„Момичето от Брест“ – някъде между човещината и каузите, за които си струва

Да си затворим очите за несправедливостта и покварата не е никак препоръчително! Въпреки че мнозинството, което брани установени икономически ползи и статукво, ще направи всичко, за да ги затвори. Това мнозинство обикновено има по-силни позиции, а това предвещава една дълга борба. Но в името на слабите тя е наложителна. Личната история на Ирен Фрашон е показателна за смисъла от борбата с по-силната, но инак несправедлива система.

Френският филм „Момичето от Брест“ е сниман по действителен случай. През 2007 г. Ирен Фрашон констатира, че при пациенти, лекувани с медикамента „Медиатор“, се наблюдават различни кардиологични проблеми, най-вече със сърдечната клапа. Има и смъртни случаи. Тя започва изследване заедно със свои колеги. С помощта на получените резултати започва битка срещу фармацевтичен гигант, зад когото седят здравните институции.

Противниците ѝ са влиятелни и безочливи, но нейните цели са ясни. Изтегляне на проблемния медикамент от пазара и обезщетение за засегнатите пациенти. А те са хиляди. Употребилите „Медиатор“ в цяла Франция са 300 000. Случаят придобива по-широка популярност чак когато здравната каса публикува броя на починалите вследствие на употребата на медикамента.

Това вдъхновява режисьорката Еманюел Берко. Затова през 2016 година излезе филмът „Момичето от Брест“. В ролята на Ирен Фрашон се превъплъщава датчанката Сидсе Бабет Кнудсен. Освен нея участват и Беноа Мажимел (Антоан льо Биан), Шарлот Лемел (Патош), Изабел дьо Ертог (Корин), Лара Нойман (Ан Жуан), Гюстав Керверн (Кермарек). За 127 минути зрителят съпреживява заедно с главната героиня битката в името на пациентите.

В тази битка не са спестени зрелищните сцени от операционната маса. Още в самото начало ударно се започва с тях. Те са наистина поразителни с реалистичността си и клишето „не е за хора със слаби сърца“ неминуемо важи за този филм. Трябва да се отбележи, че зрителите е добре да бъдат предупредени за тези сцени, макар и да са само две. Но уви! Нито преди прожекция, нито в сайта или брошурата на Киномания има предупреждение.

Това, разбира се, не пречи на филма да е нацелил десетката. Сюжетът е напълно отдаден на битката с фармацевтичния гигант. Това едва ли ще се хареса на онези, които искат да гледат и лична драма и сълзливи герои, на които изведнъж нещо ще им стане, ще се появи един психически deus ex machine и ще ги направи несъкрушими.

Моментът, в който тя се чувства пречупена, моментът на катарзис, е кратък. Тогава фигурата на съпругът Бруно Фрашон (Патрик Лигард), който през цялото време е в сянка, се появява и ѝ вдъхва сили. През цялото време той ще отменя майката в домакинството и грижата за децата. Но това е по-скоро загатнато, не се набива на очи. Няма я „голямата“ драма, че едва ли не семейството страда от социалната кауза на майката.

По това филмът „Момичето от Брест“ се отличава от повечето холивудски заглавия. Липсват протяжните като турски сериал сълзи, които могат да напълнят цял язовир. Има няколко сцени, които обрисуват липсата на майката, но незабележимо и винаги в съчетание с каузата. Те не са тежки и не се набиват на очи. Те са част от цялата рутина. Личната драма е по-скоро свързана с пациентката Корин Захария (Изабел дьо Ертог), чийто случай ще бъде основната мотивация за Ирен Фрашон.

Героите във филма – Ирен Фрашон, колегите ѝ и семейството ѝ не са някакви супергерои. Те нямат холивудските качества на по-умни и по-силни физически. Те са просто обикновени хора. Обикновената лекарка е отдадена на справедлива кауза, което рядко се среща. Това е специалното. Няма напомпан героизъм. Има човещина и воля.

И може би реалистичността е тази, която прави филма силен и гледаем. Дори социалната линия, най-вече медиите, е изпипана. Малко е дългичък, малко е препълнен с научна терминология, но без последното не може.

Но не може и да си затваряме очите за престъпленията. Дори и от голям фармацевтичен гигант. Дори и когато същият този гигант с всичките си лобита по държавните институции се опита да те спре. Затова историята на Ирен Фрашон е толкова вдъхновяваща, завладяваща и интересна. Едно момиче от Брест, което е само срещу големците със своята едничка кауза. Но пък по-голяма от техните пазарни интереси.

Калоян Гуглев

е на 21 години. Роден във Варна и изучава журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересеува се основно от театър, история и футбол. От време на време се задълбава и в други временни интереси.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to