Топ 10 албуми на 2017

Годишните класации са се превърнали в традиция за голяма част от медиите и една маса от читатели всяка година очаква с нетърпение критиците да отсъдят кой албум е надбягал останалите в безмозъчния маратон, продължил цели 12 месеца.

Истината обаче е, че изкуството никога не трябва да се превръща в състезание, защото различните видове творчество трудно се съпоставят. Освен това, обективността на една класация е практически невъзможна, тъй като всеки журналист и критик има различно разбиране за това кое изкуство е добро, различен вкус и различен опит с културата. Музикалният вкус най-често се оформя според социалната и идейната ти принадлежност. Затова, както не можеш да осъдиш класацията на един чернокож (изпълнена със социални хип-хоп албуми), израснал в култура, която потиска цветнокожите по един или друг начин, така и не може да разкритикуваш крайно неразбираемата за теб класация на един интелектуалец, който намира себе си в най-абстрактното изкуство.

Именно тук се появява една по-различна роля, която една годишна класация може да има – ролята на дневник или албум със спомени. Разглеждайки моите годишни разбори от 2012 година, днес ми е трудно да проумея как някои албуми са намерили място там. Но дълбоката житейска истина е, че с годините и натрупания опит човек развива музикалния си вкус и променя представите си както за света около себе си, така и за културните проявления, които го напътстват в живота.

2017 година беше трудна в политически и социален план, а музикалният ѝ саундтрак често отговаряше на това. Много от световните звезди реагираха на това и коментираха чрез изкуството си световните проблеми по отговорен и въздействащ начин. Други отказаха да го направят и вместо това избраха да дадат изява на своите лични драми, конфликти и противоречия. Най-важното обаче е, че периодът беше музикално плодороден и ни даде голямо количество качествени творби.

Ето го и тазгодишния топ 10:

  1. Benjamin Clementine – I Tell a Fly

“I Tell a Fly” е поредният албум, от който имахме спешна нужда през 2017. Той отразява откровено времената, в които живеем, и проблемите, които ни заобикалят в глобален мащаб. Ужасите от войната, гладът, миграцията, насилието, отчуждението и смъртта са само някои от темите, които нетрадиционният втори албум на чудатия Benjamin Clementine засяга. Запознатите с чернокожия артист знаят, че неговите прояви трудно могат да се предвидят, но дори с тази мисъл наум, “I Tell a Fly” не спира да изненадва през цялата си продължителност.

Експерименталната музика прескача през различни стилове и влияния, дори в рамките на една песен; традиционната структура куплет-припев-куплет-припев-бридж-припев се превръща в табу, а границите между Tom Waits, Edith Piaf, бароковата класическа музика, операта и джаза в един момент започват да се размиват и да рисуват сюрреалистични картини, които са колкото забавни, толкова и плашещи и предизвикателни. Междувременно слушането на слушалки прераства в извънземно изживяване, а Benjamin доказва, че за неговите музикални и продуцентски възможности няма граници.

  1. Moses Sumney – Aromanticism

Дебютният албум “Aromanticism” на Moses Sumney е оригинално явление, което до момента остава подценено заради малката публичност, която му се дава, но може би след време ще натежи на мястото си и ще се окаже революционно. Ефирното и неземно звучене ни изпращат на пътешествие към най-дълбоките ни емоции, а текстовете са бунт срещу извисяването на романтиката в съвременната култура. Минималистичните ембиънт аранжименти в албума на интересния алтернативен изпълнител дават възможност на парчетата да отпускат слушателя и да го предразполагат към размишления. Всичко това се случва под саундтрака на красиви цигулки, джаз китара и извънземни вокални хармонии, а в редките случаи, когато музиката на Moses Sumney ескалира до експлозивна кулминация, както в “Lonely World”, това се случва по изключително магичен начин. Най-красивото попълнение в “Aromanticism” се оказва дългата композиция “Quarrel”, в която огромният диапазон на артиста влиза в перфектен дует с арфа и плътна бас китара. А за успокоение – въпреки изключително алтернативната си и нетрадиционна природа, албумът успява да бъде достъпен и лесен за слушане.

Продължава на следващата страница

Страници 1 2 3

Под Моста

е независима медия, създадена от млади хора, занимаващи се с писане и журналистика. В сайта можете да намерите новини и изцяло авторска публицистика за култура и лайфстайл.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to