Борислава Стратиева за “Посоки”, мечтите и бъдещето

Борислава Стратиева ни впечатли ужасно много с участието си в последния филм на Стефан Командарев – “Посоки”, където за своите няколко минути изпълва екрана с естествената си игра. На червените килими от Кан до Монте Карло печели обективите с чаровност, на която през годините свидетели са били също и немалко столични театрални зрители. В разговора ни с нея Борислава отговаря с ясна мисъл и непрестанна усмивка.

Оставям ви в компанията на разказите на актрисата Борислава Стратиева за актьорството, “Посоки“, ‘Absentia’, мечтите и бъдещето.

Снимка: Edo Brugue

Под моста: Как избра актьорската професия?

Борислава Стратиева: Нямам представа как съм го решила. Знам обаче, че е съзнателен избор, който направих, когато бях още много малка. През 1996 година – първата година на „Кой е по-по-най“, тогава още го водеше Къци Вапцаров, а не бате Енчо, съм се явила и на въпроса „Каква искаш да станеш като пораснеш?“, отговорът бил „актриса“. Там казвам едно стихотворение, което до ден днешен си спомням – „Звездичко“, и печеля. Имам на видеокасета записа от самото шоу, тогава съм била на 5 годинки. Не знам дали съм знаела, че ще бъда актриса. Просто съм го искала. Впоследствие така се стече животът ми, че винаги съм се занимавала с това нещо.

Всъщност в 12. клас още не бях решила окончателно какво, къде, дали изобщо в България, дали актьорско майсторство. Записах се на курсове в школа за непрофесионални актьори, но с добра подготовка. Когато отидох там просто толкова много ми хареса и вече абсолютно осъзнато реших – това ще бъде – актьорско майсторство. През 2010 влязох в НАТФИЗ, 2014 година завърших.

ПМ: От тогава си в театъра, така ли?

БС: Да, още, докато следвах не мога да се оплача от липса на работа извън НАТФИЗ. От Народния театър ме взеха в две представления – във “Веселите уиндзорки” и в “Херкулес и Авгиевите обори”. Още втори курс изиграх първата си главна роля в спектакъл извън академията в “Буря” на Островски – много тежка пиеса. Играхме го в Руския културен център, но това, както и много други представления, беше почти без бюджет, едва ли не ние си го финансирахме. Накрая така се получи, че след като платиш наем, декори, ток, се оказва, че едва ли не сам плащаш, за да играеш. Просто нямаше как да го поддържаме това представление и се разпадна.

ПМ: Как попадна в “Посоки”?

БС: Отидох на кастинг. Бяха ми изпратили предварително текста за ролята на Лора и се подготвих  самостоятелно вкъщи. Сцената, която ми изпратиха тогава не се промени кой знае колко като текст и конструкция във финала си. Доста работа и усилия положих вкъщи, защото това е все пак Стефан Командарев – самият сценарий ми се стори много интересен и се потрудих предварително.

След това, когато сме си говорили със Стефан кое е нещото, което най-много го е впечатлило в моето представяне на кастинга, той казва, че било отиването ми напълно подготвена. Напълно подготвен си, когато не просто си знаеш текста, ами си помислил върху героя си.

Борислава Стратиева в ролята на Лора в “Посоки”

ПМ: Защо искаше да бъдеш Лора, какво те спечели в нея?

БС: Най-впечатляващ за мен е обратът, който тя претърпява. В тези три минути, в които е на екран, тя преминава от А до Я. Лора извървява един път, който започва от невинно момиченце. За ролята трябва да заблудиш зрителя – до такава степен трябва да минаваш през вътрешни метаморфози. Това щеше да е голямо приключение и много работа. Удоволствието е в работата. Когато имаш честта да работиш с такива колеги като Зуека, с режисьор като Стефан, работата е и учител. Много неща научих от процеса на работата ми с тях.

ПМ: Как се работи с такива големи имена каквито са и Командарев, и Васил Василев-Зуека?

БС: В един момент трябва да забравиш, че работиш с големи имена, защото иначе през цялото време ще си притеснен и реално няма да можеш да си свършиш работата добре. Трябва да ги приемеш като хора, с които заедно градите нещо, заедно създавате от въздуха изкуство.

Снимка: Edo Brugue

ПМ: На какво, според теб, се дължи успехът да филма?

БС: Успехът на филма се дължи на много фактори – самият сценариj, който е невероятен, на актьорската игра, която също е много силна, на режисурата, операторското майсторство, което си заслужи вниманието на толкова фестивали. Има сцени, които са заснети с трима или четирима оператори – единият например е скрит в колата, другият е отвън, третият е на някакъв кран. За да може камерата да се движи плавно, движението е толкова отработено, толкова пъти репетирано, операторите са страшни бойци! Страхотни бяха, заслужават вниманието, което се обърна на начина, по който е заснет филма.

ПМ: Участваш и в сериала ‘Absentia’ (“Забравена”). Ще ни разкажеш ли за него и участието си там?

БС: Заснехме го миналата година, даже точно около 10-12 февруари беше първият ми снимачен ден – скоро ще се навърши година. Отново чрез кастинг – не мога да си спомня един кастинг ли беше, дали след това нямаше втори кръг, не знам, не помня вече. Както и да е, избраха ме. Много се радвах. Въобще нямах представа какъв точно е сериалът, кои актьори участват – нямах никаква представа за нищо, но знаех, че ще е готина чуждестранна продукция, която ще се снима в „Бояна“. Почти до последно аз нямах текст – не ми го бяха изпратили. Декември месец, когато се запознавах с останалите колеги, режисьорът ме представи: „Това е Борислава, която ще игра тази героиня, на която ще и се случи това…“. Аз кимах и се преструвах, че съм напълно наясно с това, което той говори, а на мен всъщност още не ми бяха изпратили текста. Тогава от думите му разбрах какво точно ще се случва. Знаех, горе-долу какъв е персонажа, но не знаех самите сцени какви ще бъдат.

Беше много интересно. Запознах се с невероятни хора – познанството ми с тях ще ми остане за цял живот като нещо, което ми даде тласъка да пожелая да работя само и единствено с готини колеги в качествени продукции. На всеки се е случвало да работи с хора, с които не му е приятно, но дори и в такъв случай трябва да има уважение към колегата. В „Забравена“ в момента, в който си на терен просто виждаш огромен професионализъм. Това много ме впечатли!

ПМ: С кой режисьор мечтаеш да работиш?

БС: С Дарън Аронофски. С него ще ми бъде невероятно да работя. Зная, че той ги побърква актьорите. Много харесвам работата му, много харесвам всичките му филми.

ПМ: Ами с актьори?

БС: С Никол Кидман много бих искала да работя. Тя е актрисата, на която най-много се възхищавам и от която най-много искам да уча. Аз постоянно гледам нейни филми, наблюдавам я. За мен са невероятно метаморфозите, които тя претърпява във всеки един филм, колко е различна във всяка една роля.

ПМ: Какво е бъдещето на българското кино?

БС: Светло! Според мен започват да се правят все по-хубави филми. Знам, че от гледна точка на финансиране е трудно, обаче когато има желание, има и начин. Ето – започват да се появяват много филми, които въпреки че са нискобюджетни – както е „Посоки“, получават своето признание по света и в България. „Слава“, „Урок“ също – това са хубави филми, които абсолютно могат да респектират. Какво мисля, че ще се случва с българско кино? Мисля, че хубави неща предстоят.

Илияна Маринкова

изучава журналистика в Софийския университет. Интересува се от всички добри проявления на киното, театъра и музиката. Обича кучетата и морето.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to