Литература

Хишам Матар – анатомията на две хубави книги

17.03.2019

Хишам Матар те омагьосва от първата дума, защото е разказвач от ранга на Шехерезада, но в неговите истории има повече реализъм и по-малко приказност. Но не се ли превръща и реалността в приказка, ако я разкажем с душата си?

Няма да ви разказвам за биографията на автора, въпреки че не е трудно да се открият паралели между лирическите му герои и живота му. Досега на българския пазар се предлагат две негови книги – „Анатомията на едно изчезване“ и „Мъжка страна“ (от издателство ICU).

За първата от двете книги едва ли може да се намери по-добро заглавие. Думата “анатомия” се състои от двете гръцки думи “разделям” и “разчленявам”. Именно това прави метафорично в своя разказ лирическият герой Нури, чието детство е белязано от мистериозното изчезване на неговия баща, политически дисидент, прогонен от родния Египет.

“Разчленявайки” спомените от миналото, Нури се опитва да сглоби отговорите на загадките, които крие бащиният му живот. Романът е разказ за пустотата след загубата, но и за нелогичната надежда, че не всичко е изгубено завинаги. Той е и за скритите кътчета на онези, които обичаме, но не и задължително познаваме.

С Нури се отправяме на път по дирите на изчезналия баща, като Матар дръпва завесата на някоя тайна, точно когато решим да се откажем. Повествованието тече леко, но под него бушува вулкан от емоции, който така и не изригва. Именно тази липса на явен драматизъм прави историята още по-драматична и истинска. Развръзката е противоречива, но със сигурност включва принудителното израстване на лирическия герой.

Мъжка страна“ е някак различна по звучене, но и допълва „Анатомията на едно изчезване“. Историята отново е предадена от перспективата на едно дете, Сюлейман, което насилствено трябва да порасне поради две причини. Външните включват жестокостта на един режим, който отчуждава и обезличава хората, като ги поставя в разкъсващи морални дилеми. Вътрешните остават заключени зад входната врата на собствения дом, който не предлага уют, а само угнетяващата атмосфера на неразрешените проблеми на възрастните.

По волята на патриархата в света навън главна роля изпълняват мъжете, докато личната сфера остава обитавана от жените и децата. Матар умело успява да внуши метафората зад този контраст – чувствата, нежността и емоциите трябва да останат скрити и потиснати, демонстрирана може да бъде само мъжката, груба сила, защото действието се развива в една „мъжка страна“. Това разделение обаче е само привидно. В течение на повествованието, докато силата на мъжките образи се пропуква, се разкрива какво огромно значение имат жените в живота на порасналите мъже – те са първо техни майки, после любими и съпруги. Макар да са далеч от същинските събития навън, техните действия или страдания повлияват неминуемо на мъжкия свят.

След книгите на Хишам Матар остава много храна за размисъл. И в двата романа писателят поставя проблема за изключителната роля, която родителите изиграват за сформирането на детския характер както и за бъдещето на индивида. Този мотив се преплита с политически, религиозни и общочовешки теми и се представя през призмата на детските очи с цялата й уязвимост и драматизъм.

Повествованието може и да натежи или напрегне на моменти, защото писателят предлага повече въпроси отколкото отговори. Но някои читатели ще бъдат във възторг, особено онези, които обичат да правят анатомия на най-красивите литературни произведения.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“18.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE