Не знам има ли нужда да коментирам музиката, защото все пак си говорим за Хауърд Шор-  човекът, отговорен за музиката на „Властелинът на пръстените”. Надали някой би казал лоша дума за саундрака на „Хобит”. Музиката е епична, емоционална, докосваща и невероятно пасваща на случващото се. Дори понякога имам чувството, че не Хауърд Шор е композирал по мотиви от филма, а Питър Джаксън е снимал по музиката на Хауърд Шор. Самият факт, че по целия път обратно всички от компанията не можехме да спрем да си тананикаме основната тема, е достатъчно красноречив.

Визуално филмът е истински шедьовър и пир за очите. Не се наемам да коментирам новата 48 FPS технология, защото много хора обърнаха ревютата и разговорите си за лентата на чисто техническа дискусия, което много дразни. Масово зрителите се оплакват и дори забелязах тенденцията, че тези, които са гледали Хобит на 48 кадъра, са останали чувствително по-недоволни от филма. Аз го гледах на нормално 3D с 24 кадъра и дори насила не мога да кажа лоша думичка. Величествените гледки от Средната земя и страхотните декори на различни сгради и постройки са толкова разкошни че трудно можеш да повярваш, че не са истински. А има моменти като полета на орлите, които просто спират дъха. Най-много ми хареса цялата сцена в Еребор, която просто е върхът на визуалните ефекти и декори. Честно казано бях притеснен, когато разбрах, че във филмът ще използват повече CGI, от колкото са искали, защото им е изгорял складът с миниатюри. Е, останах повече от приятно изненадан. Ефектите са зашеметяващи и дори различни от тези в миналата трилогия – в някакъв случай не стоят изкуствено или зле.

Дори най-големите противници на „Хобит” не отричат великолепният каст на лентата. Мартин Фрийман е разкошен в ролята си на Билбо Бегинс и напълно разбирам решението на Питър Джаксън да спре филма с 2 месеца само и само той да участва . Харесвам този човек още от изпълнението му сериала (на BBC) “Шерлок”. Той има едно толкова харизматично и добросърдечно излъчване, че е чак нетипично за холивудски актьор. Едва ли има по-перфектен от него за тази роля, а хъсът, с който играе, прави Билбо в пъти по-симпатичен хобит от Фродо или който и да е друг хобит от „Властелина”. Торин е страхотен и леко го раздава Арагорн, но това не пречи, защото във всеки подобен филм трябва да си има някой badass – не става само с дебилни джуджета. Малко разочароващи бяха изпълненията на Гандалф (Иън МакКелън),  Елронд (Хюго Уийвинг)и Саруман (Кристофър Лий). Макар и тримата да са огромни актьори и икони във фентъзито и фантастиката, самите им персонажи са някак изчерпани. Все пак видяхме много актьорска игра и развитие от тях в миналата трилогия, макар Саруман и Елронд да ги нямаше в „Завръщането на краля”.Това нямаше да е така, ако бяхме гледали първо „Хобит”разбира се, но уви нещата не седят така. Изключение за мен прави Кейт Бланшет, която е просто великолепна, но тук няма нужда от коментар.

Безспорно най-страхотната актьорска игра, а и може би и сцена във филма, беше срещата между Ам-гъл и Билбо Бегинс. Макар също да видяхме много от Ам-Гъл във Властелина, тук той е много по-страшен и различен, все още не разделил се с пръстена. Играта на гатанки и диалогът между Билбо и него бяха просто гениални. Цялата сцена гъмжи от емоции и напрежение, а шизофренията на Анди Съркис е още по-добре изиграна и изразена дори от  тази във „Властелина”. Някои хора отново мрънкат, че Билбо взима пръстена много лесно, но самият  Толкин е казал, че не притежателят избира да носи Пръстена, а Пръстена избира притежателя си.

Тринайсетте джуджета пък са страшни симпатяги и приятелката ми не спря да повтаря какви „сладури” са през цялата прожекция. Казано честно, никога не съм очаквал най-противната ми фентъзи раса да ми стане толкова приятна и интересна. Джуджетата до един са живи, различни и напълно откачени образи, които доставят много приятни емоции. Да, вярно, не видяхме всички в пълния им потенциал и доста от тях останаха на заден план, но все пак ни очакват още два филма, а Джаксън е известен с прецизността си към детайлите, така че не вярвам да има пренебрегнати. Като казахме детайли: филмът като нищо ще спечели „Оскар” за грим и костюми. Броните, дрехите, оръжията – отново на всичко е обърнато огромно внимание. Голяма част от брадите на джуджетата са стрували по 10 000 долара всяка. Може да ви се струва издребняване, но именно мъничките неща и любовта към всеки детайл направиха „Властелина”  толкова страхотен филм.
За съжаление, макар и страхотен филм, „Хобит” не е шедьовър. Освен гореспоменатите евентуални минуси, които мен не ме подразниха, лентата страда от някои откровени абсурди и глупави режисьорски и сценарни решения. Безспорно най-големият тъпизъм във филма беше нелогичната и никак не на място история с Радагаст Кафявия. Гнусен пич, който „прекалява с гъбите” и зайците му (зайци, копеле…), които надбягаха вълците – айде не. Иска ми се да се направя, че тези сцени не съществуват. Друго, което не ми допадна, е рандъм орка Азог, който никак не ми се вписва като големия лошко, но съм готов да простя всичко, заради белия му вълк и сцената. Също така останах леко разочарован от  Ломидол, който при цялата си великолепност не ни предложи абсолютно нищо ново или различно от „Властелина”. Друго, което ме подразни, е липсата на кръв, черва или каквото и да е било друго видимо насилие по време на масовите битки.

Всичко гореспоменато обаче са бели кахъри. „Хобит: Неочаквано пътешествие” е страхотен филм, който въпреки очевидните си недостатъци, ме изкара треперещ от киното. Да, не е най-великото режисьорко и техническо нещо правено някога, но много малко филми през последната година предизвикаха у мен толкова емоция. Има много хора, които не харесаха „Хобит:  Неочаквано пътешествие” и ги разбирам, но и донякъде съжалявам. За да отидеш на „Хобит” и да ти хареса, трябва или да си средностатистически зрител и да не ти пука много от кино, или да се подготвиш много добре психически. Защото „Хобит” е всичко друго, но не и „Властелинът на пръстените”. Той е преди всичко една приказка, която може да се хареса на възрастни, които не са загубили детското в себе си. И е за хора, които искат да си припомнят какво е да си 12-годишен и да се радваш на плоски, но добре направени визуално сцени, на моменти, в които всичко се оправя като на магия; да се радваш на епични битки, на надъхваща музика и на спиращи дъха гледки. В „Хобит” я няма онази обреченост, сериозност и дълбочина от „Властелинът на пръстените”. Новият филм е по-весел и забавен, много по-лесно асимилируем. Имаме нелоша смесица между епичност и хумор, който придава на лентата съвсем различна атмосфера- много по-пъстра, шарена и неангажираща. Да, „Хобит” не те кара после да обсъждаш с приятели какъв шедьовър си гледал и не те смазва психически, но те надъхва и те кара да се чувстваш добре. A нима понякога нямаме нужда точно от това?

Оценка: 8.5/10

1|2