„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна” – комедията на абсурда (Киномания)

19.11.2014

Ако все още смятате, че британският хумор е странен, откачен, абсурден (на тази дума често ще попадате сред следващите редове) и редица сходни определения, значи е време (или не, особено при положение, че не намирате „Монти Пайтън” за, ако не гениални, то поне велики) да направите крачка напред (по-скоро нагоре и надясно от Острова) към Швеция. Някъде по пътя – дълбоко в Северно море например – ще е добре да зарежете и клишетата за „студените северни народи”, „роботите от Скандинавския полуостров” и прочее. Защото те със сигурност не важат за нация, която е направила книга като „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна”, от Юнас Юнасон – тотален бестселър в Швеция, като с интереса си е предизвикала и неговата екранизация, режисирана от Феликс Хернгрен.

Виж още: „Книгата 100-годишния старец, който скочи през прозореца и изчезна!“

Представете си идиличната картинка на малка педантично подредена шведска провинциална къща, в която благ белокос старец прегръща едър домашен котарак – единственото същество, което някога е обичал – на фона на прозорец, зад който са натрупани чисти партини мек сняг. Представете си сега как същият този миловиден дядо затяга наръч кренвирши около снопове динамит, за да ги използва няколко минути по-късно, с цел да убие – заедно с половината си двор – лисицата, преждевременно убила любимия му котарак и няколко кокошки. Допълнете вече не така милата картинка с принудителното изпращане на вече не така благия дядо в старчески дом, от който той се измъква „яко дим“ – т.е. през прозореца посред бял ден, без никой да го забележи, малко преди да отпразнува стотния си рожден ден. Довършете започнатото с няколко щриха, които откриват същия този старец на близката автогара с идеята да отиде някъде, без да знае къде и защо, с билет за непознато близко селце, в което няма абсолютно нищо според продавача на гишето. С финално движение на ръката на вашето въображение нанесете фигурата на млад мъж – от тези, които майка ви никога не иска да ставате, а баба ви най-вероятно гледа със страх из улиците на града – от когото по най-нелеп начин среброкосият ни герой задига куфар с – както се оказва по-късно – петдесет милиона евро.

100-Year-Old-Slider-Man

Представете си, че това са само първите десетина-петнадесет минути от филма и най-малко абсурдните ситуации в него. Само така може да предположите с какви степени на хумористична шизофрения ще се сблъскате в оставащите стотина минути от лентата. Но никакво остроумие и прозорливост няма да ви позволят да проумеете логиката на резките и абсурдни завои, в които ще се преобръщате често и ще се разбивате (от смях) с удоволствие. Завои, докарващи те до моменти на ступор, в които имаш нужда от няколко бонус секунди невярващо пулене, преди да започнеш да се превиваш на две върху седалката.

Интересуваш се от европейско кино? Виж още наши ревюта тук 🙂

Алън Каралсон – името на ексцентричния стогодишен беглец – повлича в своето пътуване без цел, посока, смисъл, не по-малко абсурдни типажи – младият бабаит-рокер, тръгнал след нечистите си пари, завършил своето съществуване по „смразяващ” начин, последван от пътешествие до Джибути; възрастен лентяй, живеещ в изоставената гара, на която старецът пристига със своята „златна мина”; вечен студент, бачкащ като доставчик в местния магазин, изучавал всички възможни специалности, за които бихте се сетили, но незавършил нито една; фермерка с нетрадиционен за Швеция домашен любимец – любвеобилен цирков слон – и банда побеснели рокери, преследващи загубения куфар на мафиотски бос…

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Калоян Гуглев„Момичето от Брест“ – някъде между човещината и каузите, за които си струва03.12.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър