Музика

Гласът на улиците – очарованието на музиката извън сцената

21.01.2020

Януари е, а по улиците едва забележимо се срещат следи от сняг. Ненадейно се връщам към зимна Варшава и един уличен музикант на площад Замкови. Някъде около -7° е, усещащи се повече като минус желание да остана навън, срещу мен едни смели и голи пръсти вадят топла мелодия от студени железни струни. Бръкнах в портмонето си, за да оставя някоя злота на уличния музикант, а когато се приближих до отворения калъф на китарата, в него имаше CD диск с името David Fly. По-късно щях да проверя това име.

Снимка от официалната Facebook страница на David Fly

Оказа се, че Дейвид Флай е псевдоним, под който от 10 години живее Давид Мухевич. Роден в Южна Полша, бивш участник в „Гласът на Полша“. По наличието на само 2 видеоклипа с негово участие на официалната страница на Voice of Poland, можем да съдим, че едва ли е бил за дълго претендент в музикалното шоу. Въпреки това, Давид Мухевич има 2 издадени албума с лично творчество.

Давид пише сам текстовете си и мелодиите към тях. Най-голямата му страст – музиката и пътуванията, е причината да свири по улиците на повече от 20 страни на 2 континента. Повлиян от Трейси Чапман и Крис Стейпълтън, в него живее духът на фолка и кънтрито. Търсещ уши, за да бъде чут, засега обаче основно булеварди и преки пазят впечатления за изкуството му.

Този текст няма претенцията да бъде изчерпателна селекция с най-вдъхновяващи музикални изпълнения на улицата. Няма да разказва за пътя на творци като Ед Шийрън, отправили се към славата с подобни street концерти.

Следващите редове са посветени на музиката. Онази, превземащата площади, подлези, метростанции и булеварди. Понякога авторска, а друг път кавър, но винаги излизаща от сърцето, на път от диафрагмата. Музиката на известните лица или на непознатите гласове, на свирещите ръце и играещите гласни струни.

За всички, за които си струва да дадеш на контра амбицията да стигнеш навреме, за където и да си тръгнал. За тези, които успяват да отместят слушалките и предварителния ни сет лист за из път.  За музиката, позволяваща ни да чуем гласа на улицата.

Brothers Moving

Brothers Moving e банда, съставена през 2008 г. от 4-ма пътуващи музиканти, чиито странствания  озвучават както Ню Йорк и канарите на Гранд Каньон, така и улиците на родната им Дания. За себе си казват, че не следват специална концепция за жанр. Точно заради това в пресипналия дълбок глас на техния вокал Есбен и в цялостното звучене на групата са вкоренени различни стилове. Блус, соул, рок, фолк и фънк се преплитат, за да овкусят симпатичния суров и свободен характер на изпълненията им.  Днес вече имат сценични и клубни участия в Русия, Унгария и Великобритания, а енергията им продължава да гъделичка сетивата и в онлайн пространството.

AnnenMayKantereit

AnnenMayKantereit e немска група със сложно за запомняме име и текстове, вълнуващи се от живота. Авантюрата на 4-те момчета с уличната музика започва от градските пейзажи на Кьолн, за да се разгърне със смел замах. Постепенно сцената пораства на размер, а музиката им си изважда международен паспорт, за да открие признание зад граница. Отговор на въпроса какво се крие зад успеха ви даваме в историята за най-известната неизвестна група в Германия , а тук ви оставяме на среща с впечатляващия с дълбочината си глас на Хенинг Май и зареждащия дух на бандата.

Deluxe

Свободно окрилени от майсторите на хип-хопа, джаза и фънка, Deluxe създава своята собствена музикална рецепта. Въоръжени с контрабас, саксофон, акустична китарa, перкусии и MPC, музикантите гарнират звученето си с най-ключовата съставка – груув енергия. Сформирана през 2007 г. от трима приятели от детинство, делящи една обща страст – музиката, като не след дълго съставът се сдобива с още двама членове.

През 2010 г. бандата открива и своята певица – Liliboy, допълваща цялостния  грабващ облик с интересния си тембър. Заразяващият плам и жизненият подход на Deluxe се оказва движещ мотор, който ги изпраща от авенютата към обичта на почитателите, дебнещи датите на предстоящото им турне. С 46К последователи в Instagram, Deluxe са пример за магията на музиката, случваща се на улицата.

