и на хуманитарните науки – „Гийом, момчета, на масата!” повдига изключително важното питане – всяко поведение, различаващо се от установения полов модел, ли е признак за хомосексуалност? Всеки различен ли е „педал”, както често наричат Гийом в неговата собствена история? И трябва ли сложен и деликатен въпрос като идентичността да бъде разглеждан така ограничено и едностранно – с набор от инструменти, които дори не работят? Актуален, смел и забавен, без да ограбва темата от дълбочината и сериозността й, „Гийом, момчета, на масата!“ в действителност е като удар с мокър парцал върху половите стереотипи. Удар, от който наистина имаме нужда.

Трейлър: