„Болката е събитие. Тя ти се случва и ти се справяш с нея както можеш.“

Хю Лори е един от модерните Ренесансови хора. Онзи тип личности, които се занимават с много неща и, по-впечатляващото, са адски добри във всяко от тях. Освен най-известното му превъплъщение като актьор (Д-р Хаус, разбира се), Лори е комик (гениални изяви със Стивън Фрай в A Bit of Fry and Laurie), музикант (съвсем наскоро излезе вторият му студиен албум) и – това, за което предстои да прочетете – писател.

Вижте още – страхотната музика на Хю Лори!

„Търговецът на оръжие“ е неговият първи и засега единствен роман, излязъл през 1996-та година – дълго време преди неговата международна слава.

Всичко започва, когато Томас Ланг – бивш член на шотландските гвардейци – ни в клин, ни в ръкав получава предложение да убие човек срещу заплащане. Тази изолирана случка се оказва част от огромна мрежа, в която се преплитат всевъзможни хора и интереси, а от този момент нататък животът му се превръща във въплъщение на всички криминални клишета, събрани заедно и вдигнати на квадрат. Имаме си фаталната жена, мазни представители на правителството, мултимилиардери контрабандисти от арабски произход – каквото пожелаете, шансът е, че ще присъства.

„ Има някакво безспорно удоволствие в това да се качиш в спортна кола с вдигнат гюрук, управлявана от красива жена. Все едно влизаш в метафора.“

Разбира се, действието се води от първо лице – както си отива на всяка уважаваща себе си кримка. Нашият човек е въоръжен с хитър ум, здрава физика, привличаща жените външност и тъпи реплики, с които да ги губи. Абсурдното и комичното се крият по-скоро в авторовия текст (респективно мислите на Томас Ланг), който е изпълнен с брилянтни наблюдения за околните и впечатляващо неловки изцепки относно него самия.

Остроумието на Хю Лори си проличава още от първите страници, където клишетата на криминалния жанр биват осмивани през изречение, а  динамичният и изпълнен с обрати сюжет ще поддържа интереса ви. Любопитното е, че с течение на страниците книгата претърпява метаморфоза и от пародия се превръща в истински добър екземпляр на жанра, който иронизира, може би защото е лишен от товарът на типичната престорена сериозност и/или мрачност.

„Единственото хубаво нещо, което съм забелязвал в парите, единственият положителен аспект на едно иначе твърде вулгарно притежание е, че можеш да ги използваш, за да си купуваш разни неща.“

Неопитността на автора си проличава в едностранчивото построяване на второстепенните герои и някои чудатости на повествованието (препратки към много по-ранни случки и герои, разкъсано предаване), но въпреки това книгата се чете леко и приятно и спокойно може да я глътнете за един следобед.

Уви, не мога да изкажа мнение за българския превод на книгата от издателство „Intense”, но златното правило е, че ако можете да четете британски хумор в оригинал, го четете в оригинал.

А, да, и България се споменава като меката на мафиотите и международната контрабанда. Какво казваха за лошата реклама?

Oценка: 7/10