Benjamin Clementine

Житейският път на Бенджамин Клементин, който наподобява сценарий на Холивудски филм с щастлив край, сме ви разказвали увлекателно в статията на Боян – Мистерията „Бенджамин Клементин“. Поради това за мен остава единствено удоволствието да ви запозная с една от онези ценни находки, които интернет пази за жадните търсачи, устремили се към съкровищницата му.

Клипът, заснет през 2012 г., е от Парижкото метро, където Бенджамин Клементин често свири, преди да бъде забелязан и да се превърне в музиканта, когото познаваме днес. Качеството на записа не е нито най-доброто от визуална гледна точка, нито отговаря звуково дори на скромни изисквания. И все пак носи толкова много… Нещо вълшебно се случва, когато музиката те накара да слушаш усмихнат, а тук идиличната феерия от емоции е направо заразна.

Ren and Sam Tompkins

Blind Eyed е само едно от авторските улични изпълнения на Ren и Sam Tompkins. Репертоарът на двамата музиканти от Острова включва лично творчество, кавъри и импровизации, заиграващи се с мотиви около познати и любими парчета. Както Ren, така и Sam Tompkins развиват свои индивидуални кариери. Това обаче не спира вдъхновението им за осъществяване на съвместните идеи и проекти.

Сред отличителните черти, които правят впечатление още при първи сблъсъци с творчеството им, е вниманието им към текста, както и внушителният диапазон на Сам, смайващо убедителен във високия регистър. От своя страна, Рен умело развива завидни темпове на рапиране, а освен това е мултиинструменталист, боравещ еднакво добре както с акустичната китара и баса, така и с пианото. Тази палитра от качества, жанровата еклектика и вниманието и отношение, с които комуникират с почитателите си както на живо, така и в коментари под песните си и в социалните мрежи, им носи бързо нарастваща популярност.

Спонтанността им е красива! Също като танцуващите на заден фон деца в клипа и случайните минувачи, спиращи, за да се вслушат. Спонтанни са и онези преходи в заряда на мелодията и настроението, което носят. Може да се говори още много, но по-добре да се чуе.

Tash Sultana

За родената в Австралия Tash Sultana лесно бихме могли да кажем, че е човек-оркестър, тъй като е овладяла свиренето на повече от 12 музикални инструмента. За пръв път Таш Султана е забелязана през 2016 година, когато авторският ѝ трак ‘Jungle’ достига един милион гледания в Youtube в рамките само на пет дни. Днес цифрата е набъбнала до над 59 млн.

Преди успеха си обаче Таш е принудена да свири по улиците на Мелбърн, за да изкарва прехраната си, след като не успява да си намери работа. През 2018 година, станалата известна с видеоклиповете си, заснети в домашни условия, австралийката печели музикалната награда ARIA (Australian Recording Industry Association Music Awards) в категория: Best Blues and Roots Album.

Dubioza Kolektiv

Лудата харизма на Dubioza Kolektiv e вече повече от добре позната на българската публика, благодарение на множеството клубни, сценични, но и импровизирани самобитни концерти. Последното им участие бе през ноември, когато „Арена Армеец“ посрещна за втори път бандата. Обичта и отдадеността на феновете на босненците в жълто-черни екипчета вече отдавна надскочи не само рамките на Балканите, но и тези на континента, на който се намираме. След турнето си в САЩ и Австралия, веселите музиканти със сериозни послания могат спокойно да бъдат причислени към една от най-успешните балкански банди някога.

Въпреки това, Dubioza Kolektiv остават близки и топли в контакта си с публиката. Със своята неподправеност и сърцатост, присъщи за балканската душа, босненските „пирати“ продължават да се появяват и да се вихрят в свободни градски концерти, извън светлините на голямата сцена. Последното такова шоу беше акустично и се проведе на Женския пазар в София, като същевременно се промотира новата безалкохолна ракия – „Нулева“.

Снимка от официалната Facebook страница на Dubioza Kolektiv

И докато споменът от тези събитията е съвсем пресен, то нека върнем лентата назад към 2013 г., когато Dubioza бяха излезли да свирят в подлеза на Софийския университет, където ако доброто настроение и позитивната енергия можеха да прераснат в електротакава, то щяхме да се сдобием с нерегламентирана електроцентрала.

Излиза така, че музиката дебне зад всеки ъгъл. Само трябва да имаме две уши и отворена душа, за да ни открие. Позволете ѝ!

.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаТоп 10 албуми на 201721.12.2017

Още от Под Моста

Илияна МаринковаПет приказни филма за истински ШехерезадиКино