Iah Moontra: за хипстърите от Израел и Мексико, които свирят по улиците на света

27.03.2017

К.: В какъв смисъл?

S.: Балансът – слънце-луна, светлина-мрак – неща, които се допълват.

F.: Мъжкото и женското начало, Ин и Ян – всичко това е част от едно цяло, но всяка част има своя собствена идентичност. И двамата бяхме съгласни, че в името трябва да присъстват думите „мунтра“ или „мантра“, защото аз вярвам, че музиката е нещо като молитва. Чрез музиката аз лекувам собствената си душа и хората около мен. Чувствам, че Santana прави същото, но идея по-секси /всички се смеят/.

К.: Ако идеята за дуалността важи за вашата група, кой каква роля играе? Кой е черното, кой – бялото?

S.: И двамата!

F.: Santana, дай да се разберем! Ти ще си черното, аз ще съм бялото в това интервю. В следващото се сменяме! Става ли?! /всички се смеят/

К.: А какво ви разбива сърцето, момчета, за да го лекувате с музика?

S.: МОМИЧЕТАТА!

F.: Не живеем в перфектен свят – това го знаем всички. Има големи проблеми за разрешаване и за изцеляване. Всеки един от нас има възможност да помогне за този процес, а иначе всеки по отделно си има своите страхове и травми. Дори най-смелите и най-издръжливите се боят от нещо, но всеки има способността да се излекува сам. Смятам дори, че задължението на всекиго е да лекува сам себе си и света. В моите песни и текстове аз невинаги пиша как светът да бъде по-добър, аз пиша и за това колко тежък е животът понякога. Живея в реалността, все пак идвам от Израел – тема, която изобщо не ми се и започва. Нашата роля тук е да лекуваме. Не казвам, че с музиката си ще излекувам целия свят, но се опитвам да облекча поне онези, до които тя достига.

К.: Другата ти половина от групата спомена момичетата. Какъв е проблемът с тях? Защо са извор на злини?

/двамата се смеят/

F.: Ахххххх, това е най-силната, пристрастяваща дрога. Тя е най-прекрасната, но защото е най-прекрасната…

S.:… е и най-опасната.

F.: Тя също конфронтира нашите демони, затова понякога казваме, че е и най-лошата. Невинаги ти се ще да се изправиш пред лошите си страни. Жените… Абе, ако дамите по света се интересуват, свободен съм /смее се/.

К..:Ами ти, Santana?

S.: А, и аз! /смее се/

К.: Значи засякох разбити сърца и оздравителни процеси в действие…

F.: Всичко е въпрос на перспектива, но да. Мисля, че за мен, както и за Santana е трудно да открием партньор, защото ние вече имаме любима и имаме сериозна връзка с НЕЯ… с музиката. Всяка жена, която влезе в живота ми, ще трябва да разбере, че аз вече имам някого… Е, може и тримата да се спогодим – отворена връзка! /смее се/. Но музиката винаги ще е по-важният приоритет, а тази мисъл невинаги е лесна за осмисляне за много дами. Разбирам го – всеки иска да е на първо място, но музиката е най-важната.

К.: Значи на всяко момиче казвате: „Музиката ми е съпруга, а ти си на второ място, скъпа!“?

F.: При музиката няма първо или второ място – тя е всичко. Без нея няма как да се наслаждаваме на живота.

S.: Ние с Fresh много си приличаме в това отношение. За нас музиката е нещо, което ние просто трябва да правим. Ако спрем, ще се разболеем. Ние не го правим, за да се издържаме, а за да оцелеем като индивиди. Това ни дава смисъл. Ако забраниш на Fresh да свири за седмица, след седмица ще срещнеш абсолютно различен човек. При мен е същото – ако не свиря един-два дни, ще се превърна в друг човек, в не особено приятен човек /смеят се/. Всеки един от нас в себе си има способността да трансформира енергията по различен начин. Някои хора рисуват, пеят, удрят нещо. Ние правим музика, това е нашият начин да изразяваме своите емоции, травми, ако щете. Затова музиката ни е необходима и това не значи, че я поставяме над някого. Хубаво е да си имаш партньор, но още по-добре е да чувстваш неговата подкрепа. Музиката е моята страст и бих се радвал приятелката ми да я разбира и дори да пътува с мен. Музиката да е нашето семейство.

К.: С двама е добре, но с трима – още повече!

/всички се смеят/

F.: Всичко е невероятно – това, че имаме възможност да свирим със Santana, това интервю, фактът, че говорихме толкова много за музика! Наистина е като някаква духовна връзка между нас двамата.

S.: Лудо е! Ние всъщност почти нямаме истински песни – всеки път импровизираме, променяме. Всичко зависи от енергията, която е около нас. Може да изсвирим една песен много спокойно или много агресивно в зависимост от хората, които ни слушат.

F.: А Берлин е перфектното място да опознаеш всякаква публика, как да общуваш с нея, как да следиш нейните реакции. Улиците на Берлин са най-лудите, а различните хора реагират различно на музиката. В повечето пъти не решаваме ние какво да е настроението – ние просто даваме, колкото можем, а хората го приемат според собственото си състояние и перспектива. Аз не искам да ти натрапвам какво да чувстваш, а да ти дам правото на избор. Ние имаме очаквания, но всъщност не знаем какво ще се случи до последно. Но поне не се опитваме да твърдим, че знаем нещо.

К.: Като Сократ знаете, че нищо не знаете.

F.: Точно! /всички се смеят/

К.: Ами какви са очакванията за шоуто в България?

S.: Животът ми е показал, че не е добре да тръгвам с очакванията, защото всеки път, когато имам големи очаквания, реалността ме удря здраво. Опитвам се да нямам очаквания, но да се заредя с много емоция. Много съм развълнуван. Надявам се хората да се забавляват и да можем да се върнем в България отново!

F.: Оооо, аз пък ще поема риска да имам очаквания! Най е лесно да кажеш, че нямаш очаквания, за да не си наранен! Не ми пука! Готов съм за разочарования, не ме плашат! Ще се заредя с много луда енергия, ще се забавляваме много, ще бъде страхотно!!! Знам, че каквото дадем, ще е било най-доброто, на което сме били способни.

К: Значи ще бъде „fresh?

/всички се смеят/

F.: Абсолютно!

К.: Обещал си!

F.: Ако нещо се обърка, можеш да ме виниш – аз съм черната овца в компанията. Чакай, не бях ли бялата? Обърках се в тези дуалности.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il Volo05.09.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър